Решение № 1092 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510703 по описа за 2023 година

Производството, е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 10150 от 14.06.2023 г., постановено по гр.д. № 51400/2022 г. по описа на СРС, 78-ми състав, е уважен предявеният от Е. В. С. срещу И. С. К., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 8625,00 лв., представляваща получена без основание сума по преводно нареждане от 26.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано то датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 172,50 лв., представляващи разноски в заповедното производство и сумата от 1249,50 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника – адв. К.Г., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че по делото е установено, че сумата е получена въз основа на неформален договор за извършване на почистване на недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ул. Врачански лозя, по който е изпълнил задълженията, с оглед на което е налице основание за получаване на същата.

Изтъква, че СРС безкритично е възприел показанията на свидетелите, а житейски било абсурдно превеждането на такава сума по негова сметка, както и нейното претендиране обратно от ищеца едва 1 година по-късно. Сочи, че наличието на правоотношение между страните независимо от неговата валидност изключвало основанието по чл. 55 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение е отхвърли предявения иск.

Въззиваемият ищец, в срока по чл. 263 ГПК, не е депозирал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, чрез особен представител, който не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

За да се осъществи състава на неоснователното обогатяване – пряка кондикция в случая, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание. Тези три предпоставки, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че наличието на основание за получаване на процесната сума.

В конкретния случай по делото е установено, че с преводно нареждане от 26.02.2021 г. ищецът е превел на ответника сумата от 8 625 лв., като в същото е посочено единствено захранване на сметка, което не разкрива конкретно основание за превода на сумата. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че основание за паричния превод е наличие на неформален договор за извършване на почистване на недвижим имот, находящ се в гр.

Враца, ул. Врачански лозя, местност „Дружба“. Във връзка с това твърдение и доказване наличието на основание за извършения превод на ответника са допуснати двама свидетели Г.К.К. и В.М.Т. , които са разпитани по делегация. От показанията на същите се установява, че същите са извършили почистване на имот в гр. Враца, но и двамата свидетели са категорични, че възлагането не е от страна на ответника, а от ищеца Е. В. С. /протоколи за разпит от РС гр. Оряхова – листове 61 и 66 по делото на СРС/. Обстоятелството, че от показанията на свидетелите се установява, че използваната техника е на ответника не доказва наличието на твърдяното от ответника правоотношение, още повече , че в своите показания свидетелят Г.К.К. сочи, че той а заплатил 300,00 лв. на И. С. К. за използването на трактора, което изключва наличието на твърдяното от ответника правоотношение.

Изложеното налага обоснован извод, че ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не е установил наличието на основание за получаване на процесната сума, поради което е обоснован и законосъобразен извода на СРС, че преведената по сметка на ответника сума е без основание и подлежи на връщане.

2

Тъй като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Е. В. на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 600,00, лв. с ДДС, представляващи реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, като съдът приема за основателно направеното от пълномощника на въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, провеждането на едно съдебно заседание пред въззивната инстанция и минималния размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г.

С оглед на цената на иска въззивното решение по процесното гражданско дело подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10150 от 14.06.2023 г., постановено по гр.д. № 51400/2022 г. по описа на СРС, 78-ми състав.

ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. **** да заплати на Е. В. С., ЕГН: **********, съд. Адрес, гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 600,00 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3