Решение № 55 от 20.10.2021, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Златоград, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20215420100049 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от В.М. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № ., чрез адв. Е. М. В. с адрес за призоваване и съобщения: гр. Н., обл. С. ул. „А. С.“ №. срещу М. МЛ. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.

Н., обл. С., ул. „Н.“ № ., чрез адв. Д. С. М. – АК – С. със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № . ет.., ап..

В исковата си молба ищецът сочи, че видно от представеното по делото Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-102/19.01.2021 г. издадено от Община - Н. той и ответника по делото дело са едни от законните наследници на общия им наследодател О. М. К. и неговата съпруга М.М. К.

Сочи, че наследодателите О. М. К.и М.М. К. са вписани в разписния лист към плана на Община - Н.като собственици на ПИ с пл. № 1138, участващ в образуването на УПИ IV – 1138, квартал 107, по плана на град Н., с площ на имота 493 кв.м., ведно с построените в горния имот сграда, отразена в плана като 2МЖ със застроена площ 74,00 кв.м. и ПМ с площ 19,37 в.м., при граници и съседи на имота: на изток - с ПИ с пл. № 1140; на запад – с ПИ № 1136; На север - с улична регулация с ос.т. 860; на юг - с ПИ 1

№ 1139.

Твърди, че въз основа на извършена неформална делба от общите им наследодатели, той ищеца от 1985 г. и до настоящия момент, вкл. владее за себе си явно непрекъснато и необезпокоявано от никого УПИ IV-1138, квартал 107 по плана на град Н., ведно с построените в него сгради отразени в плана като 2МЖ със застроена площ 74,00 квадратни метра и ПМ с площ 19,37 квадратни метра.

Твърди също така, че е оградил имота от всички страни, като в него е построил и жилищна сграда.

В нито един момент от 1985 г. и до сега не е позволявал на ответницата по спора да владее или държи процесния имот.

Облагородил е двора и градината, извършвал е подобрения на сградите.

От извършената неформална делба през 1985 г. счита имотът и сградите в него за свои. Горните действия са манифестирани спрямо всички останали, вкл. и спрямо ответника по спора открито и явно.

Няма действия от страна на ответника, които да водят до прекъсване на давността съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност.

Останалите наследници на О. М. К. и неговата съпруга М.М. К. сестри на страните по спора също са запознати с факта, че имотът е даден на ищеца. Във връзка с подготвяне на документи от страна на ищеца за снабдяване с нотариален акт на процесния имот по реда на извършването на обстоятелствена проверка пред нотариус, С. М. Ц., Р. М. Р., Д. К. Д., Р. М.Д. са декларирали горните факти, а именно, че имотът се владее от ищеца явно и необезпокояван от никого, като негов и изцяло в период повече от 10 г. следния наследствен имот.

Ответницата отказала да се яви пред нотариус, както и отказала да подпише декларация в горния смисъл.

Твърди също така, че по идентичен начин са фактите и обстоятелствата по отношение на имот 004227 в землището на гр. Н. ЕКАТТЕ 51319 с площ 2,551 дка с начин на трайно ползване „нива“, категория на земята при неполивни условия осма, находящ се в местността „С. Ч.“, при граници и съседи: имот № 004933, залесена територия на ДАГ - ДГС З.; имот № 004226 полски път на Община Н..

Твърди, че този имот е възстановен с Решение № 463/06.04.1999 г. на ПК - Н. на наследниците на О. М. К..

Въпреки че е налице административен акт за възстановяване на имота на наследниците на О. М. К., измежду които и ответницата, то процесният 2 имот отново въз основа на неформална делба е даден на ищеца и от 1985 г. до настоящия момент той го владее явно и необезпокояван от никого.

Твърди още, че доколкото имотът е възстановен с Решение № 463/06.04.1999 г. на ПК - Н. то отново от 1999 г. до настоящия момент е осъществявано явно и необезпокоявано от никого владение в период повече от 10 г. от страна на ищеца върху имота.

С оглед гореизложеното, м оли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено спрямо ответницата, че той - ищецът е собственик на основание давностно владение на: 1. Имот с УПИ IV -1138, квартал 107, по плана на град Н., с площ на имота 493,00 кв.м., ведно с построените в горния имот сграда отразена в плана като 2МЖ със застроена площ 74,00 кв.м. и ПМ с площ 19,37 кв.м., при граници и съседи на имота: на изток поземлен имот с пл. № 1140; на запад - ПИ № 1136; на север - улична регулация с ос.т. 860; на юг - ПИ № 1139; 2. Имот 004227 в землището на гр.

Н. ЕКАТТЕ 51319 с площ 2,551 дка с начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия осма, находящ се в местността „С. Ч.“, при граници и съседи: имот № 004933 залесена територия на ДАГ ДГС З.; имот № 004226 полски път на Община Н..

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. В., поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответникът М.Д., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск. В писмен отговор сочи, че предявеният иск е неоснователен и моли исковите претенции на ищеца да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят направените по делото разноски. Сочи, че давността е започнала да тече в полза на ищеца след смъртта на майка им М. К., а именно, след 2014 г., т.е. десетте години не са изтекли в полза на В. К.. Ответникът М.Д. призвана, че пристройката е изградена от В. К. и е негова собственост, но за старата къща нещата стоят по-различно, а именно, тя е обща собственост на всички наследници.

