Решение № 189 от 21.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Перник, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500197 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против решение № 1147 от 11.12.2025г., постановено по гр.д. № 558/2025г. по описа на РСПерник, с което съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.

София сума в размер на 4492,80 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП от 12.02.2020 г. на АМ Струма на км. 17+300, изразяващи се в увреждане на 60 м. предпазна ограда (мантинела) и комплект колове към тях, нанесена от л.а. Фиат Дукато, рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ сумата от 879,71 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението на съда да определи дължимото обезщетение въз основа на възстановителната стойност без обезценка, като е изключил всякаква амортизация на увредената мантинела, за неправилно и противоречащо на разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, като е изложил подробни мотиви в тази посока. Твърди, че приетото от съда, че ДДС е дължима част от 1 обезщетението, е в противоречие с установената съдебна практика, според която ДДС не представлява реална вреда, когато получателят има право на приспадане. Оспорва се механизмът на деянието и вината на делинквента, като се посочва, че съдът е приел за безспорно установен механизмът на ПТП само въз основа на показанията на заинтересован свидетел – участник в ПТП, без критичен анализ на тяхната достоверност, като се акцентира и че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно вината, а съдът не е обсъдил алтернативни хипотези за настъпването на произшествието. Твърди се, че съдът неоснователно е отхвърлил възражението за съпричиняване, направено от ответника. Моли се решението на районния съд да бъде отменено или изменено, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение, съобразно действително претърпените вреди, без ДДС и с отчитане на амортизацията и съпричиняването. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно с отхвърлената част от иска. Възразява се срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, като е направено и възражение за прекомерност.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който са изложени аргументи за неоснователност на възивната жалба. Моли се същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е сезиран с иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу ЗК „Лев инс“ АД с правно основание чл. 432 КЗ. В исковата молба се твърди, че на 12.02.2020 г., на АМ Струма на км. 17+300 в посока на движение от София към Перник е реализирано ПТП, при което са нанесени вреди на ищеца, изразяващи се в увреждане на 60 м. предпазна ограда (мантинела) и комплект колове към тях. Сочи се, че увредата е нанесена от л.а. Фиат Дукато, рег. № ***, собственост на В.Б., а водач е бил П.П., като причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а., който изгубил контрол над МПС, за което му бил съставен АУАН, подписан без възражения.

Конкретизирани са вредите по стойност– 52,30 лева без ДДС за всеки метър от увредената мантинела (общо 60 м.)> Общата стойност е 3138,00 лева без ДДС, в която сума се включва доставка и монтаж на нови, одобрени мантинели, спецификация N2W5. Също така били заплатени общо 606,00 лева без ДДС (по 10,10 лева на л. метър) за демонтажа на старата ограничителна мантинела.

Стойността на щетите възлизала на 3744,00 лева без ДДС или 4492,80 лева с ДДС. Цените били определени съгласно Договор за обществена поръчка от 01.03.2018 г. Обосновава се отговорността на ответника, като се сочи, че при ПТП отговорността на водача била покрита от застраховка гражданска отговорност, сключена с ответника с период на действие от 29.07.2019 г. до 28.07.2020 г., както и с разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 2 и чл. 499, ал. 2 КЗ, 2 което е в размер на действителната вреда - пазарната стойност. Твърди се, че ответникът е уведомен с писмо от 10.04.2020 г., но същият не е извършил плащане. С оглед изложеното е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4492,80 лева за претърпените имуществени вреди, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като завишен по размер като е посочил, че претенцията не кореспондира с действителните вреди към датата на причиняването им. Не била отчетена и стойността на металния отпадък, от който ищецът би могъл да реализира доход. Не били представени доказателства за направените разходи по твърдения ремонт. Оспорена е доказателствената сила на представения протокол от ПТП. Посочено е, че механизмът на ПТП не е доказан, че вината за ПТП не е единствено на водача на МПС. Твърди се, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като същият не е изпълнил нормативните си задължения да поддържа пътната маркировка (такава липсвала) и сигнализация за съответния клас път. С оглед на изложеното е поискано от съда да отхвърли предявения иск. Предвид неоснователността на главния иск, е оспорена и акцесорната претенция за заплащане на лихва. Иска се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Възраженията на въззивния жалбоподател, че съдът е приел за безспорен механизмът на ПТП само въз основа на показанията на заинтересован свидетел и протокол за ПТП без обвързваща сила, са неоснователни. Вярно е, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно правните изводи за вината на участниците или за механизма на произшествието, ако съставителят му не е бил пряк очевидец. Протоколът обаче представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК за пряко възприетите от полицейските служители факти при огледа като разположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, състоянието на пътя, пътни знаци и маркировка на местопроизшествието. Обстоятелствата, залегнали в протокола за ПТП, се подкрепят изцяло от показанията на св. А.Й., който е участник в ПТП. Съдът прецени последните с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, но намира същите за логични, последователни и подкрепени, както от протокола за ПТП, така и от допуснатата по делото САТЕ, която не предлага различен механизъм от описания от този свидетел. В разглеждания случай показанията на св. Й. за предприето изпреварване, удар в задната част на неговия автомобил и последващо блъскане на микробуса в мантинелата са в пълно съответствие с обективните находки, установени от полицейските служители при 3 съставянето на протокола за ПТП - установените увреждания по двата автомобила, както и уврежданията по мантинелата. Възражението, че съдът не е обсъдил алтернативни хипотези за настъпване на ПТП, е необосновано и представлява опит за прехвърляне на доказателствената тежест. В производствата, които имат за предмет деликт, вината на делинквента се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Това означава, че в тежест на ответника (в случая застрахователя) е да докаже наличието на факти, които изключват вината на застрахованото при него лице.

