Решение № 2899 от 13.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100506811 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4074 от 07.03.2024 г. по гр.д. № 24838/2023 г. Софийски районен съд, 66 състав: Осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 2 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. в гр.

София около 16:50 часа на бул. „Дондуков“, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023 г. до окончателното плащане, като отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.; Осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,

ЕИК 121076907, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. в гр. София около 16:50 часа на бул.

„Дондуков“. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 141.80 лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 38 ЗА - да заплати на пълномощника на ищеца 1 адв. Я.Д.Д. от САК, ЕГН **********, сумата 603 лева - адвокатско възнаграждение; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 478 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца К. К. Б., който го обжалва в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 7 000 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При правилно изяснена фактическа обстановка относно характера и степента на засягане на здравето на ищеца, съдът определил занижено обезщетение, като не взел предвид, че пострадалият е носил шийна яка 20 дни, вратът му бил обездвижен, което довело до редица трудности при хранене, движение и самообслужване, приемал обезболяващи; вдигал високо кръвно вследствие на ПТП, което продължавало и повече от година след инцидента; Травмата на гръдния кош довела до остра болка при вдишване, кашляне и движение; След ПТП настъпили болки в кръста, които не се повлиявали от приеманите лекарства; Претърпял и контузия на лявата ръка с изразен оток на 4-ти и 5-ти лъч – дланните кости и пръсти, което причинило затруднения при използването й за период от няколко седмици. Тази фактическа обстановка била изяснена по делото, но районният съд при определяне на справедливия размер на обезщетението, без да се обоснове, определил обезщетение в силно занижен размер. Анализът на подлежащите на преценка обстоятелства според ППВС № 4/1968 г. бил непълен и изцяло формален, а определеното обезщетение не компенсирало пострадалия в пълен размер. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5 000 лв. Претендира разноски за държавна такса за въззивната инстанция.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

АРМЕЕЦ“ АД е депозирал насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът не спори, че на дата 23.12.2022 г. е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“, 2 модел „Пикасо“, peг. № *********, управляван от ищеца, и автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 5“, peг. № *********. С т. 3 от отговора на исковата молба ответникът изрично оспорил както механизма на ПТП, така и участието на застрахованото МПС в него. Представеният протокол за ПТП от 23.12.2022 г., изрично оспорен в т. 3 от отговора на искова молба, не представлявал годно доказателство за установяване на механизма на произшествието, доколкото последното не било пряко възприето от контролния орган, а бил съставен изцяло по данни на ищеца. Съставеният само по данни на водача на МПС протокол за ПТП съставлявал доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не били възприети лично от съставителя. Поради това протоколът не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. В случая не се доказало по категоричен начин участието на застрахования при ЗАД „Армеец“ автомобил в процесното ПТП, а приетото заключение на САТЕ не следвало да се кредитира относно механизма на произшествието и участието на автомобил марка ,Ауди“, модел „Ку 5“, peг. № *********, тъй като било изготвено само въз основа на оспорения протокол за ПТП от 23.12.2022 г. и снетите сведения от ищеца, които не установявали по безспорен начин участието, респ. наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования водач като предпоставка за ангажиране и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Отделно от това, определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2 000 лева бил завишен предвид действително претърпените от ищеца болки и страдания. Съгласно показанията на свидетелката Р.М., съпруга на ищеца, непосредствено след събитието ищецът не бил губил съзнание, а й се обадил по телефона, като й споделил, че не е забелязал да му тече кръв. Говорили си по телефона постоянно, а ищецът се прибрал същата вечер от болницата. Видно от материалите по делото било, че ищецът не е претърпял травматични промени, а единствено контузии/навяхвания, като доказателства за носене на шийна яка не били представени, а било направено изявление от ищеца в този смисъл при проведен разговор по телефона с вещото лице. Съгласно становището на вещото лице-медик, вредите били нискоинтензитетни, напълно обратими, 3 като по делото не били открити медицински документи, обективиращи възможни усложнения от понесените травматични увреждания. Твърдението на ищеца, че се е възстановявал за период от 3 месеца не кореспондирало с медицинските критерии за пълно възстановяване от конкретните травматични увреди. По претенцията за обезщетение за имуществени вреди въззивникътответник твърди същата да била недоказана и завишена по размер. По същите съображения оспорвал и въззивната жалба на ищеца като неоснователна.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално – да намали размера на присъдените обезщетения. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в молба от 08.04.2025 г. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Отговори на жалбите по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани от страните. Всяка от тях в хода на производството оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да я остави без уважение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП, състояло се на 23.12.2023 г. в гр. София, на бул. „Дондуков“, по вина на водач на лек автомобил „Ауди Кю 5“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника към датата на ПТП, и за сумата 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП – направен от ищеца разход за рентгенография на крайници.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, част от които се поддържат и в насрещната въззивна жалба. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на 4 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части, но настоящият въззивен състав го намира за частично неправилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. Съобразно правилото, установено в чл.

154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.

В случая по делото не е било спорно, че гражданската отговорност на собственика и водачите на лек автомобил „Ауди Кю 5“, рег. № *********, е била застрахована при ответника към 23.12.2022 г., което се установява и от представените справка от ИЦ на ГФ и застрахователна полица (л. 23 и л. 65 от делото на СРС).

За неоснователни съдът намира доводите на въззивника-ответник по 5 делото да не е доказано настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, вкл. че ПТП се е състояло с участието на водач на лек автомобил „Ауди Кю 5“, рег. № *********.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва освен с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, още и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава доказателствена сила той няма относно механизма на ПТП, освен когато съставителят е удостоверил пряко възприети от него факти, относими за определяне на механизма на ПТП - като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е посетено на място. Когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства, вкл. автотехническа експертиза, свидетелски показания и др.