Решение № 9116 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9116 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110148808 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против В. Й. Т..

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ателие № 22, находящо се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: с у м а т а 178, 08 евро (348, 29 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 23, 83 евро (46, 60 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 31.07.2025 г.; сумата 18, 61 евро (36, 39 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 4, 37 евро (8, 54 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 31.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.08.2025 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1230/2025 г. на РС-Търговище.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Й. Т..

Със становище от 30.03.2026 г., депозирано преди първото по делото открито съдебно заседание, ответникът чрез назначения особен представител оспорва исковете. Оспорва качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, съществуването на облигационно правоотношение с ищеца, доставката на топлинна енергия, както и размерите на предявените искове. Прави възражение за давност.

С молба от 28.04.2026 г. уточнява, че поддържа оспорване на обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия, извършването на услугата дялово разпределение, както и размерите на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 11.08.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е отправила искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Й. Т. за: сумата 348, 29 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 46, 60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 31.07.2025 г.; сумата 36, 39 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 8, 54 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 31.07.2025 г.

Образувано е ч.гр.д. № 1230/2025 г. на РС-Търговище, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.08.2025 г., като в полза на заявителя са присъдени и държавна такса в размер на 21, 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, дело № 169/2009 г. от 06.10.2009 г., по силата на който „РИФКО БИЛДИНГ“ ООД продава на В. Й. Т. и Б.Т.Т. следния недвижим имот в жилищна сграда в гр. ******, а именно: ателие № *******, на кота + 14,60 метра, със застроена площ от 55, 72 кв.м., състоящо се от: входно антре, 2 ателие, кът за почивка, баня с тоалетна и тераса.

Със заявление-декларация от 11.08.2010 г. В. Й. Т. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ****** от 12.06.2010 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. под № 50 от списъка – Б.Т.Т. (за ателие № 22).

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ. Дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 558, 52 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 659, 98 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 101, 50 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Стойността на дяловото разпределение за исковия период възлиза на сумата 36, 39 лв.

По делото са налице данни за плащане за исковия период в размер на 3 сумата 209, 49 лв., видно от съобщение към фактура от 31.07.2023 г. за отчетния период м.05.2022 г. – м.04.2023 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот ******, дело № 169/2009 г. от 06.10.2009 г. се установява, че със същия имотът е закупен от В. Й. Т. и Б.Т.Т.. По делото не се твърди и установява купувачите да са били в брак към момента на закупуване 4 на имота, поради което следва да се приеме, че същият е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 от всеки от тях.

От качеството на ответника на съсобственик на процесния имот произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период с топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.