Решение № 770 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20265330202470 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26-6207-000122 от 20.03.2026г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд, с което на М. С. Т., ЕГН:********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 255,65 евро и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, чрез процесуалния си представител - адв. К. Х., атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.02.2026г., около 23.13 часа, полицейски служители, между които свидетелят А. Х. В. – ***, при изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение в с. Скутаре, обл. Пловдив спрели за проверка лек автомобил „Ауди Ку 7“, с поставени табели рег. №***, движещ се по ул.

„Иван Вазов“, управляван от жалбоподателя М. С. Т.. Полицейските служители извършили служебна проверка, от която било установено, че автомобилът не бил регистриран по надлежния за това ред, предвиден в ЗДвП.

Регистрацията била служебно прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът М. С. Т. не е изпълнил задължението си в законовия срок да регистрира превозното средство след придобиването му с договор за покупко – продажба.

Във връзка с констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №1109413 от 15.02.2025г., в който актосъставителят квалифицирал извършеното като административно нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от жалбоподателя, без възражения, като бил уведомен, че в 7 – дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили.

С мотивирана резолюция №26-6207-М000013 от 16.02.2026г. на осн. чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1109413 от 15.02.2025г. против М. С. Т. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП било прекратено, поради констатирани признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.03.2026г. Районна прокуратура – Пловдив отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка вх. №2910/2026г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, като копие от постановлението, ведно с материалите по преписката били изпратени на Началника на РУ – Труд при ОДМВР – Пловдив за преценка относно реализиране на административнонаказателна 2 отговорност спрямо М. С. Т..

Въз основа на постановения отказ да се образува досъдебно производство било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя А. Х.

В., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата Наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от 3 разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

По смисъла на чл.18, ал.1 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000г. регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно.

Според чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По аргумент от чл.18б, ал.2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал.1, т.10. Този законодателен подход намира смисъл във въведеното с чл.145, ал.2 от ЗДвП задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, както например предвижда чл.143, ал.10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е постановено цитираното в жалбата Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл.143, ал.10 ЗДвП, който за разлика от чл.145, ал.2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на 4 регистрацията. Настоящият случай обаче не е такъв.

Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят М. Т. е управлявал лек автомобил „Ауди Ку 7“, с поставени табели рег. №***, поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че същият към датата 15.02.2026г., е бил със служебно прекратена регистрация от 06.02.2026г. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.

Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновават извод, че жалбоподателят Т. е осъществил виновно вмененото му нарушение. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача /в случая и нов собственик на МПС – то/ по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния 5 кодекс, във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.

При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя Т..

Наложените му административни наказания са във фиксирани от закона размери, поради което и не подлежат на корекция от съда.

Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно Закона за въвеждане на еврото /ЗВЕ/ след 01.01.2026г. официалната валута в страната е еврото, като след 01.02.2026г. допустимо е само плащането в евро. С оглед предвидената в ЗДвП глоба в левове се дължи служебно и автоматично превалутиране (чл.11 от ЗВЕ) при спазване на правилата за изчисляване по чл.12, ал.1 от ЗВЕ. При разделяне на 500 лева на официалния курс 1,95583 на еврото към лева (чл.12, ал.1 от ЗВЕ) се получава 255,645941 евро. При спазване на правилото за закръгляне до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая (чл.13 от Закона) се получава именно сумата отразена в ЕФ 256,65 евро. Действително в скобки в ЕФ е посочено, че левовата равностойност на 256,65 евро е 500,01 лева, при предвидена в закона санкция във фиксиран размер от 500 лева. Тази неточност от една стотинка, обаче се дължи на правилата за закръгляне след втория десетичен знак при превалутиране и не води до неправилно приложение на материалния закон при положение, че евровата стойност е правилно определена, а към момента единствената меродавна валута в страната е еврото.