Определение № 1999 от 26.09.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1999 гр. София, 26.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Ирина С.а като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602489 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от 11.05.2022 г., постановено по НЧД № 5717/2022 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, с което е отменено постановление на СРП от 07.04.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 230 ЗМК 1416/2020 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 15012/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С частния протест се твърди, че определението на първият съд е неправилно и незаконосъобразно. Прокурорът излага подробни съображения на несъгласие с изводите на първия съд, касателно констатираната от този съд необходимост от извършване на допълнителни процесуално следствени действия с цел разкриване на обективната истина и установяване на действителната фактическа обстановка по делото. Счита, че извършването на посочените в мотивите на атакуваното определение действия по разследването не биха допринесли до разкриване на нови факти, различаващи се от установените до момента въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

Прокурорът не се съгласява с констатациите на първия съд, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство е извършен преразказ на показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърди, че в случая е изложена една обстойна фактическа обстановка, включваща всички инкриминирани дати, както и действията на всеки един от свидетелите, имащи отношение и връзка с процесния случай. Прокурорът твърди, че в съставеното от него постановление е извършил подробен анализ на събраните по делото гласни доказателствени източници, при който анализ са се очертали две групи свидетелски показания. Посочва, че данните в показанията на двете групи свидетели са били съпоставени не само помежду им, но и с останалите събрани по делото доказателства, при което в съставеното от него постановление е посочил, кои показания кредитира и защо, а също и на кои не дава вяра и защо. На следващо място посочва, че именно противоречията в показанията на двете групи свидетели са довели до 1 невъзможност да се направи обоснован, еднозначен и безспорен извод относно възникналите отношения между пострадалия Л. М. и неговия брат – свидетеля Г.С. на посочените дати, т.к. се касае на положение „дума срещу дума“ и то от лица участници в процесния конфликт. Посочва още, че тези отношения не могат да се изяснят и чрез данните в показанията на единствения разпитан свидетел П., който не е роднина на участниците в конфликта. Според прокурора извършването на повторна техническа експертиза на приобщения по делото оптичен носител не покрива изискванията на чл. 14 НПК, както и че извършването на това действие по разследването е безпредметно, т.к. няма да доведе до установяване на нови фактически положения за нуждите на делото. В заключение посочва, че първият съд е допуснал противоречие в своето произнасяне, защото след като не е оспорил събрания доказателствен материал в хода на досъдебното производство е приел в заключение, че същия не изяснява релевантни факти по делото. Според прокурора произнасянето на първия съд е в разрез с процесуалните правила. На последно място прокурорът твърди, че са неправилни и изведените от първия съд правни изводи, защото напълно произволно и хаотично са тълкувани различни части от постановлението за прекратяване на досъдебното производство. С оглед на гореизложените съображения се моли за отмяна на протестираното определение, постановено от първия съд и за потвърждаване на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото, като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исканията и доводите изложени в частния протест на прокурор при СРП, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частният протест е процесуално допустим. Същият е депозиран от активно легитимирано за това лице, срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, подлежащ на обжалване и в законовия съгласно чл.

243, ал. 7 НПК седемдневен срок.

Разгледан по същество частния протест е неоснователен.

От данните по делото се установява, че с оглед подадени сигнали от страна на свидетеля Л. Л. М., е образувано на 28.07.2020 г. с постановление на прокурор при СРП, досъдебно производство № 230 ЗМК 1416/2020 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 15012/2020 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за извършено деяние в периода от 07.04.2020 г. до 14.05.2020 г., в гр. София, ул. ****, с цел да принуди другиго - Л. Л. М. да се разпореди със свое право - го заплашил с насилие, увреждане на имущество и деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда и унищожаване и повреждане на имущество, което е квалифицирано като престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели Л. М., Р.А., С.А., Б.Г., А.Г., И.С., Г.С. и К. П.; извършено е процесуално следственото действие очна ставка между свидетелите Л. М. и Г.С.; изготвени са видео и аудио-технически експертизи, събрани са писмени доказателства – протоколи за предупреждение от 07.04.2020 г., 12.04.2020 г. и 21.05.2020 г. съставени по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР; 7 /седем/ броя сигнали за периода от 07.04.2020 г. до 14.05.2020 г. подадени от свидетеля Л. Л. М. до началника на 06 РУ СДВР и СРП; писмени справки от дирекция „Национална система 112“ МВР; заповед за незабавна защита и решение по гр. д. № 17322/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 139 състав.

Въззивният съд подобно и на първата съдебна инстанция констатира, че в хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК.

2

С постановление от 07.04.2022 г., прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24 ал. 1, т. 1 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в конкретния случай не се установява да е извършено, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 НК. Прокурорът е посочил, че по делото не е установено да е причинена по смисъла на НК телесна повреда на свидетеля Л. М., в резултат на действията на свидетеля С., за което липсват обективни находки. За да стигне до посочения извод, държавният обвинител се е позовал на възприетата от него фактическа обстановка, която е изградил на основата на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства, както и изготвени експертизи, които е обсъдил в прокурорския си акт. Според прокурора, в материалите по делото не се съдържат доказателства, които да подкрепят обвинението и по този начин позволяващи изготвяне на обвинителен акт, в която насока е цитирана съдебна практика на ВКС в прокурорският акт.

Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е било обжалвано от свидетеля Л. М., който се явява лице пострадало от инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото досъдебно производство.

С атакуваното пред настоящия съд определение е отменен прокурорския акт от контролираната съдебна инстанция и делото е върнато на държавния обвинител с указания по приложение на закона, както и за извършване на допълнителни процесуално следствени действия, с цел разкриване на обективната истина. Първият съд е посочил в своите мотиви, че постановлението е немотивирано, липсва анализ на събраните по делото доказателства, както и липсват изведени по същество фактически и правни изводи, от страна на прокурора. Според първия съд яснота относно фактическите изводи на прокурора съществува единствено по отношение на обстоятелствата свързани със съсобствеността на процесния недвижим имот, както и на дяловете на съсобствениците – свидетелите Л. М. и И. С.а, както и по отношение на евентуалните преговори между тях за прекратяване на съсобствеността. Контролираният съд е посочил, че изложената фактическа обстановка в постановлението за прекратяване на наказателното производство се свежда до преразказ на показанията на свидетелите и изброяване на другите приобщени доказателствени източници и тяхното съдържание. На свой ред първият съд изразява несъгласие, касателно анализа на данните съдържащи се в показанията на двете групи гласни доказателствени източници и направените въз основа на този анализ фактически и правни изводи. Според първия съд са събрани, в хода на досъдебното производство, доказателства за присъствието на свидетеля Г.С. в процесния недвижим имот на дати 07.04.2020 г. и 07.05.2020 г., както и данни за извършени от него противоправни действия в този имот изразяващи се в – разхвърляне на пепел в имота, чупене на бирени бутилки, както и е констатирал извършени действия от лице, за което може да се заключи чрез съдържанието на обективираното в изготвено експертно заключение, че това лице е именно свидетеля Г.С., който предприема демонтаж на мебели от обитавано от свидетеля М. и семейството му жилищно помещение, идентично със заснетото на снимките приложени към сигнала на жалбоподателя Л. М. до 06 РУ СДВР. На следващо място първият съд е намерил, че в хода на досъдебното производство не са анализирани всичките – 4 /четири/ на брой файлове, съдържащи се в предадената с молба на 27.05.2020 г., от страна на свидетеля Л. М. „флаш памет“ за нуждите на разследването, за да се установи тяхното съдържание. Според първия съд са останали извън полезрението на разследването и снимки предоставени с молба от 09.04.2020 г., депозирана от свидетеля Л. М., които според контролирания съд са относими към правилното установяване на действителната фактическа обстановка. По 3 изложените по-горе съображения от страна на първия съд е прието, че разследването не е проведено пълно, с което е ограничена възможността за разкриване на обективната истина, а доказателствената съвкупност е анализирана частично и превратно, при което извършения на същата анализ е едностранчив, непоследователен, непълен и с него не се дава отговор на въпроса има ли извършено по НК престъпление, както и защо не се кредитират част от доказателствените източници.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и с определението на районния съд намира, че последното следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както по съображенията изложени в протестираното определение, така и с оглед допълнително констатирани от настоящия съд съображения. В конкретния случай, отправените от страна на прокурора упреци, материализирани в частния му протест са неоснователни, защото от съдържанието на атакувания съдебен акт е видно, че районният съд е подходил изключително отговорно към задълженията си, които са му възложени от законодателя чрез процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така възоснова на своето вътрешно съдийско убеждение и въз основа на закона, районният съд е стигнал до законосъобразния извод, че постановлението на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15037/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 56264/2019 г. по описа на СРП следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. До този извод, първият съд е стигнал изхождайки от основните принципи установени в наказателния процес, визирани от законодателя в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал. 5 НПК, при което правилно е констатирал, че в случая проведеното разследване не е пълно, обективно и всестранно, защото не са изследвани всички обстоятелства относими за разкриване на обективната истина. В случая правилно е констатираното от първия съд, че прокурорския акт е преждевременно съставен или преди да се съберат от прокурора и анализират в пълнота всички относими доказателства за разкриване на обективната истина, а на събраните до момента на произнасянето на прокурора е придадена предварително установена сила, което предприето поведение от държавния обвинител е процесуално недопустимо с оглед друг основен принцип визиран в чл. 14, ал. 2 НПК. Действително, установената и възприета от прокурора фактическа обстановка, която е намерила отражение в съставения от него прокурорски акт е съответна на събраната до момента доказателствена съвкупност, но независимо от това и по мнение на въззивният съд е формирана при проведено непълно разследване, а направените крайни правни изводи касателно изхода на наказателното производство са преждевременни. В тази връзка, въззивната съдебна инстанция намира за неоснователни изложените в частния протест твърдения и доводи на прокурора, защото същите отново не почиват на основните принципи на наказателния процес, визирани от законодателя в процесуално правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал. 5 НПК.