Решение № 373 от 27.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Ботевград, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810101111 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Ищецът- Д. В. Р., с постоянен адрес в с. ****, общ. Ботевград е предявила отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу “*****” ЕООД, гр. София, с който моли съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземанията, предмет на Изпълнителен лист от 01.09.2010 г. от СРС, издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 01.09.2010 г. по ч. гр. д. No 42145/2010 г. по описа на СРС, като длъжникът Д. В. Р. е осъдена да заплати солидарно с Мария Керемедчиева на кредитора Банка “ДСК” АД следните суми: сумата в размер на 1810.23 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от 14.08.2010 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 860.56 лв. за периода от 10.01.2009 г. до 23.08.2010 г., сумата в размер на 53.42 лв., представляваща разноски по ч.гр.д., поради изтекла погасителна давност. Позовава се на погасителна давност, изтекла след образуване на изпълнителното производство по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело No 4731/2010 г. по описа на ЧСИ *****, с район на действие СГС, и към момента на образуване на изпълнително дело No 2956/2023 г. по описа на ЧСИ *****, с рег. No 927 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд, въз основа на същия изпълнителен лист. Твърди, че по изпълнително дело No 4713/2010 г. по описа на ЧСИ ***** последното валидно изпълнително действие е от 11.11.2015 г., когато е депозирана молба с вх. No 180982 от “*****” ЕАД за извършване на опис, като след 11.11.2015 г. до 12.12.2023 г., когато въз основа на същия Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело No 2956/2023 г. по описа на ЧСИ *****, не са извършвани никакви изпълнителни действия в период от почти 8 години, годни да доведат до прекъсването на давността.

При това изп. дело No 2956/2023 г. по описа на ЧСИ ***** е образувано за принудителното събиране на погасено по давност вземане. Относно пасивната 1 легитимация на ответника сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 23.12.2011 г., Банка “ДСК” АД като цедентът прехвърля вземането си на цесионерът “*****” ЕАД., а впоследствие с договор продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.12.2021 г. цедентът “*****” ЕАД прехвърля вземането си на цесионерът “*****” ЕООД. Моли съда да постанови решение, което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника “*****” ЕООД горепосочените суми, поради изтекла погасителна давност.

Ответникът- “*****” ЕООД, гр. София в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че относно процесното вземане нова давност е започнала да тече от дата 26.06.2015 г., като след това са поисквани и предприемани редица изп. действия, поради което новото изпълнително дело No 02956/2023 г. по описа на ЧСИ ****, рег. No 927 КЧСИ е образувано преди да изтече установения давностен срок, като още с молбата са поискани от взискателя изпълнителни действия - запор на банкови сметки, като е заплатена и съответната авансова такса. Изтъква, че съгл. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностните срокове не текат. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в “Държавен вестник” (13 май 2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, съответно давност не е текла от 13 март 2020 г. до 21 май 2020 г. Поддържа, че в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителната давност, като петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото безспорни между страните са обстоятелството, че за процесните вземания са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 01.09.2010 г. по ч. гр. д. No 42145/2010 г. по описа на СРС и изпълнителен лист от 01.09.2010 г., като въз основа на посочения изпълнителен лист са били образувани изпълнително дело No 4713/2010 г. по описа на ЧСИ ***** с рег. No 841 на КЧСИ, с район на действие СГС по молба с вх. No 61852/26.11.2010 г. на взискателя Банка “ДСК” АД и изпълнително дело No 2956/2023 г. по описа на ЧСИ *****, с рег. No 927 в КЧСИ с район на действие - Софийски окръжен съд по молба с вх. No 75665/12.12.2023 г. от “*****” ЕООД”, както и че процесните вземания са прехвърлени от Банка “ДСК” АД на “*****” ЕАД и от “*****” ЕАД на ответника от “*****” ЕООД със сключени между посочените дружества договори за цесия.

Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело No 4713/2010 г. по описа на ЧСИ ***** с рег. No 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, в полза на “Банка ДСК” ЕАД е издаден изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК въз основа на заповед от 01.09.2010 г. по гр. д. No 42145/2010 г. по описа на СРС, като със същия длъжниците ****** и ищецът в настоящото производство Д. В. Р., като солидарни длъжници, са осъдени да му заплатят сумата от 1810.23 лв. - главница по предоставен кредит от 08.12.2006 г., сумата от 860.56 лв. – лихва от 10.01.2009 г. до 23.08.2010 г., и законната лихва от 24.08.2010 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото - 53.42 лв. за държавна такса. По молба на взискателя Банка “ДСК” ЕАД с Разпореждане от 26.11.2010 г. на съдебния изпълнител въз основа на 2 посочения изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело No 20108410404713 срещу двамата длъжници за процесните вземания. С разпореждането за образуване на изпълнителното дело е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Д. В. Р., ищец в настоящото производство. На същата е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 03.12.2010 г.

