Определение № 3128 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3128 гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Частно касационно гражданско дело № 20258003102032 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Й. К. и П. Г. К. срещу определение № 269 от 13.03.2025г. по ч.гр.д.№ 112 от 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 790 от 18.09.2024 г. по гр.д.№ 736 от 2024 г. на Ботевградския районен съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр.д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския районен съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато по паралелно дело са предявени искове по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС, отнасящи се до същите имоти и между същите страни ?

2. Следва ли при наличие на вече висящо дело за съдебна делба спорът относно правото на собственост върху същите имоти да се разглежда в отделно производство или в рамките на делбата?

3. Може ли съдът да откаже съединяване на искове за делба, чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС, предявени от ответниците в отговор на исковата молба по паралелно 1 дело между същите страни и относно същите имоти ?

4. Може ли да се приеме преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато делото, сочено като преюдициално, съдържа въпроси, които следва да бъдат разрешени именно в рамките на спряното делбено производство ?

5. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на съсобствен дял, когато преди прехвърлянето на имота продавачът е снабден с констативен нотариален акт, удостоверяващ пълна собственост по наследство и давност, който акт не е отменен ?

6. Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато в друго паралелно дело са предявени искове за собственост и изкупуване /по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС/ относно същите имоти и между същите страни ?

7. Дали и кога при конкуренция на искове по чл.108 ЗС, чл.76 ЗС, чл.33 ЗС и делба може да се обоснове преюдициалност ?

8. В какви случаи съдът следва задължително да съедини делата по чл.213 ГПК и в какви случаи- да ги отдели или спре едното ?

9. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС при наличие на констативен нотариален акт ?

По първите пет въпроса се сочи противоречие на обжалваното определение с определение № 26 от 05.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 3981 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 24 от 24.01.2022 г. по гр.д.№ 4640 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 85 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 2807 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. За шестия, седмия и осмия въпрос се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По деветия въпрос се сочи противоречие с решение № 191 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 1339 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 411 от 15.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1118 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

В писмен отговор от 20.05.2025 г. ответницата по частната жалба С. К. Ц. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Претендира и за направените разноски по настоящото дело.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /съделители по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане 2 на касационно обжалване.

За да постанови определението си, въззивният съд е взел предвид, че гр.д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския районен съд е било образувано по предявени от С. К. Ц. срещу М. Й. К., съпруга й П. Г. К., Б. Х. П. и П. П. К. искове с правно основание чл.108 ЗС за собственост върху 5/6 ид.ч. от три поземлени имота /имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м.“З.“, одобрена през 2011 г., с последно изменение от 2019 г., имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м.“Ч.“, одобрена през 2011 г. и имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м.“Ч.“, одобрена през 2011 г./ и с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваната от М. Й. К. 1/6 ид.ч. от тези имоти от ответниците Б. Х. П. и П. П. К. /приобретатели на имотите по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 190 от 28.07.2023 г./. Взето е предвид, че гр.д.№ 736 от 2024 г. на Ботевградския районен съд, по което е постановено обжалваното определение за спиране, е образувано въз основа на подадената по гр.д.№ 207 от 2024 г. насрещна искова молба на М. Й. К. срещу С. К. Ц. за делба на наследствени имоти, измежду които горепосочените три имота, и за прогласяване за недействителни на сделки на основание чл.76 ЗН, след като тази насрещна искова молба не е приета за съвместно разглеждане с първоначално предявените искове по гр.д.

№ 207 от 2024 г. Съдът е приел, че правилното решаване на делото за делба на горепосочените три имота зависи от решението по заведеното по-рано дело по иск за собственост на тези имоти и поради това на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото за делба до приключването на делото по иска за собственост на трите имота.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, не са налице сочените от жалбоподателите основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените въпроси поради следното:

По първия и четвъртия поставени въпроси /1. Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато по паралелно дело са предявени искове по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС, отнасящи се до същите имоти и между същите страни ? и 4. Може ли да се приеме преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато делото, сочено като преюдициално, съдържа въпроси, които следва да бъдат разрешени именно в рамките на 3 спряното делбено производство ?/ не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Практиката на ВКС, в която се приема, че делбено дело не следва да се спира до приключване на спора по заведено между същите страни дело за собственост на делбените имоти /включително посоченото определение № 26 от 05.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 3981 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о./ касае случаи, различни от настоящия- на иск за собственост, заведен след завеждането на иска за делба на същите имоти, докато в настоящия случай се касае за иск за собственост, заведен преди образуването на делбеното дело и то касаещ само част от делбените имоти.

