Решение № 380 от 28.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Кюстендил, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Е.я Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Е.я Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500216 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение №165/02.03.2023г.на Кюстендилския районен съд, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключеният между Н. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Трекляно и С. Н. С., ЕГН **********, с адрес с.Трекляно, през време на брака му със С. И. С., ЕГН ********** с адрес с.Трекляно, договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА №99, т.12, д.

№6738/97г. на Нотариус при КнРС, по силата на който Н. С. С. и М.К.С. са прехвърлили на сина си С. Н. С. следния свой собствен недвижим имот: втори етаж от югоизточна част на двуетажна сграда – близнак, находяща се в парцел ХХІІ, имот пр.№2, кв.43 по плана на с.Слокощица, целият с площ 972 кв.м., урегулиран, която жилищна сграда е построена срещу отстъпено право на строеж върху държавна земя, който втори етаж представлява самостоятелно и отделно жилище, както и две помещения със североизточно изложение в сутерена на тази жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от коридора за тях и 1/3 ид.ч. от тавана на цялата жилищна сграда и припадащите се на този етаж идеални части от общите части на сградата и общото й стълбище, до размер от ½ ч. от прехвърлените права.С.и са осъдени да заплатят на Н. С. разноски в размер на 680.53 лв. Решението е връчено на страните на 06.03.2023г.

В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Е. Й., съдебен адрес гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“№35 като 1 пълномощник на С. Н. С., ЕГН ********** с.Трекляно и С. И. С., ЕГН ********** с.Трекляно.В жалбата се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Сочи се пропуск, изразяващ се в обстоятелството, че по делото не е представена скица, установяваща как имотът е отразен, нанесен в кадастралната карта и регистри, както обстоятелството, че представената данъчна оценка също касае друг имот, намиращо отражение в неточна индивидуализация на вещта предмет на спора.Сочи се липса и недостатъчност на изготвените мотиви, водещо до неяснота у страните относно фактическите констатации, въз основа на които съдът е направил своите изводи.Предвид съдържащите се в делото различни сведения за едни и същи факти, според въззивника съдът е следвало да анализира събраните доказателства, вместо това е дадена лаконична, несериозна и несъдържателна, ограничено по обем оценка на събраните доказателства.Показанията на част от свидетелите според въззивника не е следвало да бъдат кредитирани, като пристрастни, фрапантни и съществени разминавания.Предвид и доказателства за влошени взаимоотношения между част от свидетели и ответниците, те подлежали на внимателна преценка.Сочи се, отсъстваща преценка от съда относно наличието респ. отсъствие на неизпълнение, дали то е незначително или не е.Изложени са съображения във връзка с тълкуване на законовото изискване за разваляне на договора, когато неизпълнението е съществено, като необходимост това да става изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства и възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр.Предмета на договора е определен, на задължение срещу прехвърлено право на собственост докато прехвърлителя е жив да му се осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил и досега, и преди това – за вече престирани гледане и издръжка, преди 1997г.Посочена е съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №20/22.07.2015г. по гр.д.

№1853/2014г., ІV, 2 г.о., решеине №238/26.10.2015г. по гр.д.№1368/2015. ІІІ г.о, решение №327/25.02.2015г. по гр.д.№2240/2020г. ІІІ г.о, в които договори за прехвърляне на право на собственост за минала и предстояща издръжка са разгледани като единни.Неизпълнението или ненадлежното изпълнение в тези случаи са преценени на фона на продължителното надлежно изпълнение преди и след сключване на договора, но ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той е поставен в забава ,което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението да изпълни.С оглед даденото и по гр.д.№1205/2014г. тълкуване се изтъква, че при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право на разваляне на договора, а не само до обем определен с оглед времето на неизпълнение.Сочи се, че ответниците ежедневно са изпълнявали поетото задължение за полагане на грижи към ищеца – лично и/или чрез трето лице и десетки години са предоставяли издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, полагали са грижи за здравето – помощ при ходене на лекар, всякаква ежедневна подкрепа в хигиената и домакинството на кредитора – къщна 2 работа, градини, отглеждане на животни, слагане на зимнина, миене, чистене, готвене, според нуждите и възможностите му да се справя сам в извършваните ремонтни дейности, където живее ищеца, с подобрение на условията за живот там, помагали са му с ежемесечни консумативни разходи.Отбелязано е, че ищецът от известно време не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура и въпреки това, ответниците са му предлагали изпълнение и в пари.В съответствие с практиката на ВКС, обобщена в определение №1335/18.12.2012г. по гр.д.№625/2012г. на ВКС , ІV г.о и решение №93/16.08.2022г. по гр.д.№546/2021г. на ВКС ІV г.о, се изтъква, че задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура, и затова ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.Прилагането на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД се свързва с необходима оценка на съотношението между изпълнена и неизпълнена част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението – ППВС №3/1973г.Като значими за тази преценка обстоятелства са посочени – продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника и се акцентира на факта, че в разглеждания случай е налице точно и пълно изпълнение за период по голям от 26 години, поради което твърдяното от ищеца неизпълнение не е незначително.Сочи се съдебна практика – решение №260231/31.03.2021г. постановено по гр.д.№1036/2020г. от Районен съд Кюстендил, потвърдено с решение №20/23.08.2021г. постановено по гр.д.

