Решение № 10 от 23.03.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Брезник, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20221710200171 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

По изложените в жалбата на А. В. В. съображения, последния моли да бъде отменено наказателно постановление № 3 от 19.10.2022 г. на Началник РУ Брезник при ОД МВР Перник, с което му е наложена глоба в размер на 250 лв.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Районен съд Брезник след като прецени събраните по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок.

На 01.10.2022 г. в гр. Брезник на жалбоподателя А. В. В. е съставен акт за административно нарушение по чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР затова че на 30.09.2022 г. в 21,50 ч. в с. Б., общ. Брезник, при извършване на полицейска проверка и многократно устно разпореждане, и ясно разбираемо и възприето от лицето да представи документ удостоверяващ самоличността му, същия съзнателно е попречил на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба, като категорично отказва да представи документ за самоличност, с което е осуетил полицейска проверка.

Въз основа на този акт на 19.10.2022 г. е издадено наказателно постановление № 3 затова, че А. В. В. е нарушил чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 250 лв. От показанията на свидетеля И. В. С.

– полицай в РУ гр. Брезник става ясно, че акта за административно нарушение е съставен в сградата на полицейското управление по данни от Докладна записка на колеги, които са били там. Уточни, че докладната записка е заведена с номера и е от патрула присъствал на място. Свидетеля посочи, че след съставяне на АУАН е ходил до ареста в гр. Перник, тъй като жалбоподателят бил в ареста. Доколкото си спомня А.

1

В. В., е написал възражения.

От показанията на свидетеля Г. Р. Г. е видно, че към 21-22 часа, вечерта на 30.09.2022 г. бил заедно с жалбоподателя пред кафето в центъра на с. Б. заедно с още 7-8 човека. В разговора свидетелят разбрал, че Пътувайки отнякъде А. и кмета са видели камион е дърва, без номера, който се движел, излиза от черен път и излиза на асфалтов път.

Кмета казал да се обадят на полицията. Жалбоподателят се обадил по телефона на полицията и след половин - 1 час идва полицейска кола. Слезли двама полицаи, които не се представили и започнали обикновен разговор. А. се обадил като казал, „няма да търсите извършителите, с нас ще се занимавате“ при което полицаите разпоредили, всички да си приготвят паспортите. А. В. отново казал нещо което свидетелят не разбрал, при което полицаите му сложили белезници, и го качили в служебния автомобил. След това му свалили белезниците, за да си вземе документите, които били в чантичка на масата в заведението и В. си, показал си документите. Жалбоподателят отново влязъл в разговор с полицаите и те пак го качили в колата. В последствие разбрал, че А. В. са го задържали.

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

Основен принцип в наказателно – правната материя е презумпцията за невиновност и макар, че този принцип не е изрично уреден в текст от ЗАНН (който е част от тази материя) безспорно важи и за административните нарушения, а не само за деянията (престъпленията) уредени в НК. Друг основен принцип е този, според който наказателната отговорност е лична. С оглед тези принципи следва, че тежестта на доказване относно факта, извършено ли е виновно деяние, съставляващо административно нарушение и извършено ли е от лицето, което е посочено в акта за констатирано нарушение лежи върху административно – наказващия орган. При съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало да се съберат достатъчно доказателства, от които да е видно, че има извършено нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не се съберат такива доказателства трябва да не се издава наказателно постановление.

В АУАН и НП като нарушени са посочени различни разпоредби. Така в АУАН като нарушена е посочена (след нанесени поправки) разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, която урежда възможността на полицейските органи да издават устни разпореждания или разпореждания чрез действия в случай на невъзможност да издадат писмени разпореждания, но не предписва конкретно правило за поведение на адресатите на издадените разпореждания.

В НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. Ал.

2 урежда възможността на полицейските органи да издават устни разпореждания или 2 разпореждания чрез действия в случай на невъзможност да издадат писмени разпореждания, но не предписва конкретно правило за поведение на адресатите на издадените разпореждания. Задължителният характер на разпорежданията на полицейския орган е уреден в чл. 64, ал. 4 ЗМВР, която разпоредба обаче е посочена като нарушена едва в НП. Това разминаване в посочените като нарушени правни норми между АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП без спора да се разглежда по същество.

На следващо място нарушена е и разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН. Факт са наведените в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения. По така изложените от жалбоподателя факти, които безспорно са от значение за определяне тежестта на извършеното деяние и евентуалната му ненаказуемост, за административно наказващият орган е възникнало задължение, в хипотезата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, да проведе допълнително разследване. По АНП липсва каквото и да било обсъждане на наведените възражения, както и липсват доказателства да е правен опит да бъдат установени сочените от въззивника факти или съответно – да се съберат доказателства, оборващи неговите твърдения. Неизпълнението на това задължение е довело до издаване на порочно, необосновано наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

Според съда е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 7 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било мотиви относно определяне на размера на наказанието. И ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно постановление.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник, НО, 1-ви състав

Водим от горното съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 2-8/19.03.2002 г. на Началника на РПУ гр. Брезник, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на А. М. Д. от гр.

**************, с

ЕГН:**********, КАТО

НЕПРАВИЛНО

И

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“, № 1, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В., ЕГН **********; адрес: ************ сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административен съд Перник, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 4