Определение № 784 от 21.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500654 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София, чрез адвокат Х. М. от САК срещу определение №139/06.01.2025г. по гр.д. № 3181/24г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без разглеждане искането на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, гр.София, направено с въззивна жалба вх. №110445/29.10.2024 г., да бъде допълнено Решение № 3859/01.10.2024 г. по отношение на предявения при условията на евентуалност насрещен иск, с който е поискано в случай че бъде обявен за недействителен целия договор за кредит на основание чл.23 от ЗПК, да бъде осъдена С. А. А., да заплати на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, сумата от 350,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 950358/24.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Отговор от въззиваемия С. А. не е постъпил.

Въззивната жалба е в срок внесена е дължимата държавна такса.

Въззивната жалба е неоснователна. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с доклада си по делото съдът не е квалифицирал иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД като евентуален, защото би имало противоречие с материалния закон, защото елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗЗД е валиден договор между страните.

Сочи се, че евентуален иск е този по чл.23 от ЗПК. Сочи се липса на уточняване от РС Пловдив на това кой иск е главен и кой е евентуален.

Според въззивният съд липсва неяснота по въпроса колко иска са били предявени с насрещната искова молба и кой от тях е главен и кой евентуален. Главният иск е по чл.79 от ЗЗД за сума от 350 лева главница по процесния договор за потребителски кредит, а евентуалния иск е за същата сума но с правно основание чл.23 от ЗПК, при поставено процесуално условие за произнасяне по този иск - евентуалното обявяване на недействителност на целия договор за кредит.

Доколкото РС Пловдив със своето решение по делото не е прогласил за нищожен целия договор за потребителски кредит, а е обявил за нищожна само една негова клауза, то не е настъпило определеното от насрещния ищец процесуално 1 условие за произнасяне по този иск с правно основание чл.23 от ЗПК. Ето защо РС Пловдив правилно не се е произнесъл по този иск и правилно е отказал да разгледа искането на жалбоподателя да се допълни на основание чл.250 от ГПК решението по делото, като се произнесе по същество по евентуалния осъдителен иск с правно основание чл.23 от ЗПК. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №139/06.01.2025г. по гр.д. № 3181/24г. по описа на РС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2