Съдът не е длъжен да изследва хипотетични версии, за които по делото не са ангажирани никакви доказателства. Фактът, че САТЕ не дава различен механизъм е потвърждение на установената фактическа обстановка. Ролята на вещото лице е да даде заключение дали описаният механизъм е технически възможен и дали съответства на констатираните щети. Щом експертизата, макар и позовавайки се на протокола, не е намерила технически противоречия във версията, подкрепена от свидетелските показания, тя на практика я валидира. Първоинстанционният съд е формирал своите изводи за механизма на ПТП и вината на водача не въз основа на един-единствен изолиран източник, а чрез съвкупна преценка на всички събрани доказателства.

Установеният по този начин механизъм - загуба на контрол при неправилно предприета маневра по изпреварване – сочи към безспорно виновно поведение на водача на л.а. „Фиат Дукато“, изразяващо се в нарушение на основни задължения по ЗДвП като чл. 20, ал.1 (задължение за непрекъснат контрол) и чл. 42 (правила за изпреварване). Поради изложените съображения възраженията на въззивника в тази част са правно и технически необосновани и следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че дължимото обезщетение следва да бъде определено при съобразяване на амортизацията на увредената мантинела, тъй като присъждането на стойност за чисто нови съоръжения би довело до неоснователно обогатяване за ищеца.

Принципът за обезщетяване на действително претърпените вреди, уреден в чл.

386, ал.2 КЗ се тълкува в светлината на специалните правила и целта на застраховката „Гражданска отговорност“. Въпросът е разрешен еднозначно в т. 6 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. по дело № 7/1977г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка "ГО" не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация. В същия смисъл са и решение № 79 от 02.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о., както и решение № 6 от 02.02.2011г. на ВКС по т.д. № 293/ 2010г., I т.о. и др., поради което възражението на ответника в тази посока е неоснователно.

По отношение на възражението, че е игнорирано експертното заключение в частта, касаеща амортизацията на вещта, настоящият състав намира, че съдът не е длъжен да кредитира заключение на вещо лице в частта, която противоречи на материалния закон и задължителната съдебна практика. Тъй като приспадането на амортизацията е правно недопустимо, първоинтсанционният съд правилно е игнорирал тази част от експертизата, 4 като е изложил мотиви, основани на необходимостта от пълното възстановяване на вредата.

Възражението за включването на ДДС в обезщетението е също правно неиздържано. Съгласно чл. 3, ал.5 ЗДДС държавните органи не са данъчно задължени лица за дейностите, които извършват в качеството си на орган на държавна власт. Дейността по поддържане и ремонт на републиканската пътна мрежа е именно такава властническа функция. В резултат на това за АПИ не възниква право на приспадане на данъчен кредит за разходите по ремонта на увредената мантинела. Тъй като платеният ДДС е невъзстановим за АПИ, той представлява окончателен разход и е част от претърпяната имуществена вреда, следователно първоинтсанционният съд правилно е присъдил обезщетение, включващо ДДС.