Второто посочено от касаторите във връзка с тези въпроси определение № 24 от 24.01.2022 г. по гр.д.№ 4640 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о. е определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение. Това определение не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него ВКС не се произнася по правни въпроси и не разрешава правен спор, а само извършва преценка дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.

Третото посочено определение № 85 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 2807 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. не съществува. Гр.д.№ 2807 от 2020 г. е на ВКС, ГК, IV г.о. и по това дело са поставени други актове, които нямат отношение към спора по настоящото дело: делото е било образувано по молба за отмяна на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и е завършило с решение № 19 от 10.03.2021 г.

Вторият поставен въпрос /Следва ли при наличие на вече висящо дело за съдебна делба спорът относно правото на собственост върху същите имоти да се разглежда в отделно производство или в рамките на делбата ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът е неотносим към конкретния случай на иск за собственост на имоти, предявен преди образуването на делбеното дело за същите тези имоти.

Третият и осмият поставени въпроси /3. Може ли съдът да откаже съединяване на искове за делба, чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС, предявени от ответниците в отговор на исковата молба по паралелно дело между същите страни и относно същите имоти ? и 8. В какви случаи съдът следва 4 задължително да съедини делата по чл.213 ГПК и в какви случаи- да ги отдели или спре едното ?/ също са напълно неотносими към конкретното дело /гр.д.№ 736 от 2024 г. на Ботевградския районен съд/, по което в определението си по чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът не е отказал да съедини исковете за делба и по чл.76 ЗС с иск по чл.33, ал.2 ЗС. Въпросите имат отношение към определение по друго дело /определение № 387 от 22.04.2024 г. по гр.д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския районен съд, с което на основание чл.211, ал.2 ГПК производството по насрещния иск е отделено от производството по исковете по чл.108 ЗС и чл.33, ла.2 ЗС и е разпоредено да се образува отделно производство по тази насрещна искова молба/, което определение обаче не е предмет на обжалване по настоящото дело, а и само по себе си не подлежи на обжалване.

Петият и деветият поставени въпроси /5. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на съсобствен дял, когато преди прехвърлянето на имота продавачът е снабден с констативен нотариален акт, удостоверяващ пълна собственост по наследство и давност, който акт не е отменен ? и 9. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС при наличие на констативен нотариален акт ?/ също са напълно неотносими към конкретното дело, по което е постановено обжалваното определение. Въпросите касаят допустимостта на исковете по другото дело /обуславящото гр.д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския окръжен съд/, по която допустимост съдът, разглеждащ исковете за делба и по чл.76 ЗН по гр.д.№ 736 от 2024г., не е компетентен да се произнася.

Шестият поставен въпрос /Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато в друго паралелно дело са предявени искове за собственост и изкупуване /по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС/ относно същите имоти и между същите страни?/ е идентичен с първия поставен въпрос, за който вече бе посочено, че няма противоречие на приетото в обжалваното определение и практиката на ВКС. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос, тъй като по въпроса има практика на ВКС /включително посочената от жалбоподателите/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

5

Седмият поставен въпрос /Дали и кога при конкуренция на искове по чл.108 ЗС, чл.76 ЗС, чл.33 ЗС и делба може да се обоснове преюдициалност ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Освен това, въпросът е общо теоретичен и несъобразен с особеностите на конкретния случай, поради което даването на отговор на този въпрос /така както е поставен/ няма да има значение за правилното решаване на конкретното дело.

Обжалваното определението не е и очевидно неправилно, както неоснователно твърдят жалбоподателите. За да е налице очевидна неправилност на конкретно съдебно решение или определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на законаматериален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.