Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14425 от 18.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44346/2025
Вид
Решение № 14425
Подписан
18.07.2026
В сила
18.07.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 14425 гр. С., 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110144346 по описа за 2025 година

С. Г. В. е предявил срещу „В. К.“АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване на недействителността на Договор за паричен заем №5714528/08.07.2021.При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от договора, а именно:клаузата , предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 476.74 лева;клаузата за определяне на ГПР;клаузата на чл.5, ал.1 от договора, предвиждаща обезпечение и клаузата на чл.5, ал.2 от договора за заплащане на неустойка поради неосигурено обезпечение.Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 50 лева, частично от общ размер от 600 лева-плащания, направени при начална липса на основание.

Ищецът поддържа, че на 08.07.2021 е сключил по реда на ЗПФУР с „В.

К.“ООД договор за паричен заем Standart 14№5714528 за сумата от 1500 лева при фиксиран ГЛП в размер на 40.32% и ГПР-49.38%.Твърди, че в чл.1, ал.2-4 от договора е предвидено, че е избрал доброволно допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за което 1 дължи такса в размер на 476.74 лева.Поддържа, че таксата е платима разсрочено и е включена в размер на погасителните вноски.Поддържа, че съгласно чл.5 от договора заемополучателят е длъжен да осигури в 3-дневен срок от усвояване на сумата обезпечение на задълженията под формата на поръчителство или банкова гаранция.Твърди, че за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение е предвидена неустойка в размер на 317.90 лева, платима разсрочено, ведно с погасителните вноски.Твърди, че по този договор са извършени плащания в размер от 2100 лева за срок от 1 месец.Следователно заемодателят е получил 600 лева печалба при отпусната сума в размер от 1500 лева.Твърди, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Поддържа, че по този начин е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора.Твърди, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния ГПР, тъй като в него не са включени неустойката за неосигурено обезпечение и таксата за експресно разглеждане.Поради това счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.Твърди, че е платил по договора 2100 лева, при главница 1500 лева.С оглед на което счита, че е надплатил сумата от 600 лева.Предявява иск за сумата от 50 лева частично от общата сума от 600 лева-недължимо платени при липса на основание.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „.В. К.“АД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за паричен заем Standart 14 №5714528-08.07.2021 „В. К.“ООД е предоставил на С. Г. В. сумата от 1500 лева за срок от 22 седмици, при фиксиран лихвен процент по заема -40.32% и ГПР-49.38%.

По делото е представено писмо от „М. П. М.“ЕАД, че то е превело по банкова сметка на „В. К.“ООД сума в размер на 2015.25 лева, която да 2 послужи за погасяване на задължения на С. Г. В. по договора за кредит №5714528 от 08.07.2021.

По делото е представена справка –погасителен план по договора за паричен заем №5714528 от 08.07.2021 на С. Г. В..

Съгласно заключението на ССЕ на 08.7.2021 е сключен договор между „В. К.“АД и С. Г. В., съгласно който на С. В. е отпуснат кредит в размер от 1500 лева.Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от С. Г. В. са в размер от 2043.25 лева.С платените суми са погасени задължения .

, както следва:главница в размер от 1500 лева;договорна лихва в размер от 29.35 лева;37.16 лева – неустойка и 476.74 лева – такса за експресно разглеждане.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва и тогава ГПР е 49.38%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включат и таксата за експресно разглеждане -317.90 лева и неустойката от 476.74 лева , ГПР ще възлиза в размер на 872.10%..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за паричен заем Standart 14 №5714528-08.07.2021 „В. К.“ООД е предоставил на С. Г. В. сумата от 1500 лева за срок от 22 седмици, при фиксиран лихвен процент по заема -40.32% и ГПР-49.38%.

Съгласно чл.1, ал.2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 476.74 лева.

Съгласно чл.1, ал.4 от договора страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.5, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на 3 неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 317.90 лева.Страните се съгласяват, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 221.62 лева, а общото задължение по договора става в размер на 2437.82 лева..

По отношение на таксата за експресно разглеждане

Видно от договора в него е предвидено като задължение заплащане на такса за експресно разглеждане, която е включена към всяка погасителна вноска.Общият размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане възлиза в размер на 2119.92 лева, така както е посочено в чл.3, ал.1, т.7 от договора.

Съдът като взе предвид, че таксата за експресно разглеждане е включена в общата сума на плащанията, както и във вноските по кредита, намира, че тя представлява разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР.

Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за експресно разглеждане на документи е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата, която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за експресно разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат–заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга.

С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Съдът намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане е нищожна и като противоречаща на добрите нрави. В договора е уговорена такса от 476.74 лева, включена към всяка погасителна вноска.Сумата по кредита е в размер от 1500 лева.С оглед на което съдът намира, че уговорената такса за експресно разглеждане е почти 1/3 от размера на кредита, което противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост..Съдът 4 намира, че тази такса води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита печалба извън договорната лихва.Поради това съдът намира, че клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на неустойката за неосигурено обезпечение Видно от договора на ищеца е начислена неустойка в размер от 317.90 лева, като същата е включена в погасителните вноски по договора, възлизащи н а 221.62 лева..В случая е начислена неустойка, която заедно с таксата за експресно разглеждане е в размер повече от 1/2 от сумата по кредита, което накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 08.07.2021, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.07.2021г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 49.38% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени таксите за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по 5 кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение представляват също разходи по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР.

Вярно е, че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в погасителните вноски. Таксата за експресно разглеждане също е включена във вноските по погасителния план и в общо дължимата сума по кредита, което също налага извода, че тя представлява разход по кредита.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва и тогава ГПР е 49.38%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включат и таксата за експресно разглеждане -317.90 лева и неустойката от 476.74 лева , ГПР ще възлиза в размер на 872.10%..С включването на неустойката и таксата за експресно разглеждане в ГПР многократно се надвишава ограничението, предвидено в чл.19 от ЗПК.

Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане и неустойката представляват допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Отделно от това ако таксата за експресно разглеждане и неустойката бъдат включени в 6