Решение № 157 от 24.11.2021, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. гр. Димитровград, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20215610100753 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, т. 1, предл. I от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че м ежду ХР. ХР. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Димитровград, *** в качеството му на кредитополучател и„КРЕДИМОЛ" ООД, ЕИК 202296750, със седалище и адрес на управление гр. Летница, п.к.5570, *** е сключен Индивидуален договор за заем Кол №100024 на20.07.2018 г. при условията на закона за електронния документи електроннитеудостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният предоставя заемни средства в размер на BGN 950 /деветстотин и петдесет лева/. Съгласно чл. 4 годишен лихвен процент на заема от 35% /тридесет и пет процента/, а годишният процент на разходите е 4 1 . 1 8% /четиридесет и един цяло и осемнадесет процента/. Уговореният, съгласно същиит член срок на договора между страните е 12 месеца, като страните се съгласяват Кредитодателят да изплати уговорената заемна сума чрез директен банков превод по сметка на ХР. ХР. П. или на каса на Изи пей. Действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче е различен от 1 посоvения в погасителния план към договора и с вписания от Кредитодателя годишен процент на разходите от 41.18% /четиридесет и един цяло и осемнадесет процента/. Това е така, защото съгласно договора се дължи обезщетение/неустойка/ по смисъла на чл. 7 във връзка с чл. б в случай, че доверителят ми не предостави в тридневен срок от подписване на съглашение поръчител. Кредитодателят зaлагайки като клауза чл. 6 в договора за потребителски кредит всъщност цели заблуда на лотребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща тьрговска nрактика създава неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. Със самата уговорка Кредимол ООД цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда нищожност на разпоредбата на чл. 20 договора, Тьй като по смисъла на чл. 11 от 3ПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл.

22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за лотребителски кредит води до нищожност на договора. Това е така, защото годишнияг процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи ликви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждення от всяк8кьв внд, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от мен се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 6 и следващите от договора за потребителски кредит, доверителят ми е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни третото лице, на което да му,6ъДе извъ8шена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи договор за лоръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължн обезщетенве /иеу,стойка/ и размер на BGN 602.52 /тестстотнь и два лева и петдесет и две стотинкн/, която.неустойка се дължи пропорцыоиално към всяка вноска по кредита и е отразена в логасителния план и представлява неразделиа част от договора. Поставените в чл. 6, ал. б условия, на които задължително трябва да отговоря поръчителят са: да има минимален осигурителен брутен доход през последните l2 месеца от BGN 1800 /хиляда и осемстотин лева/, да е навършил 25 /двадесет и пет/ години, но да не е повъзрастен от 65 /шестдесет и пет/ години, да няма записи в ЦКР относно просрочия над 30 дни, да има вanидно трудово правоотношение през 2 последните 12 /дванадесет/ месеца, да не е поръчител по друг съществуаащ кредит в друга банка или небанкова финансова институция. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително лрилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща тьрговска пракгика" по смисъла на чл. б8д, ал. 1 и ал. 2,т. 1 от ЗЗП. Поради това считам, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Клаузата на чл. 7 от договора за заем е очевидно проявление на разпоредба, имаща за цел заобикаяяне на изискванията на 3ПК, която изначално я прави нищожна по смисъла на чл. 21 от ЗПК. С тази клауза се цели заобикаляне на максималния размер на годишния процент на разходите, като дори е посочен какъв ще бъде общият размер на дължимата сума по кредит, в случай че се реализира чл. 7 от договора, но не е отразен какъв би бил общия размер на разходи в случай, че се реализира. Трябва да се посочи, че неизпълнението на задължението от доверителя ми да се посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдига лихвеният процент на кредита на месец неколкократно,тьй като тази „ неустойка" представлява прикрита възнаградителна лихва.Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка" е уговорена и в погасителния план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. ] 1, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 3ПК от името ми заявявам, че доверителят ми дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. От друга страна, ако не се приемат доводуте за нищожмост на договора, моля уважаемият съд да приеме, че разпоредбата на чл. 7 от сключения между страните договор за потребителски кредит е нищожна, поради следните обстоятелства — 1/ съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособностга на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

3

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин ми да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособностга, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособностга на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и нематежослособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на лълна и нanожителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изгранцiането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В продължение на изложеното, клауза, която лредвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо до три дни от подписване на договор за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизлълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългьт му нараства, тоест опасносгга от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Целта е, ако има съмнение в платежоспособностга на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитьт, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.

Задължение за предварителна оценка на матежоспособностга на длъжника преди отлускане на кредита произтича в от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит .Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претьрпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно място, по 4 този начин се заобикаля законът, тьй като императивната разпоредба на чл.

33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва и съответно с разпоредбата на чл. 20 от договора се заобикаля и нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В заключение трябва да се лосочи, че договорените между страните условия за предоставяне на обезпечение са абсолютно неизпълними, с което се цели от ответника получаването на допълнителна печалба. Тази печалба е в противоречие и в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 от ЗПК, а изискването за предоставяне на лично обезпечение противоречи на Директива 2008/48. Дори и съдът да прецени, че договорът не е изцяло нищожен смятам, че уговорената договорва лихва в чл. 4 от иродесното съглашеные противоречи на добрите нрави по смхсъла на чл. 26 от 33Д. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 35 % (тридесет и пет на сто) годишно. Към днешна дата цялото задължение към Кредимол ООД на г-н Х.П. е изцяло погасено доброволно, като в тази връзка и в случай, че уважаемият съдебен състав прецени, че договорът е недействителен, алтернативно посочените в т. 2 и т. 3 клауза са нищожни на основание чл. 26 от З3Д, КРЕДИМОЛ ООД следва на основание чл. 55 от 33Д да възстанови недължимо ллатената сума в размер на: BGN 189,52 /сто осемдесет в девет лева и нетдесет и две стотинкн/ възнаградителна лихва по чл. 4 от Индивидуален договор за заем на 20.07.2018 г. BGN 602.52 /шестстотин и два лева и петдесет и две стотинки/ неустойка по чл. 7 и възнаградителна лихва от Индивидуaлен договор за заем Код № 100024 на 20.07.2018 г.

Моли съда да постановите съдебно решение, с което да осъди Креди Мол АД, С ЕИК 202296750 да заплати на ХР. ХР. П., с ЕГН ********** недължимо платените суми във връзка с Индивидуален договор за заем Код №100024 на 20.07.2018 г. в общ размер на BGN 792.04 /седемстотин деветдесет и два лева и четири стотинки/.

С депозирания отговор ответникът твърди, че на 20.07.2018г. ищецът е кандидатствал в онлайн платформата на дружеството, одобрен е за кредит, след което е сключен договор за паричен заем и заемната сума е преведена на кредитополучателя чрез платежната институция на „Изи пей“ Поради неплащане доверителят ми е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК в Районен Съд гр. Димитровград, с оглед обусловеността на местната 5 подсъдност. След депозиране на заявлението(по утвърден образец от Министерство на Правосъдието) е образувано ч.гр.дело 1908, по описа на Районен Съд Димитровград за 2018г. Съдът е извърщил служебна проверка на твърдените факти и обстоятелства и е издал заповед за изпълнение № 1044/2018г. Същата е връчена на длъжника, като след изтичане на срока за възражение Съдът е издал и изпълнителен титул. След издаване на изпълнителния лист доверителят ми е образувал изпълнително дело № 315/2019г. при ЧСИ Велислав Петров, рег.879, при Камарата на ЧСИ.Последва налагане на запор на трудово възнаграждение и на банкови сметки на длъжника.На 21.02.2019г. в кантората на ЧСИ Велислав Петров е входирана молба от длъжника(понастоящем ищец) с искане да бъде вдигнат запора на банковата му сметка, която е открита на негово име в „Райфайзен банк“, като същият заявява, че ще внася по 700(седемстотин) лева до окончателното изплащане на дълга. След изплащане на задължението доверителят ми депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело.На 07.08.2019г. е получено лично от г-н Х. П. придружително писмо с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Видно от представената пред Вас фактология е налице заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила и след влизането в сила е издаден изпълнителен лист, който се ползва с изпълнителна сила, за да може да се инициира индивидуално принудително изпълнение. Съдът е издал заповедта на база твърдения, не е открил неравноправни клаузи, разпоредил е връчване на заповедта, като след връчването е изтекъл 14/четиринадесет/дневния срок(стара редакция на нормата и е издаден изпълнителен лист. За пълнота ще добавим, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 28.12.2018г., в подкрепа на твърдението ни прилагаме и молим да приемете съдебно удостоверение по ч.гр.д. 1908/2018г. от 06.07.2021. Същото представлява официален удостоверителен документ на орган от съдебната власт, като молим да бъде кредитирано като относимо и релевантно доказателство към настоящия съдебен процес. Направените плащания са в хода изпълнителното дело. Длъжникът желае вдигане на обезпечителната мярка(запор на банкова сметка).като за насрещна престация обещава плащане по 700 лева до окончателното погасяване. Реално с тези свои действия последният признава задължението по основание и размер. Заповедното производство е формално, едностранно и бързо производство, създадено с цел 6 събирано на изискуеми, ликвидни вземания. . “ Заповед за изпълнение по реда на специалното заповедно производство, уредено вчл. 410 и сл. ГПК, е акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, за чието изпълнение е издаден, като защитата срещу неговите последици е възможна единствено чрез уредените в чл. 414 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК специални способи, но не и чрез извънинстанционното производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Платените суми са вследствие на реализирана изпълнителна сила на уваженото притезание, а не акт доброволно плащане извън процеса. В тази връзка твърденията, че г-н Х.П. погасил изцяло доброволно не отговарят както на един от основните принципи на Гражданския Процес-разкриване на формалната истина, така и на обективната истина. Неслучайно не се представят никакви платежни нареждания, вносни бележки, съгласия за директен дебит. Правят се твърдения без реално да се представят доказателства, като в тази връзка молим да отхвърлите направените твърдения. Нещо повече представяме Ви и молим да приемете платежни нареждания, от които е видно, че ЧСИ Велислав Петров е извършвал преводите към кредитора, а не ищеца. Предявеният осъдителен иск е процесуално недопустим, длъжникът-ишец в настоящото производство е следвало: да възрази в срока за възражение след връчването на заповедта от съда; да релевира възражение по 423 ГПК в случай, че по[1]късно е узнал за заповедта, но не по-късно от един месец от узнаването. Това е станало още през 2019г., видно и от молбата за вдигане на обезпечителните мерки.