Решение № 735 от 15.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Варна , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мая Недкова

Членове:Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500023 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280234/10.11.2020г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ВАРНА ТАУРС – Е, действащо чрез процесуалния си представител адв. М.Л. от ВАК, срещу Решение № 260795/21.10.2020г., постановено по гр.д. №3194/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, гражданско отделение, XXI състав, с което е уважен предявеният от Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, срещу дружеството-въззивник, иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата от 3132,53 лв. – начислена ел. енергия за периода от 06.09.2017г. до 18.11.2019г., за което обстоятелство е съставена фактура № **********/12.02.2020г., както и ответното дружество е осъдено да заплати ищцата сумата от 574,57 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Сочи се, че е налице правно основание за възникването на вземането на ответното дружество, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка се излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно правоотношение между страните, изпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищцата и документирането и, законосъобразно изчисляване на ́ количеството потребена ел.енергия, остойностяването и фактурирането и. Застъпва се, че ́ неспазването на седмодневния срок по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ не опорочава корекционната процедура до степен, в която да бъде квалифицирана като незакосъобразна. Твърди се, че 1 към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 15.8.3 в размер на 16171 квтч, на стойност 3132,53 лв. Излага се, че дори да се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на осн. чл. 183 ЗЗД.

Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Н.Д., чрез пълномощника си адв. М.Т., е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Сочи се, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява от адв. Маринова, която поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата Н. И. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Пълномощникът адв. Т. е депозирал молба вх. № 5844/29.03.2021г., с която поради противоепидемичните мерки моли делото да се гледа в негово отсъствие и изразява становище по съществото на спора. Прилага и списък с разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 3194/2020г. по описа на Районен съд - гр.

Варна, гражданско отделение, XXI състав, е образувано по предявен от Н. И. Д., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 3132,53 лева, представляваща начислена ел.енергия за периода 06.09.2017г. - 18.11.2019г., за което обстоятелство е съставена фактура №**********/12.02.2020г.

Ищцата твърди, че като потребител на ел. енергия е получила уведомление от ответното дружество за извършена проверка на средството за търговско измерване, при която е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия. С оглед на това, сметката за използвана ел. енергия била коригирана, като е начислена сумата от 3132,53 лева. Оспорва възможността на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД да осъществи корекция на потребената ел. енергия, както и излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез адв. Л. от ВАК, с който се застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Излага се, че е извършена проверка на СТИ от служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, констатациите от която са отразени в протокол № 1105767/18.11.2019г. СТИ е демонтирано и е изпратено в БИМ за метрологична експертиза, при която е осъществено софтуерно четене, вследствие на което в регистър 15.8.3 е установено натрупване на 16171,588 кВтч ел. енергия. С оглед на тези данни се сочи, че на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ е изготвена корекция на ел. енергия за обекта на потребление, на който ищцата е собственик. В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат приложени разпоредбите на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, се твърди, че процесната сума е дължима на осн. чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за точно установено количество реално потребена ел. енергия, която следва да бъде заплатена от абоната.

2

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно между страните, че същите са обвързани от валидно облигационно правоотношение за пренос и достъп до ел. енергия.

От приложения по делото Протокол № М1230905/05.09.2017г. за монтаж на електромер се установява, че на посочената дата, на обект на потребление с адрес в ******** (съвпадащ с постоянния адрес на ищцата), от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0211 6203 0714. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ към момента на монтажа, както следва: 022986 кВч – дневна и 006065 кВч – нощна ел. енергия.

Видно от Констативен протокол № 1105767/18.11.2019г., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, на същия обект на потребление, при която са отчетени следните показания: по нощна тарифа – 007008 кВтч; по дневна тарифа – 028794 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 016171 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.

Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560791 и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от един свидетел – Румен Янкулов Димитров (съсед).

От приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 81/28.01.2020г. на БИМ – Русе се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия, но не съответства на технически характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, съответно – наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 16171,588 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.

Въз основа на горния протокол, на 07.02.2020г. е издадено становище от специалист „ЕК”, одобрено от началник отдел „КЕК” при „Електроразпределение Север“ АД, за начисление на електрическа енергия, съгласно което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 16171 кВтч за периода 06.09.2017г. - 18.11.2019г, като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За посоченото количество ел. енергия е издадена фактура № **********/12.02.2020г. за сумата от 3132,53 лева.

С писмо Изх. № 57117_КП1105767_2/12.02.2020г. от „Електроразпределение Север“ АД, с приложени Констативен протокол № 1105767/18.11.2019г. и фактура № **********/12.02.2020г., ищцата е уведомена за осъществената проверка и извършената корекция на ел. енергия. Писмото е връчено лично на ищцата на 26.02.2020г.

Представен по делото е и протокол от последваща метрологична проверка на процесното СТИ от „ЕЛЛАБ България“ ООД от 31.07.2017г., в който е посочено, че същото съответства на техническите изисквания.

От приетото по делото заключение по изготвената комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че електрическата енергия, натрупана в невизуализираната тарифа в размер на 16171 кВтч, технически е възможно да премине през процесното СТИ. Посочената във фактура № **********/12.02.2020г. стойност на това количество ел.енергия е изчислена аритметично точно, при съобразяване на одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните 3 правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на ответното дружество на процесното вземане срещу ищцата, то последната ще внесе благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

В разглеждания случай е безспорно, че въззиваемата се явява потребител на ел. енергия по смисъла на закона, респ. че между нея и дружеството – въззивник е учредено валидно облигационно правоотношение с предмет пренос на ел. енергия, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на потребителя. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период.

Възможността за служебно начисляване от оператора на съответната електроразпределителна мрежа на допълнителни количества електроенергия по партидата на съответния потребител е предвидена в чл. 55, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., представляващи подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство.