Определение № 307 от 29.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. София, 21.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско дело № 20211001001088 по описа за 2021 година

Производството е чл. 274 - 278 от ГПК, във връзка с по чл. 729, ал. 3 и чл. 613а, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по жалба на „Химко“АД (н), представлявано от В. Г. С. против определение № 260354 от 12.10.2021 г. по т.д.н. № 290/2004 г. на Окръжен съд - Враца в частта, с която е оставено без уважение възражението му по чл. 728 от ТЗ с вх. № 264510/06.07.2021 г. против частична сметка за разпределение № 2 от м. 06.2021 год., обявена в търговския регистър под № 20210621081009, както и в частта за одобряване на сметката и по жалба на Националната агенция за приходите против същото определение в частта, с която съдът е одобрил същата частичната сметка за разпределение.

В жалбата на длъжника „Химко“АД (н) е оспорено становището на съда по несъстоятелността, че с предвиденото в оздравителния план преобразуване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ и заплащане на 50 % от тях, е извършена новация на задълженията, поради което съгласно чл. 707б, ал. 1 от ТЗ от датата на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана, по отношение на тях е започнала да тече нова давност по чл. 110 от ЗЗД, която съобразно ал. 2 на чл. 707б е спряла с подаване на молбата на кредитора „Булгаргаз“ЕАД от 21.01.2011 г. за възобновяване на производството и не е изтекла към 25.02.2013 год., когато е влязло в сила решението по т.д. № 1484/2012 год. на Софийския апелативен съд за неговото възобновяване. Оспорен е изводът на съда, че по отношение на вземанията на кредиторите „Булгаргаз“ЕАД , „НЕК“ЕАД и НАП не е изтекъл както общият 5-годишен давностен срок, така и краткият тригодишен срок по чл. 111 от ЗЗД, а дори да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по оздравителния план и вземанията са изискуеми към 20.02.2007 год., предвид нормата на чл. 707б, ал.1 от ТЗ, през периода от утвърждаването на плана до 21.01.2011 год., когато е подадена молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност не е изтекъл предвиденият в нея 1 петгодишен давностен срок. Отречено е новационното действие на преобразуването на вземанията с плана за оздравяване, с довод за липсата на предпоставките по чл. 107 от ЗЗД, доколкото не е налице нито обективна новация чрез промяна на правното основание или на предмета на задължението, с последица погасяване на старото и възникване на ново такова, нито субективна новация чрез промяна на субектите на облигационното отношение.

Поддържа се, че тъй като длъжникът не е изпълнил нито едно от задълженията по оздравителния план, вкл. не е заплатил предвидените с него вноски на съответните падежи и не е учредил предвидените в него обезпечения, е настъпила незабавна изискуемост на всички вземания. Изложени са съображения, че нормата на чл. 707б, ал. 1 от ТЗ, която препраща към чл. 110 от ЗЗД, не изключва приложението на кратката 3-годишна давност, тъй като общата 5-годишна такава е приложима само ако не е предвиден друг срок, какъвто е този по отношение на периодичните задължения по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Затова се поддържа, че с кратката 3-годишна давност са погасени всички вземания по оздравителния план, с характер на периодични доставки на стоки и услуги, както и за месечни възнаграждения на членове на управителния съвет и възнаграждения за труд. Твърди се че, тъй като поради общо неизпълнение на плана за оздравяване, предвидените в него вземания за периодични плащания са станали изискуеми на 20.02.2007 год., от тази дата по отношение на тях е започнала да тече приложимата тригодишна погасителна давност, и същата е изтекла преди подаване на молбата за възобновяване на производството от кредитора „Булгаргаз“ЕАД на 21.01.2011 г. Наведен е довод, че въпреки задължителните указания на въззивния съд, в съставената от съда сметка не са конкретизирани вземанията с периодичен характер (периодични доставки на стоки и услуги, възнаграждения за труд и периодични месечни възнаграждения на членовете на УС), а в нея са посочени само одобрените от съда по несъстоятелността вземания на кредиторите, техните размери съгласно оздравителния план и поредността им по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, възникналите след възобновяването на производството вземания, сумите за разпределение и остатъкът за плащане съгласно плана за оздравяване. По отношение на вземанията, разпределени на Националната агенция за приходите, в жалбата на „Химко“АД (н) се твърди, че от една страна, според доклада на синдика, на 11.06.2021 г. агенцията е издала ново удостоверение за наличие или липса на задължения № 060202100116933, според което дължимата към нея сума е в размер на 243,123.56 лв., но от друга е включил като дължима в сметката за разпределение сумата от 392,182.97 лв., съгласно удостоверението от 16.12.2019 г., а не в размера, посочен в новото такова от 11.06.2021 г., като се е позовал на задължителните указания на САС да обоснове от какви вземания е формирана сумата от 392,182.97 лв., както и с това, че синдикът не може служебно да се позовава на изтекла давност. Поддържа се, че разликата между публичните вземания в размер на 392,182.97 лв. по удостоверението НАП от 16.12.2019 г. и тези в размер на 243,123.56 лв. по удостоверението от 11.06.2021 г. представлява погасени по давност публични вземания, отписани от НАП, както и че това удостоверение представлява извънсъдебно признание на актуалния размер на вземанията към датата на издаването му, с което синдикът е бил длъжен да се съобрази. По изложените съображения длъжникът „Химко“АД (н) счита, че събраните в производството по несъстоятелност суми 2 са достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори, чиито вземания не са погасени по давност, поради което моли съда, да отмени обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение възражението му с вх. № 264510/06.07.2021 г. против частична сметка за разпределение № 2 от м. 06.2021 год., обявена в търговския регистър под № 20210621081009, както и в частта, с която същата сметка е одобрена, и на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 от ТЗ, да се произнесе с решение [sic], с което да прекрати производството по несъстоятелност.

