Решение № 49 от 05.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110101543 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на З. Н. И. срещу Й. М. Й., с която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната Р. Й. Й., при която да бъде и местоживеенето на детето, за определяне режим на лични отношения с бащата, както и за осъждането на последния да заплаща издръжка за детето. С молбата е отправено и искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на ответника, за пътуването на детето до страните от Европейския съюз и Република Турция до навършване пълнолетие, както и да му бъде издаден задграничен паспорт.

Ищцата твърди, че от съвместното й съжителство на страните е родена малолетната Р. Й. Й., както и че ответника са разделени от м. юни 2022 г., поради системен психически тормоз от страна на последния. Заявява, че след раздялата им тя и детето са се установили в гр. Велико Търново, където за някои от дните през седмицата започнал да живее и ответникът, който продължил да оказва психически тормоз над нея и дъщеря й. Сочи, че има възможност да се грижи за детето, включително че притежава необходимия родителски капацитет. Твърди, че ответникът е финансово осигурен и може да дава издръжка за дъщеря си в размер на 2000 лева месечно, както го е правил след раздялата им, като заявява, че предвид комлицираните им отношения по съдебен ред следва да се разреши и възможността на детето да бъде издаден задграничен паспорт и да му се разреши 1 да пътува в чужбина.

Ответникът не спори, че родителите са разделени, както и понастоящем дъщеря им живее при майка си. Отрича да е осъществявал психически тормоз върху ищцата и детето, като заявява, че тези твърдения целят да ограничат контактите му с дъщеря му. Сочи, че на последната е забранено да общува с него без присъствието на майката, както и че ищцата прави опит да вмени на детето, че това положение е правилно и че всъщност това е негово собствено решение.

Намира предложения в исковата молба режим на лични отношения с дъщеря му за неприемлив от гледна точка интересите на детето и съобразен единствено с желанието на майката да го отдели от него. На свой ред, предлага режим на лични отношения с Р. Й. и размер на издръжката, която да заплаща. Счита, че искът за издаване на задграничен паспорт на детето и даване на разрешение, заместващо съгласието му дъщеря му да пътува в чужбина, за недопустим, а евентуално – неоснователен.

Ответникът предявява насрещен иск, с който да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, за пътуването на детето до страните от Европейския съюз и Република Турция до навършване пълнолетие, както и да му бъде издаден задграничен паспорт.

Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност на същия с аргумента, че не са представени доказателства за разногласия между родителите, които да налагат съдебна намеса по горните въпроси. Счита, че при наличие на данни за осъществено домашно насилие спрямо детето, предявяването на такъв иск от страна на бащата е неуместно.

В проведените открити заседания ищцата и нейните процесуални представители поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявените искове.

Ответникът и неговият процесуалният представител поддържат отговора на исковата молба и предявеният насрещен иск, като в писмена защита излагат подробни аргументи в тази насока.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените удостоверения за раждане се установява, че страните са родители на непълнолетната Р. Й. Й., родена на 9.12.2009 г. в гр. Плевен.

Според изготвения социален доклад родителите са разделени от около година и половина, като след раздялата им общото им дете живее при майката, която полага адекватни грижи по отглеждането на дъщеря им. От проведените разговори с двамата родители социалните работници са установили, че същите са в конфликти отношения, продиктувани от взаимоотношенията им по повод 2 детето. Самото дете пък е заявило пред социалните работници, че баща й няма лошо отношение към нея и между двамата не е имало конфликтни ситуации, но е споделило, че не му е приятно бащата да разговаря с него на тема връзки с други жени и е определило тези разговори като насилие над него. Непълнолетната Р. е заявила, че занапред желае да живее с майка си и да не прекъсва контакта с баща си, но и че желае срещите с последния да са в присъствието на майката, тъй като така се чувства по-спокойна.

Изслушана в открито заседание майката заявява, че до м. май 2023 г. срещите на бащата с детето не са ограничавани, както и че е взела решение за завеждане на делото, тъй като дъщеря й е психически тормозена при тези срещи. Твърди, че детето не желае да се среща насаме с баща си, като желае срещите им да са в нейно присъствие. Сочи, че бащата има неврологични проблеми, водещи до физиологични промени, като подозира, че при последния са налице и психически проблеми. Заявява, че разговорите, които бащата води с дъщеря им, не само я разстройват и травмират, но и се превръщат в опасни и тенденциозни внушения.

Изслушан в открито заседание бащата заявява, че целта на майката е той да бъде откъснат от срещи с дъщеря си. Твърди, че от м. март 2023 г. не е имал среща с детето насаме, което не смята за нормално. Не счита, че по някакъв начин застрашава детето и изразява нежеланието си майката да присъства на срещите с дъщеря му, тъй като същата може да го набеди, че не спазва наложената по отношение на нея мярка за закрила и освен това самото дете не се чувства свободно да споделя с него в присъствието на майката.

Изслушана в открито заседание непълнолетната Р. Й. заявява, че след раздялата на родителите отношенията й с баща й постепенно са започнали да се обтягат, тъй като последният започнал да се държи биполярно и манипулативно.