С разпореждане от 29.03.2011 г. на ЧСИ ***** е наложен запор върху вземанията на ищеца Д. Р. в посочени в разпореждането банки, за което са изпратени запорни съобщения.

По молба на “***** България” ЕООД с вх. No 059827 от 05.04.2012 г. с Постановление от 10.04.2012 г. на ЧСИ ***** посоченото дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело с No 4713/2010 г. с оглед настъпило частно правоприемство, като производството по делото е прекратено по отношение на праводателя “Банка ДСК” ЕАД.

С молба вх. No 180982/11.11.2015 г. от взискателя “***** България” ЕООД до съдебния изпълнител е поискано пристъпване към принудително събиране на вземането, като на основание чл. 465 от ГПК бъде извършен опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжниците по делото Д. В. Р. и *****.

С Постановление от 08.08.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело N o 20108410404713/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като същото е връчено на взискателя “***** България” ЕООД на 15.08.2017 г., видно от приложеното съобщението с разписка.

С молба вх. No 094227/08.09.2017 г. “***** България” ЕООД е поискало от съдебния изпълнител да му бъдат върнати оригиналите на представените по делото изпълнителен лист и заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

С молба вх. No 056117/21.09.2022 г. от “*****” ЕООД е поискано конституирането му като взискател по изпълнителното дело в качеството му на правоприемник на “***** България” ЕООД по сключен на 14.12.2021 г. договор за цесия между двете дружества, по силата на който “***** България” ЕООД му е цедирало вземането си по изпълнителното дело. С молбата е направено искане към съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника/длъжниците в “Юробанк България” АД. С молбата е приложен цитираният договор за прехвърляне на парични вземания от 14.12.2021 г. и Приложение No 1 към него.

Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело No 20108410404713 на ЧСИ *****, след постъпване на молбата от ответника в настоящото производство не са предприети никакви действия от съдебния изпълнител и не е налице произнасяне от негова страна.

От приложеното заверено копие на изпълнително дело No 20239270402956 по описа на ЧСИ рег. No 927 *****, с район на действие СОС се установява, че същото е образувано по молба вх. No 75665/12.12.2023 г. от “*****” ЕООД въз основа на процесните изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч. гр. д. No 42145/2010 г. на СРС, като с разпореждането от 12.12.2023 г. за образуването му срещу с длъжник Д.

В. Р. съдебният изпълнител е разпоредил извършване на исканите от взискателя справки и да се наложат запори/възбрани върху откритите на името на длъжника банкови сметки, трудови възнаграждения и недвижими имоти. На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. No 10581/19.03.2024 г. Изпратено е 3 и Запорно съобщение с изх. No 10583/19.03.2024 г. до Юробанк България АД върху всички сметки на ответника, открити при банката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост от ищеца на ответника на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 01.09.2010 г. и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 42145/2010 г. по описа на Софийски районен съд, а именно сумите от 1810.23 лв., представляваща главница по договор за кредит от 08.12.2006 г., ведно със законна лихва от 24.08.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 860.56 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.01.2009 г. до 23.08.2010 г., и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No 20239270402956 по описа на ЧСИ рег. No 927 *****, с район на действие СОС. Искът е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като чрез същия ищецът, като длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението на посочените задължения, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по давност.

Съдът намира така предявения иск за основателен.

По делото няма спор, че вземанията на ответника към ищеца по настоящото дело са присъдени със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 01.09.2010 г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 01.09.2010 г. по ч. гр. д.

No 42145/2010 г. по описа на Софийски районен съд в полза на “Банка ДСК” АД. Не е спорно, че въз основа на посочения изпълнителен лист са били образувани изпълнително дело No 20108410404713/2010 г. по описа на ЧСИ ***** с рег. No 841 на КЧСИ, с район на действие СГС по молба с вх. No 61852/26.11.2010 г. на взискателя “Банка ДСК” АД и изпълнително дело No 20239270402956/2023 г. по описа на ЧСИ *****, с рег. No 927 в КЧСИ с район на действие - Софийски окръжен съд по молба с вх. No 75665/12.12.2023 г. от “*****” ЕООД”, както и че процесните вземания са прехвърлени от “Банка ДСК” АД на “*****” ЕАД и от “*****” ЕАД на ответника от “*****” ЕООД със сключени между посочените дружества договори за цесия.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги пет години. По силата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение No 2/2015 г. по т. д.

No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същевременно в мотивите към т. 10 от цитираното ТР е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отбелязано е, че давността се прекъсва с 4 предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно ТР No 3/2023 г. по т. д.