Ответникът Д. оспорва и твърдението, че е изтекла придобивна давност в полза на ищеца и по отношение на втория имот, а именно, земеделската земя в м. „Саатева чука“.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Страните по делото са законни наследници на О. М. К., починал на . г., а именно, ищецът е негов син, а ответникът е негова дъщеря. Същите са наследници и на майка им М.М. К., починала на . г. Освен страните по делото и други лица са наследници на починалите лица, посочени по-горе.

От Община - Н. е издадено удостоверение за кадастрално положение, 3 чрез Дирекция „Строителство и благоустройство на територията“, от което удостоверение, съдът приема за установено, че съгласно действащия подробен устройствен план на града, утвърден със Заповед № РД23/12.01.1987 г. е образуван ПИ с пл. № 1138, участващ в образуването на УПИ IV-1138, кв. 107. Този ПИ е записан в разписния лист към плана на М.М. К.. Няма отразен документ за собственост.

Общата площ на ПИ с пл. № 1138 е 493,00 кв.м. и в него има построена сграда, отразена в плана като 2МЖ със застроена площ от 74 кв.м. и ПМС – 19,37 кв.м.

Поземленият имот граници: на изток – с ПИ, пл. № 1140, записа на К.

К. Б. и И. М. Б.; на запад – с ПИ № 1136, записан на А. И. Д.; на север – с улична регулация и на юг – с ПИ, пл. № 1139, записан в разписния лист към плана на Т. В.Т. и С.В. К.а. Към удостоверението е приложена скица.

Приложени са и декларации от С. М. Ц., Р.М.Р., Д. К. Д. и Р. М. Д., в които декларации същите декларират, че ПИ с пл. № 1138 се владее явно и необезпокоявано от никого за период повече от 10 години от В.М. К..

Подписите са нотариално заверени, като деклараторите дават съгласие В.М.

К. да се сдобие с документ за собственост на горния имот.

По делото е представено Решение № 463/06.04.1999 г. по чл. 18ж ППЗСПЗЗ на ПК – Н., с което е възстановено правото на собственост, на наследниците на О. М. К. на земеделски земи, една от които е нива с площ 2.551 дка, осма категория, в местността „С. ч.“, имот № 004227 по картата на землището на гр. Н., при граници: Горскостопанска територия и полски път на община Н.. Приложена е и скица на имота.

По делото са разпитани като свидетели Р. М.Р. и Р.М. Д. - сестри на ищеца и ответницата.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото доказателства.

От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че бащата на страните по делото, които са част от наследниците (О. М. К.), когато бил тежко болен събрал всичките си деца и съпругата си М.М. К. и извършил приживе неформална делба, като на всяко от децата си казал, какъв имот дава, разделяйки всичките си имоти. Това е станало преди повече от 50 години, тъй като на датата на съдебното заседание на 23.09.2021 г. се навършват 53 години от смъртта на О. К. На ищеца В.К., който тогава бил шестгодишен, дал къщата, градината до нея, имот в м. „Ч.“ и „Л. в.“. Къщата била на два етажа, като първият етаж бил пригоден за живеене, имало и покрив. Всичко останало го довършил В. когато пораснал. Ответницата също присъствала на този разговор, при който бащата извършил неформална делба на имотите си.

Съпругата на О. К. а именно, М.М. К. потвърдила неговата воля за 4 извършване на делба приживе. Това място, където са построени сградите, Осмян го бил купил от братовчеди на съпругата си. Ответницата била омъжена по това време и живеела наблизо - през една къща, но също присъствала на неформалната делба.

На момичетата баща им направил чеиз и им дал имоти в м. „Б. д.“.

Всички се съгласили, в това число и ответницата. И към датата на съдебното заседание всички сестри, освен ответницата са съгласни двата имота и къщата да са на В.. Майката на страните живяла 91 години и я изгледал В..

Ответницата е посещавала майка си в къщата на В., но е нямала никакви претенции, а след посещенията си е тръгвала. Претенциите към В.са от около една година, когато майки им била в болница, само М.Д. не е оставала вечер с нея да я обгрижва. След подялбата на имотите, М. не е обработвала нито „Ч. (С. ч.)“, нито градината около къщата с пристройката. Ищецът подобрил къщата, която била стара, като я оправил, където живее със семейството си. Освен това той оградил имота.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2 ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на 40-годишна придобивна давност, както и като добросъвестен владелец, тъй като се установи, че приживе баща му и майка му са му дарили процесните имоти и те са останали в негово владение, т.е. началото на това владение започва от 1980 г.

(когато е навършил пълнолетие и можел да изразява правно-валидна воля).

По принцип ищецът е надарен с двата имота още преди навършване на пълнолетие, а именно ,когато е бил 6-годишен, но на него му е липсвала правна дееспособност и вместо него правни действия е извършвала неговата майка.

Владението му не е смущавано и прекъсвано както от ответницата, така и от другите наследници – негови сестри, а също и от други лица от гр.

5

Н.. За такова прекъсване няма доказателства по делото. Никоя от сестрите на страните по делото не оспорва собствеността на ищеца по отношение на процесните имоти. Всички други сестри, освен ответницата М.Д., са подписали декларации, с които признават В. К. за собственик на поземления имот с пл. № 1138 и двете жилищни сгради, построени в него.

Относно умисъла за своене на процесният имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства, че я е държал за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.