Решение № 748 от 04.06.2024, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 748

Смолян, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20247230700095 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на Р. Р. П. от [населено място], [община], [област], срещу Решение № 2153-20-20/5.03.2024 г. на Директор ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила Разпореждане №202-02-7-3/04.01.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област], съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Според твърденията в жалбата, оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл.146 т.4 от АПК. Не се спори, че държавите, в които Р. П. е осъществявал трудова дейност през последните години, са В. и [държава], но жалбоподателят твърди, че обичайното му пребиваване е в [държава]. Затова счита, че на основание член 65, пар.2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 обезщетението за безработица следва да се предостави тук, от институцията по местопребиваване. Според жалбоподателя директорът на ТП на НОИ е направил неправилен извод, че Р. П. няма право на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, тъй като [държава] не била компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване.

Поради направените оплаквания моли съда да отмени оспореното решение, с което е потвърдено разпореждането за отказ за парично обезщетение за безработица, и преписката да бъде върната за ново произнасяне от административния орган.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. С представена по делото писмена защита поддържа изцяло подадената жалба.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, не се представлява С изпратено писмено становище упълномощеният юрисконсулт Ч. оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Излага съображения за законосъобразност на оспорваното решение на ръководителя на ТП на НОИ-[област]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Смолянският административен съд, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, писмените становища на страните и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, прие следното:

Със заявление вх. № 202-02-7/03.01.2023 г. (л.132) до дирекция „Бюро по труда“ – [община], Р. П. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). По-късно, на 12.01.2024г., е подал и заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от други държави - членки на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 – В. и [държава]. С първото заявление е поискано удостоверяване на два периода придобити във В. – от 27.03.2021г. до 19.11.2021г. и от 09.04.2022г. до 20.11.2022г. С второто заявление е поискано удостоверяване на осигурителен стаж от [държава] за два периода - от 21.11.2022 г. до 21.12.2022 г. и от 28.11.2022г. до 30.11.2022г., като това е и последната заетост на лицето.

С Разпореждане № 202-02-7-1/12.01.2023 г. образуваното производство по отпускане на ПОБ е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на В. и [държава] за осигурителния стаж и осигурителния доход, придобити там.

На 14.03.2023 г. от КИ на В. е постъпило СЕД U002, с което са удостоверени два осигурителни периода – за времето от 27.03.2021г. до 19.11.2021г. и от 09.04.2022г. до 20.11.2022г. включително.

Със СЕД U017 от КИ на [държава] са удостоверени осигурителни периоди за времето от 21.11.2022 г. до 21.12.2022 г. и от 28.11.2022г. до 30.11.2022г., включително основание за прекратяване на последната заетост - „Изтичане на срока на договора“.

Със СЕД U004 са удостоверени два периода на доход от заетост - за времето от 21.11.2022 г. до 21.12.2022 г. вкл. - 882,83 евро и за времето от 28.11.2022г. до 30.11.2022г. включително – 110,70 евро.

След възобновяване на производството по заявлението на Р. П. за отпускане на ПОБ, с Разпореждане № 202-02-7-2/21.12.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ със следните мотиви:

Посочва се,че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускането на обезщетение за безработица. Съгласно чл. 65, пар. 2 от Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава и което продължава да пребивава в тази държава или се върне в тази държава, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че компетентна да отпусне обезщетение за безработица е осигурителната институция на тази държава членка, по отношение на която лицето изпълнява следните две изисквания, които следва да бъдат налице кумулативно: 1. По време на последната си дейност като наето или самостоятелно заето лице същото е пребивавало или се завърне на нейна територия и 2. лицето продължава да пребивава на територията на държавата-членка по последната заетост или се завърне на нейна територия. Декларацията за определяне на пребиваване не дава възможност да се определи държавата по пребиваване.

Направено е запитване до КИ на В. и [държава]. Получен е отговор от КИ за осигурителни периоди през времето от 22.12.2017 г. до 21.12.2022г., т.е. пет годишен период. Тъй като държавата по последната заетост на Р.П. е [държава], то тя е държавата на пребиваване, а не РБ. Прието е, че в случая лицето не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.65, пар.2 от Регламент 883/2004 и НОИ не е компетентна институция. Според административния орган [държава] не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване.

Разпореждане № 202-02-7-3/04.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е получено лично от жалбоподателя с известие за доставяне-обратна разписка на 31.01.2024г.

Жалбоподателят е обжалвал разпореждането за отказ на ПОБ пред Директора на ТП на НОИ [населено място].

С Решение № 2153-20-20 от 05.03.2024 г., което е предмет на оспорване в настоящото производство, директорът на ТП на НОИ [населено място] е оставил в сила Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] и е отхвърлил депозираната срещу него жалба от Р. П. като неоснователна.

За да остави в сила Разпореждане №202-02-7-3/04.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] и отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ - [област] въз основа на получените СЕД U017 приема,че лицето е придобило непрекъснат осигурителен период във В. и [държава] за време по-дълго от пет години - от 22.12.2017 г. до 21.12.2022 г. включително. Приема също,че [държава] не се явява нито държава по пребиваване, нито държавата по последна заетост. Затова счита,че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а разпоредбата на чл. 64 от същия регламент, касаеща безработните лица, които имат право на обезщетение. Според административния орган [държава] е държавата на пребиваване на лицето като държава по последна заетост, а не [държава].

Решението на директора на ТП на НОИ - [област] е получено лично от жалбоподателя с пощенска пратка, видно от известие за доставяне-обратна разписка, на 06.03.2024г.(л.20 от делото).

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 18.03.2024 г., с вх. № 2153-20-20#1 по описа на ТП на НОИ – [област].

Към жалбата си до съда Р. П. е приложил нотариален акт за собственост, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за семейно положение, удостоверения за раждане и удостоверение за настоящ и постоянен адрес.

В съдебната фаза са представени извлечение от трудовата книжка на съпругата на жалбоподателя И. П. и заповеди на директора на ТП на НОИ-[област].

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна, следователно е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът взе предвид следното:

Оспореното Решение № 2153-20-20 от 05.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ - [област] и оставеното в сила Разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област], са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за форма на административния акт, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаване.

Оспореното решение и оставеното в сила разпореждане са мотивирани, тъй като в тях са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването им.

Оспореното решение и оставеното в сила разпореждане, обаче, са издадени при неправилно приложение на материалния закон, предвид следното:

Спорът по делото е правен и се свежда до това, коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица по отношение периода, през който жалбоподателят е работил по трудово правоотношение във В. и [държава].

[държава] е част от Европейския съюз - такава част е била през времето, през което жалбоподателят е работил във В. и [държава], като следва да се има предвид,че [държава] е държава-членка на ЕС. Всички държави-членки са длъжни да прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава-членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на Европейския съюз обаче, определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, параграф „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

Безработицата, представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. В случая, доколкото последната трудова заетост на жалбоподателя (за който няма спор, че е български гражданин) е била във [държава], относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между [държава] и [държава] са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност.

Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 03.01.2023 г., поради което при преценка основателността на претендираното от Р. П. право, приложение намира посочения по-горе Регламент № 883/2004. В чл. 2 от него се сочи, че се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. [държава] е част от Европейския съюз и съответно е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 г., разпоредбите му са приложими към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, параграф „л“) относно обезщетение за безработица, доколкото Р. П. е посочил, че последната му заетост е във [държава] и същата е прекратена.