Протокол № 1625 от 23.09.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1625 гр. П., 23.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100918 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът Г. Д. Д. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. А. А. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.

Постъпила е молба с вх. № 26010/21.09.2026 г. от адв. А., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Възразява срещу постановяване на неприсъствено решение по делото. Поддържа изцяло ИМ. Изразява становище във връзка с процедурата по медиация, както и по отношение на разноските.

Изразява становище по съществото на спора. Предоставя Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество „А. Т.“ ЕООД - редовно призовано, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 25919/18.09.2026 г. от юрк. С. С., пълномощник на ответника, с която изразява становище по хода на делото.

Поддържа подадения ОИМ. Няма възражения по проекто-доклада, няма да сочат други доказателства. Изразява становище по съществото на спора.

Претендира разноски.

АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба изцяло.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 2616093/02.08.2022 г. с К. със сума на кредита 1058.68 лева (реално предоставени 1000 лева и удържани 58.68 лева за застраховка в полза на К.), с обща сума за връщане в размер на 1193.33 лева на 11 равни месечни вноски. Определен е ГПР 27.17% и ГЛП 24.28%.

Твърди се, че е сключил с ответника Договор за предоставяне на поръчителство от 02.08.2022 г. с А. Т., с който се обезпечава Договор № 2616093 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвижда възнаграждение в размер на 885.11 лева, платимо към К. на вноски (идентични с Договор № 2616093). Това задължение не е включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит.

Като задължително условие (чл. 4, ал.1 от ДПК) се явявало задължението да се сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице – А. Т., за да може финансовият ресурс да бъде отпуснат.

Твърди се, че кредитодателят (трета страна за спора) не включва в договора размера на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от А.

Т., поради което договорът е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и обща дължима сума. Договорът за кредит е бил обезпечен от А. Т., като не са включени разходите по договора с това трето лице. Ето защо се предявява установителен иск, с който да се внесе яснота в отношенията си с ответника-поръчител като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка и дали се дължи съответно нещо по този договор (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС; в този смисъл:

2

Определение № 3050 от 07.11.2024 г., по в. ч. гр. д. № 2925/2024 г., на Окръжен съд – Пловдив; Решение от 23.11.2023 г., по дело С-321/22 г. във вр. с Директива 93/13, за правен интерес на установителни искове; в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M.,C-520/21, EU:C:2023:478, т. 72; решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C-154/15, C-307/15 и C-308/15, EU:C:2016:980, т. 67, 68 и 71).

Твърди се, че К. не е посочил правилно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство на А. Т. ЕООД. Разходът към А. Т. е задължителен и това може да се извлече от самия договор. Потребителят е задължен да направи избор между обезпечение (чл.4, ал. 1 от договора) банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е в непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора се показва задължителният характер на обезпечението – няма обезпечение в срок – няма договор. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора пък се вижда, че срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни, ако не е осигурено обезпечение.

Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, за да предпостави потребителя да избере тази опция пред другите, в които може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът.

Според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C 337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“.

Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3

ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточното посочване на ГПР в него, тъй като възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство не е включен в разходите по договора за кредит.

На първо място, недействителността на договора за потребителски кредит влече и нищожност на договора с А. Т., тъй като липсва основание, на което този договор да съществува.

Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с А. Т. е нищожен договор, противоречащ на добрите нрави или заобикалящ закона.

Това е така, защото дружеството - А. Т. е изцяло притежавано от К. ЕАД и с тези договори се цели да се увеличи многократно печалбата на К. ЕАД.

Едновременно с тази практика се заобикаля закона, а с целта на договора за предоставяне на поръчителство се нарушават добрите нрави, защото се търси допълнителна печалба при липса на реално предоставена услуга.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е сключен в изпълнение на задължение по неравноправна клауза от договора за кредит. Процесният договор има правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да заплати възнаграждение за това. Същият е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава задлъжнялостта му по основния договор.

Поставените от кредитора изисквания относно вида на останалите обезпечения и условията, при които да бъдат предоставени са практически неизпълними, поради което сключването на договор за гаранция с предварително определено от кредитора юридическо лице гарант е сигурно и предвидимо. При обезпечение на задължението с гаранция длъжникът е ограничен в правото си да избира кой да се задължи солидарно с него. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и възможността да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно 4 поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя с възнаграждение, равняващо се на почти половината от отпускания кредит.

Твърди се, че избраното дружество за поръчителство от К. е свързано лице. От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че ищецът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството заявител е кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.

Твърди се, че договора за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание противоречие с добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се ползва като средство за неоснователно обогатяване. В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство, дължимо дори длъжникът да изпълнява точно задълженията си и то с приоритет пред главното задължение дори ако длъжникът изпълнява точно задължението и до изпълнение срещу поръчителят не се пристъпи, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.

Моли се съдът да постави решение, с което да постановите решение, с което да установите, че Договор за предоставяне на поръчителство от 02.08.2022 г. сключен между Г. Д. Д. и А. Т. ЕООД, ЕИК ***** е нищожен поради липса на основание, заобикаляне закона или противоречие с добрите нрави.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с 5 който оспорват исковете изцяло по основание и размер и молят същите да бъдат отхвърлени в цялост.

Не се оспорват твърдените от ищеца факти, че на 02.08.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит №2616093/02.08.2022г. между Г. Д. Д. от страна, като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, ЕИК ****, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител А. Т. ЕООД и потребител Г. Д. Д..

Твърди се, че ответникът е сключил с „К.“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.

Предвид изложеното считат, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите и молят гореизложеното да бъде отделено като безспорно по делото.

В случай, че съдът приеме така предявения срещу ответника иск, молят да имате предвид следното по отношение на предоставената от А. Т. ЕООД услуга за поръчителство на договора за потребителски кредит:

Преди всичко считам, че е необходимо да бъде описан на съда механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, като по този начин на съда ще се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите.

Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „К.“ ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво 6 обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „А. Т.“ ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ (самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и др.).

Разпечатката съдържа 52 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b8161e9-f339-4a4a-95e0-e51e91f81673