Определение № 529 от 30.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500441 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Х. С. И. против определение №3712/16.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1400/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната й жалба вх. № 31304/20.04.2026г. срещу решение № 1249/31.03.2026г. по ч.г.д. №

20253110112172 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна в частта, с която е постановено да се впише на основание чл. 51, ал. 3 ЗН, в особената книга за приемане на наследство при Районен съд- Варна, че съгласно чл. 51, ал.2, вр. ал.1 от ЗН, тя е загубила правото да приеме наследството, оставено след смъртта на И.Д. И., починал на 03.11.2024 г., за което е съставен акт за смърт №0282/04.11.2024 г. в гр.Варна; и е прекратено производството по в.г.д. № 1400/2026г. на ВОС.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалния закон, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството с произнасяне по същество по жалбата й.

Изложила е, че разполага с право да обжалва решението на районния съд, тъй като в производството по чл. 51 ЗН съдът не съобразил, че е приела наследството с конклудентни действия, както и че не се е явила по делото, поради несвоевременното предаване на книжата от сестра й.

Д. К. Д., чрез адв. С., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за неоснователността й, е молил за потвърждаване на определението.

Частната жалба е подадена в срока, редовна е и допустима, а разгледана 1 по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по въззивна жалба на Х. С. И. против решението районния съд, постановено в производство по чл. 51, ал. 3 ЗН, с което е било разпоредено вписване в особената книга за приемане на наследство при Районен съд- Варна, че тя е загубила правото да приеме наследството на починалия И.Д. И..

Тази жалба е била недопустима, като насочена срещу необжалваем акт и правилно е била оставена без разглеждане от окръжния съд и производството по нея - прекратено.

В т.2 на Тълкувателно решение № 4 от 24.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 4/2024 г., ОСГК, по задължителен за съда начин е разрешен този въпрос, като е прието, че не подлежи на обжалване актът, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно последицата, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок. Там е казано, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат понататъшното развитие на делото или когато възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. Актът на съда по чл. 51, ал. 2 ЗН нито е преграждащ, нито в закона е предвидена неговата обжалваемост. Това е акт, с който производството по чл. 51 ЗН приключва, т. е. той не прегражда развитието на делото. От друга страна в чл. 537, ал. 1 ГПК изрично е предвидено, че решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Следователно молителят в производството по чл. 51 ЗН, чиято молба е уважена, не може да обжалва постановения охранителен акт. Призованият наследник, на когото актът по чл. 51, ал. 2 ЗН се противопоставя, също не може да го обжалва.

Охранителните актове, с които се уважава искането, независимо от техните особености, не подлежат на обжалване, а могат само да се атакуват по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Когато срокът по чл. 51 ЗН е определен в хода на висящ исков процес, доводите, свързани с нарушение на процедурата по чл. 51 ЗН, могат да се правят и при обжалване на акта, с който исковото производство приключва (определение за прекратяване или съдебно решение) или с който се прегражда възможността за участие на някоя от страните в процеса.

Предвид изложеното, обжалваното определение, постановяващо идентичен краен резултат, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По горните съображения, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3712/16.07.2026 г., постановено по 2 в.ч.гр.д. № 1400/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на Х. С. И. вх. № 31304/20.04.2026г. срещу решение № 1249/31.03.2026г. по ч.г.д. №

20253110112172 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна и е прекратено производството по по в.г.д. № 1400/2026г. на ВОС.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3