Решение № 203 от 26.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Плевен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц. в присъствието на прокурора Д. Ил. Т. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600466 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 39/07.03.23 г., постановена по НОХД № 2234/21 г. РСПлевен признал подсъдимият А. Б. М. за невинен в това, че на неустановена дата през месец *** в град П., като помагач, в съучастие с Я. Н. К. ЕГН:

********** /помагач/ и М. И. С. – К. ЕГН: ********** /извършител/, умишлено улеснил същата, чрез снабдяване с неистински официален документ - Удостоверение обр. УП-3 изх. ***г., на което бил придаден вид, че е издадено от ЕТ „С.С.Ц.“- гр. ПЛЕВЕН, да се ползва от него пред служител от ТП на НОИ гр. ПЛЕВЕН, като от него, за самото съставяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го 1 оправдал по така повдигнатото обвинение.

Признал подсъдимата М. И. С. за невинна в това, че на неустановен ден през месец *** в гр. П., в съучастие с Я. Н. К. ЕГН: ********** /помагач/ и А.

Б. М. ЕГН: ********** /помагач/, съзнателно се ползвала пред служител от ТП на НОИ гр. ПЛЕВЕН от неистински официален документ - Удостоверение 1 обр. УП-3 изх.***г., на което бил придаден вид, че е издадено от ЕТ „С.С.Ц.“гр. ПЛЕВЕН, като от нея за самото съставяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по така повдигнатото обвинение.

Признал подсъдимия Я. Н. К. за невинен в това, че на неустановена дата през месец *** в град П., като помагач, в съучастие с А. Б. М. - ЕГН:

********** /помагач/ и с М. И. С. – К. ЕГН: ********** /извършител/, умишлено я улеснил, чрез снабдяването й с неистински официален документ – Удостоверение обр. УП-3 изх.***г., на което бил придаден вид, че е издадено от ЕТ „С.С.Ц.“- гр. ПЛЕВЕН, да се ползва от него пред служител от ТП на НОИ гр. ПЛЕВЕН, като от него, за самото съставяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл.

308, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Недоволен от присъдата е останал прокурор от РП-Плевен, който е депозирал срещу нея протест, в който навежда доводи, че същата е постановена в нарушение на процесуалния закон и е необоснована. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата и да постанови друга, с която да осъди оправданите подсъдими или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на РС.

Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста.

Подсъдимите, лично и чрез защитниците си, изразяват становище, че въззивният протест е неоснователен, а постановената от РС присъда е правилна. Молят ОС да постанови решение, с което да я потвърди.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

Оплакването на прокурора, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалния закон е неоснователно. В тази връзка, както в допълнението 2 към въззивния протест, така и на етапа на пренията пред настоящата инстанция представителите на обвинението навеждат доводи, за необсъждане на събраните в хода на наказателното производство доказателства поотделно и в съвкупност, в резултат от което предходния съд е достигнал до неправилни фактическа изводи. Тези доводи не се споделят от ОС.Първоинстанционният съд е събрал всички относими към процесния случай доказателства с помощта на предвидените в НПК доказателствени средства. Анализирал ги е обстойно, както поотделно, така и в съвкупност, съпоставил ги е помежду им и предвид тяхната противоречивост на осн. чл.305, ал.3 от НПК е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля.

Оплакването за необоснованост на присъдата също е неоснователно. Не се откриват пропуски в дейността на РС при преценка на доказателствата изопачаване или превратно тълкуване на същите, които да са причина за неправилни фактически изводи.

Прочее настоящата инстанция напълно споделя изразената от предходната фактическа обстановка. По категоричен начин е установено, че през годините, предшестващи 2019г., подсъдимата М. И. С. пребивавала трайно извън РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – на територията на

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, където в упражнявала трудова дейност.

Поради здравословни проблеми, в началото на 2019г. подсъдимата С. решила да направи постъпки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същевременно, продължавала да се лекува в ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, поради което възложила на своя съпруг – Я. К. /когото още преди това била упълномощила да я представлява пред българските власти/, да й набави необходимите документи, във връзка с предстоящото пенсиониране, както и да предприеме съответните действия в тази връзка, пред институциите в нашата страна.

Подсъдимият К. се заел с така поставената му задача. До месец юни 2019г. предприел действия пред различни институции в град П., в т.ч. ТД на НАП и ТП на НОИ. В ТП на НОИ-ПЛЕВЕН, се срещал със свидетеля П. Г. старши инспектор по осигуряването. В кръга на службата си, св.Г. уведомил подс.К., че на подсъдимата С. не достига осигурителен стаж, за да се пенсионира.

3

Същевременно, на подсъдимите К. и С.К. била известна една обществена практика, при която определено лице се снабдява с документ, удостоверяващ определен осигурителен стаж, от работодател, при когото в действителност, не е полагало труд. Съпрузите считали, че е възможно да заплатят с „обратна дата“, незаплатените през годините осигурителни вноски по отразеното в подобен документ като съществувало /но в действителност – несъществувало/, трудово правоотношение.

По неустановен начин, на неустановена дата до месец юни 2019г., подсъдимият К. се снабдил с неистински документ - Удостоверение образец УП-3 изх.***г., на което бил придаден вид, че е издадено от ЕТ „С.С.Ц.“ ПЛЕВЕН. В него било посочено, че М. И. С. е полагала трета категория труд при посочения ЕТ, при работен ден от осем часа, през периода 3 04.01.2005 година - 21.12.2007 година, т.е. че има осигурителен стаж при ЕТ „С.С.Ц.“ ПЛЕВЕН в размер на две години, единадесет месеца и четиринадесет дни. На подсъдимия К. било известно, че така отразените в посочения документ обстоятелства, не отговарят на истината, защото знаел, че неговата съпруга никога не е полагала труд при ЕТ „С.С.Ц.“ – ПЛЕВЕН; нито той, нито – съпругата му се познавали с посочения едноличен търговец. Същевременно, подсъдимият не съзнавал, че документа е неистински; напротив, счел, че документа е редовен, издаден от ЕТ „С.С.Ц.“ – ПЛЕВЕН, тъй като от външна страна, не пораждал съмнения – имал изходящ номер, подписи, печати.

Отново на неустановена дата до месец юни 2019г., по телефона подсъдимият К. споделил със своята съпруга, че е набавил документа, който й е необходим за попълване на липсващия осигурителен стаж. На С. /която все още се намирала в ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА/ разказал, че се е срещнал в ТП на НОИ с лице, което се представило като счетоводител с името „С.“ и обещало да съдейства за набавяне на необходимия документ.

Изпратил на С.К. копие от документа. След като се запознала с него, К. също се уверила, че са отразени обстоятелства, които не отговарят на истината, тъй като никога не била полагала труд при ЕТ „С.С.Ц.“ – ПЛЕВЕН – едноличен търговец, за когото даже не била чувала. С. също не знаела, че документа е неистински; напротив, останала с убеждението, че същият е редовен, тъй като имал съответни изходящ номер, подписи, печати.

През месец юни 2019 година, С. подала комплект документи с цел – 4 пенсиониране, чрез компетентните италиански власти, до НОИ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в който комплект приложила копие от Удостоверение образец УП-3 изх.***г.

През месец септември 2019г., С. се завърнала в пределите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

На 30.09.2019г. посетила ТП на НОИ – ПЛЕВЕН и представила пред служителя Н. И. Т. оригинален комплект документи във връзка с пенсионирането си, в които присъствал и оригинала на Удостоверение образец УП-3 изх.***г. На посочената дата, същият комплект документи бил входиран от страна на св.Т. в деловодната система на НОИ.

След извършена проверка /Констативен протокол №***г., изготвен от гл.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-ПЛЕВЕН/, органите на НОИ установили, че за периода 04.01.2005 година - 21.12.2007 година, не са подадени данни по чл.5 ал.4 КСО, отсъства регистриран трудов договор, вкл.

– подадено уведомление по чл.62 ал.5 КТ, а при извършена проверка на ЕТ „С.С.Ц.“ – ПЛЕВЕН било установено, че няма ведомости за заплати на С. за посочения период; на свой ред, в нарочна декларация пред органите на 4 НОИ, С.Ц. посочила, че такова лице не е работило при нея и дори – че не познава такова лице. Поради това, било издадено Разпореждане от 03.12.2019г., с което било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. С.. От друга страна, на 11.02.2020г., ДИРЕКТОР на ТП на НОИ-ПЛЕВЕН сезирал РП-ПЛЕВЕН, че Удостоверение образец УП-3 изх.***г. представлява неистински документ, с невярно съдържание.

С Постановление от 03.04.2020г. било образувано досъдебно производство №Д-850/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, А. Б.

М. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК, М. И. С.К. ЕГН:

********** – за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, а Я. Н. К. ЕГН: ********** – за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК.

Така описаната фактическа обстановка почива върху следните доказателствени материали: обяснения на подсъдимата М. И. С.К., дадени в хода на съдебното следствие /частично/; показания на свидетелите Н. И. Т. дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 5 т.2 НПК; П. М. Г. - прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК;

А.П.Н. – дадени в хода на съдебното следствие.

Показанията на изброените свидетели способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с комуникацията между подсъдимия Я.

К. и органите на ТП на НОИПЛЕВЕН, както и във връзка с подаването на 30.09.2019г. от страна на М. С. на комплект документи, сред които и инкриминираното Удостоверение образец УП-3 изх. ***г.

Няма причина да бъдат ценени като недостоверни показанията на тези свидетели – напротив, същите са убедителни, относително подробни, взаимно се потвърждават и се ползват с достоверност, поради което им отдава вяра.

Тъй като прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелката Н. Т. са по-подробни и дадени по-скоро след събитията, подлежащи на изясняване, както и доколкото същата се солидаризира с дадените в хода на досъдебното производство показания, логично и разумно предходната инстанция им е отдала известно предпочитание, пред дадените показания в хода на съдебното следствие.

От друга страна, досежно свидедетеля П. Г., следва да бъдат кридитирани единствено прочетените на основание чл.281 НПК показания, Правилно РС е преценил, че показанията депозирани при проведеното пред него съдебно следствие, не са доставерни, като е развил подробни съображения в мотивите; експертно заключение по съдебно-почеркова експертиза /л.123 – 129 от Т.І на ДП/, от което се установява, че ръкописно положените цифри в УП-3 изх.***г., не са годни за извършване на сравнително идентификационно изследване; подписа за „Счетоводител“ в УП-3 изх. №9, не е положен от С.Ц., а е имитиран, не е възможно да се установи неговото авторство, вкл. - да се отговори на въпроса дали е положен от А. Б. М., Я. Н. К. или М. И. С.К.; подписа за „Ръководител“ в УП-3 изх.№9 /10.01.2008 година, не е положен от С.Ц., а е изпълнен в моментна ситуационна импровизирана транскрипция, поради което не е възможно да се установи неговото авторство, вкл. - да се даде отговор дали е положен от А. Б. М., Я. Н. К. или М. И. С.К.. Няма причина експертното заключение да бъде възприето по друг начин, освен като обективно, пълно и обосновано; заверен препис на Констативен протокол №***г., изготвен от гл.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-ПЛЕВЕН /л.43 от Т.І на ДП/;