Решение № 17188 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17188 гр. С*** 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110149838 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците С. В. С. и И. В. С. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- за осъждане на ответника С. В. С. да заплати на ищеца сумата от 804,08 лв., представляваща незаплатена цена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. С*** ул. „П*** Ю. Т****“, бл. ***, аб. № ***, сумата от 13,86 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 118,01 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 17.08.2023г. и сумата от 2,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 17.08.2023г.;

- за осъждане на ответника И. В. С. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 804,07 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. С*** ул. „П*** Ю. Т****“, бл. ***, аб.

№ ***, сумата от 13,86 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 118,01 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 17.08.2023г. и сумата от 2,97 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 17.08.2023г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците В. А. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като въз основа на настъпилото наследствено правоприемство ответниците са били собственици на процесния имот за исковия период при равни квоти. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата 1 стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира за осъждане на ответниците да му заплатят претендираните вземания, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаван на исковата молба – 07.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. В. С., с който оспорва предявените искове. Заявява, че се е отказал от услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, че начислените по сметките суми за топлинна енергия за изцяло произволни и в имота не се използва топлоенергия, същият се намира на последния етаж и граничи само от едната страна с друг апартамент. Оспорва формулата, по която ищецът начислява дължимите суми по прогнозни стойности, а не по действително доставени количества топлинна енергия. Оспорва да е провеждано общо събрание за избор на ФДР.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. В.

С. чрез назначения й особен представител адв. К., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се качеството и количеството на доставената топлинна енергия, както и начисляването на лихви върху прогнозни стойности през отоплителния сезон. Прави евентуално възражение за погасяване на част от вземанията за периода по давност.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, респективно техния наследодател, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, 2 че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 21, том XV, дело № 2457 от 27.05.1988г. дарителите З*** З*** С. и В. А. С. са прехвърлили на сина си – ответникът С. В. С. следния свой недвижим имот, представляващ СИО, а именно:

Апартамент № 40, находящ се в гр. С*** ж.к. „С***, обстоятелство, което не се и оспорва от ответника С.. Посоченият имот е идентичен с процесния с актуален административен адрес: бул. „П*** Ю. Т****“, бл. 5, вх. 2, което се установява от представеното удостоверение от ГИС за идентичност на адреси от 24.09.2012г., както и че на същия е даден от ищеца абонатен номер ***. По делото не се твърди, нито се установява ответникът С. да се е разпоредил с процесния имот след придобиването му, включително за исковия период, с оглед на което съдът намира, че единствено той, в качеството му на собственик на имота, респ. наследник на вещния ползвател на част от имота, се явява за този период клиент на топлинна енергия и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия за битови нужди.

Не се установява конкретната материалноправна легитимация на другия ответник – И.

В. С. да отговаря по предявения иск, доколкото по делото не са представиха доказателства същата да е била собственик или ползвател на имота за процесния имот, който е изявил воля да встъпи в договорна връзка с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия. Съответно ответникът С. не следва да отговаря по предявените срещу нея искове, които само на това основание са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С*** одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание от 10.01.2002г. и с която е сключен договор от 11.01.2002г. Възражения на ответника, касаещи легитимността на избора на фирма за дялово разпределение и за извършваните от нея дейности по отчитане и разпределение на топлинната енергия в процесната сграда, съдът намира за неоснователни, тъй като ответникът не твърди, нито установява праводателят му или самият той да е оспорвал решението на ЕС за избор на ФДР по установения ред и в предвидения срок, който е преклузивен. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от ФДР и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 03.06.2020г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Съдът приема, че за исковия период топлинната енергия е измервана от технически изправен общ топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период. Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания 3 случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника за исковия период не се ползва ТЕ за отопление на имот, тъй като радиаторите в имота са демонтирани. За процесния период е начислена ТЕ, отделена от сградната инсталация, изчислена по формула, предвидена в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост, пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект при наличната открита отоплителна инсталация с коефициент 0,15. Начислявана е и ТЕ за БГВ служебно на брой лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота, което е в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2 вр. чл.