Решение № 394 от 24.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500112 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1658/02.12.2025г., постановено по Гр.д.№1690/2025г. по описа на РС – Велико Търново:

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от Г. П. П., с ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. "Р." против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление : гр.Х. , ул.“България“ № 196, иск да бъде обявен за недействителен сключения между страните договор за паричен заем/ потребителски кредит/ № 449218/07.10.2024 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД от Г. П. П., с ЕГН:

********** от гр. В.Т., ул. "Р." против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление : гр.Х. , ул.“България“ № 196, иск за признаване за установено, че клаузата на чл.8 от сключения между страните договор за паричен заем/потребителски кредит/ № 449218/***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1220,11 лева при неизпълнение на задължението на първата да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора, е нищожна - като неоснователен.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Г. П. П., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС погрешно е приел, че уговорената в ДПК неустойка за непредоставено обезпечение не следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи се, че процесният ДПК е нищожен, не защото при включване на неустойката в ГПР, последният ще надвиши петкратния размер на 1 законната лихва /нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК/, а именно защото неустойката не е включена при изчисляване на ГПР, вследствие на което се стига до неправилно посочен ГПР, а от там и до липса на ГПР, което съставлява нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което съгласно чл.22 ЗПК обуславя нищожност на целия ДПК. Сочи се, че в случай, че въззивният съд не възприеме доводите за неправилно посочване на ГПР, то процесният ДПК е нищожен, поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.20 от ЗПК. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което прогласи за недействителен процесния ДПК на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Във въззивната жалба е инкорпорирано искане от адв.А. Д. по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на въззивника адвокатска помощ във въззивното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК 200688545, чрез пълномощник адв.Ш. – ХАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част, потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски във въззивното производство. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на въззивника.

В СЗ въззивникът, с писмена молба с вх.№4552/08.04.2026г., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.А. Д. – САК с вкл. ДДС, т.к. адв.А. Д. е регистриран по ЗДДС. Релевира възражнеие за прекомерност на адвокатския хонорар/ЮК възнаграждение на насрещната страна.

В СЗ въззиваемата страна „Креди Йес“ ООД, с писмена молба с вх.

№4644/09.04.2026г., чрез пълномощник адв.Н. Ш. – ХАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски. Възразява против размера на претендираното адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА от процесуалния представител на въззивника като прекомерно.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Съгласно чл.269 изр.2 ГПК, по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Първоинстанционното решение е и допустимо – в обжалваната му част.

При проверка за правилност в предметните предели, съгласно чл.269 изр.2 ГПК, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционното производство по Гр.д.№1690/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявен от ищеца Г. П. П., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК 200688545, главен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за прогласяване за 2 недействителен Договор за паричен заем ***, сключен между ищеца, в качеството на кредитополучател, и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на кредитодател, на основание чл.26 ал.1 предложение първо от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и съединен с главния в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл.26 ал.4 от ЗЗД за прогласяване за недействителен чл.8 от Договор за паричен заем ***, сключен между страните по делото, на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл.26 ал.4 от ЗЗД. С ИМ са изложени твърдения, че на *** между страните е сключен процесния Договор за паричен заем *** в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който ответникът – заемодател е предоставил на ищеца – заемополучател паричен заем в размер на 1300 лева, платим на 11 месечни вноски, при месечен лихвен процент: 3,330%, който е фиксиран за целия срок на договора, дата на първо плащане:07.11.2024г., обезпечение, предвидено в чл.6 от ЗПК, дата на последно плащане:

07.09.2025г., обща сума за плащане:1573,89 лева. Сочи се, че съгласно чл.6 от процесния ДПК, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към ДПК и с още едно от посочените в чл.6 от д/ра обезпечения, по избор на заемателя. Твърди се, че съгласно чл.8 от процесния ДПК, с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от ДПК в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към д/ра за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1220,08 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към ДПК. Твърди се, че вземането за неустойка по чл.8 от процесния ДПК, доколкото кредиторът е поставил изначално в чл.6 от ДПК изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, същевременно кредиторът не включва т.н. от него „неустойка“ към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК, които изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл.8 от ДПК, както и в Погасителния план към договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка“ и явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, предвид което ищецът поддържа, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/. Сочи се, че вземането за неустойка, което всъщност е скрита лихва, не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблюждаващ и процесния ДПК е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в чл.3 от ДПК.

Твърди се, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Сочи се, че в процесния ДПК е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР, поради което ДПК е недействителен на основание чл.22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Развити са аргументи по евентуалният иск за недействителност на клаузата за неустойка по чл.8 от процесния ДПК по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл.26 ал.4 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави. С ИМ е претендирано адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 ЗА.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощник адв.адв.Ш. - АК – Х., оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер, и моли да бъдат отхвърлени, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че по договора за заем са получени суми в размер на 1300 лева. Оспорва ищцовото твърдение за недействителност на процесния ДПК на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, с довод, че в чл.3 т.5 от ДПК е посочен конкретен размер на ГПР. Сочи се, че неустойката по чл.8 от ДПК няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Позовава се, че с оглед забраната на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, предвидената в чл.8 от ДПК неустойка не е включена като елемент на ГПР, въпреки неоснователните, според ответника, твърдения на ищеца в тази насока. Ответникът счита, че клаузите на чл.6 и чл.8 от процесния ДПК са валидни, индивидуално уговорени, не противоречат на закона и добрите нрави. Претендира разноски. Ответникът е възразил 3 против присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а в случай на присъждане на такъв, е възразил против присъждане на възнаграждение в по-голям размер от 100 лева, поради прекомерност.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

На *** между ищеца по делото Г. П. П., в качеството на заемател, и ответника по делото „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, в качеството на заемодател, е сключен в писмена форма процесния Договор за паричен заем ***, подписан със саморъчни подписи от заемодател и заемател, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя потребителски заем в размер на 1300лв. за срок на договора – 11 месеца, при месечен лихвен процент: 3,330%, фиксиран за целия срок на договора, ГПР: 48,083%, вид вноска: месечна, брой вноски: 11, съгласно Погасителен план, размер на погасителна вноска: 143,08 лева, дата на първо плащане:07.11.2024г., дата на последно плащане :07.09.2025г., такса за усвояване: няма, обща сума за плащане:1573,89лв., сключен, съгласно чл.12, при ОУ към договор за заем, задължението за връщане на заема по който е обезпечено, съгласно чл.6 от процесния ДПК с гаранти/и, отговарящи на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и с ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл.8 от процесния ДПК, с подписването на настоящия договор заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1220,11 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.