№208/2021г. от Окръжен съд Кюстендил, потвърдено с определение №250/05.04.2022г., постановено по гр.д.№4402/2012г. на ВКС, ІV г.о. В съответствие с изложеното е формулирано искане за уважаване на подадената жалба ,отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на КнРС за постановяване на ново решение при повторна преценка на предпоставките за допустимост и за основателност на иска , или за отхвърляне на предявените против тях искове.Отказват се от получаване на разноски за производството.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Д. З., като пълномощник на Н. С. С., адрес с.Трекляно, общ.Кюстендил.В отговора е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Ответниците противопоставят становище, че по делото са представени безспорни доказателства за това, че от 2003г. ответниците не полагат никаква грижа за ищеца, напротив при случайните им срещи се държали грубо и нападателно, неуважително и в пререкания с възрастния мъж.Изводът за основателност на предявения иск основаващ се на показанията на свидетелите, посочени от ответниците е определен за правилен.Поетото задължение за гледане и издръжка на С. е разгледано като задължение за постоянно и непрекъснато задоволяване нуждиге за живота на едно лице – храна, отопление, медицинска помощ, със средства на приобретателя, като е налице обичайното съдържание на този договор т.е прехвърлянето на недвижим имот срещу насрещно задължение за 3 осигуряване на храна, отопление, обслужване, осветление, медицински грижи.Задълженията на приобретателя не се изчерпват с това, оценени като нравствено-етични и социално- битови.Освен паричното задължение в обхвата на дължимото по договора е разгледано и изискването за проява на уважение, като към член на семейството - при доказано по делото лошо отношение на ответниците към ищеца.Твърдението, че неизпълнението е незначително е оспорено.Сочи се , че от 2003г. до настоящия момент ответниците не полагат никакви грижи за ищеца, не се интересуват от неговото здравословно състояние, като с оглед възрастта на ищеца и здравословно състояние безспорно същият се е нуждаел от грижи и внимание, вместо което други роднини, познати, съселяни са полагали грижи за него.Предвид характера на договора за издръжка ,като единен, а задължението - неделимо, неизпълнението за какъвто и да било период е разгледано ,като достатъчна причина за развалянето му, дори за влошаване състоянието на кредитора- решение №60248/11.11.2021г. по гр.д.№291/2021г., Г.К, ІІІ г.о на ВКС, Именно лошото отношение на ответниците към ищеца е разгледано ,като причина за непрекъснатия стрес, видно от намираща се в делото психологическа оценка във връзка с преживяното на 08.10.2022г. , когато ответника С. е заплашил ищеца, че ще му отреже гръкляна.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение и заплащане на деловодни разноски.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение

- при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в рамките на търсената с исковата молба защита.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о)

Оплакването за липсващи мотиви на съдебния акт е неоснователно.На основание, чл.236 , ал. т. ГПК -решението трябва да съдържа:1. датата и 4 мястото на постановяването му;2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;3. номера на делото, по което се постановява решението;4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;5. какво постановява съдът по съществото на спора;6. в тежест на кого се възлагат разноските;7. (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

На основание чл.236, ал.2 -към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.