Определение № 43032 от 16.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43032 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110168470 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е с молба с вх.№ 268628/07.08.2025.г, подадена от адв. Д. М. – процесуален представител на ищеца, с която се иска изменение на Решение № 14091/19.07.2025 г., постановено по гр.д. № 68470 по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, в частта, касаеща присъдените разноски. С молбата се иска възнаграждението в полза на адв.

Д. М. да бъде увеличено от 120.00 лева на 480.00 лева с ДДС с оглед уважения осъдителен иск. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 5 от НМРАВ възнагражденията за процесуално представителство се определят съобразно броя и вида на предявените искове, като твърди, че е представил списък разноски за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата, представяйки съдебна практика за сведение на съда.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК.

Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

При своевременно заявено възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски съдът е задължен да определи размера им с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения 1 член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая спорът не се характеризира нито с правна, нито с фактическа сложност, а делото е разгледано в д в е съдебни заседания в отсъствие на процесуалния представител на ищеца. Съдът е определил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 120.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ № 1/2004г. възнагражденията за процесуално представителство се определят спрямо вида и броя на исковете и за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяването. Действително, с решение 14091/19.07.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е присъдил възнаграждение за процесуално представителство без да съобрази обстоятелството, че са предявени няколко искове, поради което и молбата на адв. М. се явява основателна. С оглед обаче фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес (91.66 лева), липсата на действително процесуално представителство в проведените две открити съдебни заседания от страна на адвоката на ищеца, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде увеличено с още 120.00 лева с ДДС. В тази връзка, искането за увеличение на възнаграждението за разликата над общия определен размер от 240.00 лева с ДДС е неоснователна. Мотивите за това са следните:

Доводите в молбата по чл. 248 ГПК относно адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на искове до разликата над 240.00 лева в конкретния случай противоречат на преследваната от закона легитимна цел по отношение отговорността за разноски в процеса, а именно да репарира действително претърпени вреди от водене на незаконосъобразен процес. Националният съд е задължен да провери, дали с оглед конкретните условия прилагане на уредба на минимални размери на адвокатски възнаграждения действително отговаря на легитимни цели / решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С[1]./16 и ./. В случая не е така, като евентуално присъждане на по-висок размер адвокатско възнаграждение очевидно не преследва залегналата в чл. 78, ал. 1 ГПК идея на закона, а цели единствено неоснователно разместване на блага, което е забранено от закона / арг. чл. 59, ал. 1 ЗЗД/. Присъждането на разноски в размери надвишаващи значително размера на исковите претенции е несъответно и с принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 3 на процесуалния закон, както и на съдебната практика на Върховния касационен със на Република България, която поставя акцент върху защитавания материален интерес – Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 292/13.06.2017г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о. В допълнение, на съда му е служебно известно, че адв. М. е предявил още искове срещу същия ответник, основани на договори за потребителски кредит с идентични клаузи и идентични искания с цел кумулиране на съдебни разноски.

В този смисъл разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да намира приложение при предявяване на искове, посочени в чл.7, ал.1 от Наредбата, където е определено възнаграждението на различни неоценяеми и оценяеми искове, по които възнагражденията не се поглъщат, а се кумулират. Напротив, при определяне на възнаграждението по искове за защита на един определен интерес по реда на чл. 7, ал. 2, както е в случая, интересът се определя от сбора на цената на всички предявени искове, като това тълкуване съответства 2 както на буквалния текст на разпоредбата, която говори за материалния интерес по делото, а не по отделните искове, така и на преследваната от закона легитимна цел. Изложеното разбиране се възприема в практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 3327/07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2217/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Д състав, Определение № 3334/07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1852/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Д състав, Определение № 5441/10.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 14138/2023 г. по описа на СГС, I-З състав и др.

Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно съдебните разноски за разликата над определения общ размер от 240.00 лева следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК Решение № 14091/19.07.2025 г., постановено по гр.д. № 68470 по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „................“ ООД, ЕИК ......... да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ..........., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от още 120.00 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адвокат Д. М. в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3