Решение № 50 от 15.07.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Раднево, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Настоящото производство е образувано по жалба от Т. Н. К., ЕГН:

**********, с адрес: *********************, и адрес за кореспонденция *************, срещу Електронен фиш №************* от ****** г. за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с който на жалбоподателя на осн. чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 153.39 евро, с левова равностойност 300 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на ЕФ, поради изтичането на предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок за образуване на административнонаказателно производство. Твърди се още, че от датата на извършване на деянието до връчването на електронния фиш да е изтекъл срок, по-дълъг от три години, с което да е погасена административнонаказателната отговорност на дееца. Моли елекетронният фиш да бъде отменен.

1

В съдебно заседание жалбоподателя т редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфрастуктура“ с писмено становище от юрисконсулт С. С.Г., приложено на лист 12 от делото, оспорва жалбата. Излага подробни съображения по въпроса за давността, счита жалбата за неоснователна и моли електронният фиш да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

Районна прокуратура Стара Загора, ТО Раднево – не се представлява.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На ************** г. в ***** часа е установено нарушение № F2D890E289383B10E053041F160A6985, с пътно превозно средство лек автомобил „*********“, регистрационен № *************, с технически допустима максимална маса 1715, в община **********, за движение по път *****, км ******, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушението е установено с устройство № *****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път *****, км *****. Въз основа на установеното нарушение бил издаден и процесния Електронен фиш № *******, с който на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 153.39 евро с левова равностойност 300 лева.

За това деяние и на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП против жалбоподателя Т. Н. К. бил издаден обжалваният Електронен фиш № ***********, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро, с левова равностойност 300 лева.

Електронен фиш №*********бил връчен на бащата на жалбоподателя Н.К. на дата 09.04.2026 г. видно от известие за доставяне от Български пощи.

Няма данни екземпляр от електронния фиш д а е бил изпратен и връчен на жалбоподателя по друг начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна 2 страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния по местоизвършване на твърдяното нарушение районен съд. Поради това жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Основното възражение, релевирано пред настоящата инстанция, е за изтекла погасителна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника. Следва да се отбележи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, на която се жалбоподателя се позовава, тъй като макар нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш. Във връзка с горното по отношение на електронния фиш не могат да намерят приложение сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН, касаещи т. нар. "преследвателска давност", тъй като ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но не може да бъде приравнен напълно към тях. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от 3

ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.

81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността за административнонаказателно санкциониране на жалбоподателя се изключва с изтичане на 3-годишен давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, същият тече от извършване на деянието.

Датата на издаване на ЕФ е от съществено значение за преценката относно приложението на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като по аргумент от чл.

81, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, издаването на ЕФ представлява действие, предприето за преследване спрямо нарушителя, което прекъсва давността.

Действително, както към датата на връчване на ЕФ, така и към настояшия момент не изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца. Но съдът намира, че е изтекла обикновената такава по чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

В случая давността за наказателно преследване се изчислява на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова, в случая тригодишна давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва по давност при изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – а именно четири години и половина от извършване на деянието. В случая, както бе посочено не е 4 изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, но съдът намира, че е изтекла обикновената такава, тъй като от датата на нарушението – ******* г., респ. от датата на издаване на ЕФ , която съвпада с датата на нарушението до датата на връчване на електронния фиш – 09.04.2026 г., което на практика е първото действие на административно наказващия орган, насочено към реализиране отговорността на жалбоподателя и е от естество да прекъсне давността за наказателно преследване, са изминали повече от три години.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното вече Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага "институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава". След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на "включително и" преди израза "абсолютна давност" ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т. е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателна давност.

По тези съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на разноски би имал единствено жалбоподателят, който обаче не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от 5

ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ************** от ****** г. за нарушение, установено с електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройство, с който на Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес

*****************,и адрес за кореспонденция *******************, на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 153.39 евро, с левова равностойност 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6