Решение № 430 от 28.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Сливен, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230106092 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени искове за обявяване на нищожност на сключен Договор за паричен заем Кредирект № 653109/25.03.2022г. – правно основание чл. 22 ЗПК и насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер на 583,97 лв., част от незаплатена главница по договора за заем, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 06.02.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че на 25.03.2022 г. страните сключили Договор за паричен заем № 653109 в размер на 1 600 лв., размер на погасителната вноска: 2 бр.х 53.40 лв. и 5 бр. х 352.74 лв.; ГПР 47.7 %; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; обща сума за плащане: 1 870.50 лв. Сочи, че била предвидена неустойка в размер на 1 251,50 лв., в случай, че заемателя не предостави обезпечение по заема- поръчител или банкова гаранция.

Твърди, че договорът за заем бил нищожен, тъй като не бил приложен реалният ГПР по договора, доколкото в него не била включена дължимата неустойка. Тя се начислявала автоматично от заемателя и следвало да се 1 включи в общите разходи по кредита. Нарушение било налице, тъй като в договора кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания годишен лихвен процент по кредита в размер на 40.05 % и ГПР 47.70%, без ясно разписана методика на формирането му.

Записано било в т. 3.10. от договора, че общата сума за плащане била в размер на 1 870.50 лв., което не отговаряло на действителната общо дължима сума от потребителя в размер на 3 122 лв. Сочи, че с клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди.

Иска се прогласяване на нищожност на за паричен заем Кредирект № 653109/25.03.2022г. на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД,вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че били покрити всички изисквания на ЗПК и изпълнени всички изисквания на ЗПФУР по реда на който бил сключен настоящия договор. Сочи, че дори и да се приеме, че клаузата за неустойка била нищожна, то това не водело до нищожност на целия договор. Тази клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. ГПР представлявал сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за ползване на предоставената услуга.

Това били едностранно определени суми, които представлявали цената за предоставената услуга. Неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежала на договаряне между страните. В настоящия случай, освен че неустойката била дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя била уговорена като фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

На следващо място твърди, че оспорената неустойка била действителна.

2

Тя била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от предвидените обезпечения. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договора, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема и да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на т. 1, Част IV от Стандартния европейски формуляр и чл. 28, т. 5 от ОУ без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка.

Друга възможност за кредитополучателя била удължаването на тридневния срок, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 6.6, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на деловодни разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и иска редуцирането му.

Предявен и приет за разглеждане е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер на сума в размер на 583,97 лв., част от незаплатена главница по договора за заем, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 06.02.2025г. до окончателното плащане.

3

Ищецът по тези искове твърди, че с ответника сключил договор за кредит, по силата на който предоставил на ответника сума в размер на 1 600 лв., която била получена, чрез плащане по Изипей. Кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 40,05% на 7 месечни вноски. Крайният падеж по договора бил 25.10.2022г. Сочи, че ответника бил в неизпълнение на задължението си. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл.6.1, поради което се активирала предвидената в чл. 6.2 договорна неустойка.

Кредитополучателят правил следните плащания по договора: на 25.04.2022 г.

- 405,03 лв., на 03.06.2022 г. - 461 лв., на 26.08.2024 г. - 100 лв., на 12.10.2022 г.

- 50 лв. Общо платеното било в размер на 1016,03 лв., с която сума били погасени изцяло само първите две вноски по кредита, които съгласно погасителния план не съдържали в себе си плащания за главница.

В случая задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 25.10.2022 г. Общото задължение по договора е в размер 3179,99 лв., от които 1600 лв. главница, 163,70 лв., възнаградителна лихва, 466,30 лв. договорна неустойка и 949,99 лв. такси.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 583,97 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница, цялото в размер на 1600 лева по Договор за паричен заем Кредирект № 653109/25.03.2022г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 06.02.2025г. до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на насрещния иск, с който се оспорва като неоснователен. Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях бил сключен / от разстоянеие/ Договор за паричен заем Кредирект № 653109/25.03.2022г., въз основа на който ищецът получил заемна сума в размер на 1 600 лв., с погасяване на 7 бр. месечни вноски 2 бр.х 53.40 лв. и 5 бр. х 352.74 лв.; ГПР 47.7 %; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; обща сума за плащане: 1 870.50 лв. В 4 погасителния план са включени и вноски за неустойка 2 бр. х 392,60 лв. и 5 бр. х 93,26 лв.

В чл.6.1 от договора за кредит и чл.33 ОУ на дружеството заемател е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от усвояването на заемната сума или поръчителство от физическо лице, отговарящо на определени условия. Предвидено е заплащане на неустойка от заемополучателя в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 1 251,50 лв., разсрочена в погасителните вноски и така задължението възлиза на 3 081,03 лв.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищеца заплатил на ответното дружество суми в общ размер на 1 016,03 лв., от която 744,23 лв. неустойка, 165 лв.- такса, главница 0 лв. и договорна лихва 106,80 лв.

Вещото лице посочило, че начислената неустойка по договора в размер на 1 251,50 лв. не била включена в ГПР, а ако в ГПР се включи и вземането, уговорено в договора за кредит, като неустойка, то ГПР по кредита, изчислен по формулата в Приложение № 1 ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания ще се увеличи до 806% и ще надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.

В случай, че се дължи чистата стойност по договора /главница/, след приспадане на направените плащания по договора от ищеца, то задължението било в размер на 583,97 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният главен установителен иск за обявяване на нищожност на сключен Договор за паричен заем Кредирект № 653109/25.03.2022г., като противоречащ на закона – чл.22, вр.11, т.10 ЗПК е допустим, а разгледан по 5 същество и основателен.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен, поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10, вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от 6 потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.