В жалбата на Националната агенция за приходите са инвокирани оплаквания за неправилно приложение на института на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с довода, че възприетата от съда теза за погасяване на публичните вземания по давност води до положение, при което разпоредбата на чл. 685а и следв. на ТЗ, регламентираща по общ начин спирането и прекъсването на давността по отношение на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност са приложими за всички останали кредитори, освен за държавата, която е поставена в неравностойно спрямо тях положение. Наведен е довод, че то противоречи на разпоредбата на чл. 739 от ТЗ, която санкционира неупражняването на процесуални права, в резултат на бездействие на кредитора, каквото в случая не е налице.

Затова се твърди, че всички приети и неплатени публични вземания в производството по несъстоятелност на „Химко“АД (н) са изискуеми, както към момента на изготвяне на сметката за разпределение на суми, така и към датата на постановяване на обжалваното определение, поради което синдикът е следвало да предвиди цялата сума за частично удовлетворяване на приетите публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Изложено е, че след откриване на производството по несъстоятелност, през периода от 6.12.2019 г. до 7.06.2021 г. длъжникът е подал декларации по реда на Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване, за заплащане на задължителни осигурителни вноски - главници в общ размер на 18 776,16 лв., които подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, и които в нарушение на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не са били включени от синдика в изготвената от него сметка за разпределение. Поддържа се, че в частичната сметка за разпределение е следвало да бъде включена и сумата от 900 лв., установена с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане № 22-ПД/08.01.2014 г., издаден от Комисията за финансов надзор, което е предявено пред съда по несъстоятелността от НАП с молба с изх. № 24-2870/10#68/03.10.2016 г., както и вземания за разноски в общ размер от 5458,85 лв., дължимо по изпълнителен лист от 3.06.2013 г. по т. д. № 69/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Посочено е, че тези вземания са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, не са платени на падежа и не фигурират в удостоверение с изх. № 060201900321498/16.12.2019 г., поради което е следвало да бъдат включени в процесната сметка за разпределение. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което да бъде извършена промяна в изготвената от синдика частична сметка за разпределение № 2 на наличните суми, обявена в търговския регистър под № 20210621081009, по партидата на „Химко“АД (н), като цялата сума в общ размер от 8 861 151,34 лв. бъде разпределена за частично удовлетворяване на 3 публични вземания, приети в производството по несъстоятелност, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон. При условията на евентуалност е направено искане след отмяна на обжалваното определение, да бъде предвидена сума за удовлетворяване на публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ в размер на 1 306 475,16 лв., представляваща включените в одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приетите вземания, както и да бъде предвидена сума в размер на 25 135,01 лв. за удовлетворяване на публични вземания и такива за разноски, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателите, във връзка с доказателствата по делото, намира следното :

С определение № 141 от 17.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 2537/20 г., по жалби на същите страни- длъжника „Химко“АД (н) и Националната агенция за приходите, Софийският апелативен съд е отменил определение № 260111 от 19.10.2020 г. по т. д. № 290/2004 г. на Окръжен съд - Враца, в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение № 2 на налични суми между кредиторите на „Химко“АД (н) с допуснати от съда изменения по описания ред в диспозитива на съдебния акт и е оставено без уважение възражението на „Химко“ АД (н) за отмяна на частичната сметка за разпределение, поради погасяване на всички вземания по давност, и е върнал делото на съда по несъстоятелността за изготвяне от синдика на „Химко“ АД (н) на нова частична сметка за разпределение, съобразно указанията, дадени със същото определение.

Предвид отменителното определение на Софийския апелативен съд синдикът на „Химко“АД (н) е изготвил нова частична сметка за разпределение, с която от общо събраната сума в размер на 8 861 151.34 лв. за удовлетворяване на публичните вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, т.е. на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, в полза на Националната агенция за приходите е предвидена сумата от 392 182.97 лв. Разликата до пълния размер на разпределената сума е предвидена за съразмерно удовлетворяване на хирографарните кредитори от класа по т. 8 - титуляри на необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в частност на „Булгаргаз“ЕАД- сумата от 5 996 408.91 лв. с неудовлетворен остатък от 47 914 255.57 лв. и на „Национална електрическа компания“ ЕАД – на 2 341 738.22 лв., от чийто вземания остава непогасена разликата от 18 711 639.81 лв. Сметката за разпределение е обявена в търговския регистър по партидата на „Химко“АД (н) на 21.06.2021 г. под № 20210621081009 и срещу нея в срока по чл. 727, във връзка с чл. 728, ал. 1 от ТЗ са постъпили възражения на длъжника и на Националната агенция за приходите. С определение № 260354 от 12.10.2021г. Врачанският окръжен съд е оставил без уважение възражението с вх. № 264510/06.07.2021 г. на длъжника „Химко“АД (н) и с вх.№ 264521/06.07.2021г. на Национална агенция за приходите и е одобрил така съставената втора частична сметка за разпределение.