Определение № 2455 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2455 гр. София, 01.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20241000500244 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 19732/22.07.2024 г. на ответната Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД за изменение на постановеното по делото Решение № 692 от 10.06.2024 г. в частта за разноските. Поддържа се, че определеното съобразно минимума по Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение на адв. Л. противоречи на решението на Съда на Европейския съюз от 24.01.2024 г. по дело № С-438/22.

Насрещната страна И. С. не ангажира становище.

Искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е неоснователно, а съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди и по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, но този размер не може да бъде по-малък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл са и постановките на т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. В цитираното от молителя решение на Съда на Европейския съюз от 24.01.2024 г. по дело № С-438/22 ясно е указано, че националният съд е длъжен да откаже прилагането на националната правна уредба за определяне на адвокатското възнаграждение, само и единствено когато установи противоречие на тази уредба с чл. 101, § 1 от ДФЕС.

1

Настоящият състав на Апелативен съд – София не установява такова противоречие. Ето защо следва да бъде приложено националното право, такова, каквото е уредено в процесуалния закон (чл. 78 ГПК), закона за адвокатурата (чл. 38 вр. чл. 36 ЗА) и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (и по-конкретно нейния чл.7).

Обстоятелството, че по конкретни дела отделни състави на Касационния съд са установявали такова противоречие, не дава основание за извод, че изначално и във всички случаи националната правна рамка по определяне на адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, както необосновано се поддържа от молителя. По изложените съображения, молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 19732/22.07.2024 г. на застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД за изменение на постановеното по делото Решение № 692 от 10.06.2024 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2