Твърди, че през м. декември 2022 г. е видяла в телефона на баща си приложение за запознанства, негови голи снимки, както и негови снимки и видеоклипове на голи с жени. Счита, че това не е нормално, а желанието на баща си да я представя на тези жени определя като неприемливо. Заявява, че баща й е започнал да я следи и да я тормози, както и че не желае да го вижда, тъй като намира за противно поведението му, с които й обяснява, че е нормално да се вижда с жени и да има връзки с такива отделно от семейството си. Твърди, че двамата с баща си вече нямат допирни точки.

В показанията си св. Марина И. заявява, че през м. март 2018 г. се е запознала с ответника чрез приложение за запознанства, че са се срещнали еднократно, след което ответникът многократно я е канил на срещи, които тя е отказвала. Твърди, че ответникът се запознава с жени чрез въпросното приложение за запознанства, кани ги в дома си и ги снима, както и че от самата нея също е искал да си пуска камера в неприлично за една жена състояние. Споделя, че през м. септември 2018 г. отново се е видяла с ответника и са разговаряли в неговия автомобил, а след като се е прибрала в дома си ищцата й е изпратила запис на разговора им, проведен в автомобила. Заявява, че когато се е запознала с ответника, същият й е казал, че жена му се е запознала с много възрастен и богат мъж и го е оставила, като е заминала за Монако.

В показанията си св. Марсия К.ова заявява, че познава ответника от една година и има единствено и само неприятни впечатления от него. Твърди, че е станала свидетел на телефонен разговор между ищцата и ответника, в рамките на 3 който последният е обиждал и заплашвал бившата си партньорка.

По делото е допусната и изготвена психологична експертиза, според чието заключение при непълнолетната Р. Й. е налице емоционална натовареност, изразяваща се е във вътрешна напрегнатост, обърканост, безпокойство, без‐ помощност, несигурност, тревожност и засилена потребност от закрила и защита.

Сочи се, че психо-емоционалното състояние на Р. е белязано както от раздялата на родителите, така и от конфликтните взаимоотношения между тях, като детето има емоционална връзка и общи преживявания и с дамата родители, но майката е най-значимият и емоционално близък възрастен. Заключава се, че детето преживява емоционален конфликт и неудовлетвореност от качеството на взаимоотношенията с бащата, че се чувства се разочаровано, недоволно, огорчено и тъжно от поведението му като родител, което поведение приема като неприемливо и натоварващо. Заявява се, че с поведението си бащата поставя дъщеря си в ролята на партньор, което за детето е непоносимо, нараняващо и емоционално натоварващо, пораждащо у него чувства на вина, тъга, притесне‐ ние, безпомощност, несигурност и тревога, като за да се справи с непосилното за детската психика емоционално натоварване, момичето емоционално се е дистанцира от бащата, демонстрирайки нежелание за контакти с него. Сочи се, че при ответника е налице занижена чувствителност и неразбиране емоционалните потребности на детето от пълноценни и качествени контакти с него, като воден от собствените си несъзнавани чувства и разочарование от проваленото партньорство и влошените взаимоотношенията с майката, бащата е негативно, критично и обвиняващо настроен към последната и в същото време е безкритичен към собственото си поведение като родител. Заявява се, че бащата притежава личностни качества и ресурс, необходим за изграждане и поддържане на отношения на привързаност спрямо дъщеря си, но проявява занижена чувствителност и разбиране по отношение емоционалните потребности на детето от пълноценни и качествени контакти с него, откъдето пък идва неспособността му да откликва адекватно на тези нужди. Сочи се, че признак на нисък родителски капацитет от страна на баща та е липсата на чувствителност по отношение психичното страдание на детето му. От друга страна, се посочва, че майката притежава способности да поема родителска отговорност, да е системна, да полага необходимите грижи за дъщеря си, да я стимулира, възпитава, наставлява, изисква, като едновременно с това да й служи, защитава и да е на нейно разположение. Заключава се, че детето преживя психично страдание, включващо завишена тревожност вследствие травмата от раздялата на родителите и загубата на семейство, от конфликтните родителски взаимоотношения, от особеностите на поведението и личността на бащата, но че в поведението на Р. Й. не се регистрират симптоми, характерни за деца, засегнати от родителско отчуждение, както и конфликт на лоялност. Сочи, че вероятната причина за нежеланието от страна на Р. за контакти и срещи с бащата, дистанциране и преустановяване от нейна страна на взаимоотношения с него, са защитна реакция по отношение на неприятни и непосилни за детската психика емоционални преживявания вследствие неподходящо родителско поведение на Й.

Й..

В открито заседание вещото лице допълва, че емоционалното отръпване на детето от бащата е станало постепенно и се дължи на комплексни фактори.

Заявява, че една от психологическите особености на бащата е трудността му да 4 зачита границите на другите, поради което ролята на евентуален трети човек, който да присъства при срещите между бащата и детето, е да следи за границите между двамата. Счита, че въпросният трети човек трябва да съблюдава разговорите да са подходящи и на теми, които вълнуват детето, а не бащата, както и че по-добре този човек да е лице, което няма емоционална връзка с двамата.

Относно родителските права:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.