Решение № 1689 от 14.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330204011 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4727553, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на А.Г.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще се счита за подадена в срок. Нещо повече – съгласно справката АИС-АНД, 1 приложена към административно-наказателната преписка, електронният фиш е бил връчен на 26.05.2021г., а жалбата е подадена на 02.06.2021г. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 13.04.2021 г. в 14:56 часа на Път II-64 км. 49+800, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег.

№ ****, се движел с установена наказуема скорост- 83 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 23 км/ч. като собственик е бил А.Г.С..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 86 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 83 км/ч. Собственик на автомобила видно от представената справка за собственост е жалбоподателят.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

2

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради което и същият не е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на 3 превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 200 метра.

Видно от представеното статично изображение, заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд. Приблизително в средата на снимката, вляво от автомобила, се наблюдава специфична будка със заострен покрив, която се намира от другата страна на пътя, в посока с. Труд – гр.

Пловдив, и която автомобилът още не е преминал.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-535/20.07.2021г. има монтиран пътен знак приблизително на км 49+920, преди пътеуказателна табела Ж1.

Представена е снимка на пътния знак. Видно от същата, в ляво от пътния знак, от другата страна на пътя, липсва будката, която е видна на статичното изображение към електронния фиш.

По делото е постъпило и писмо изх. № 11-00-601/04.08.2021г. от ОПУПловдив, като се конкретизира, че пътният знак В26 в посока гр. Пловдив – с.

4

Труд, е поставен приблизително на км 49+860, и чието действие се изчерпва до км 49+736, където има кръстовище. От отсрещната страна на пътя, на км 49+860, е поставен пътен знак B 2 6 преди крайпътен обект „Амек Тойс“.

Представена е снимка и на този пътен знак преди „Амек Тойс“, видно от която се наблюдава същата специфична будка със заострен покрив, заснета на статичното изображение, която с оглед правилата на формалната логика се пада при нарастване на километража в посока с. Труд – гр. Пловдив на километър, по-голям от км 49+860, респективно по-голям от 49+800, където се твърди да е извършено нарушението.

Съдът прецени и представената снимка на позиционирането на АТСС към административнонаказателната преписка, от която е видно, че от страната на поставеното АТСС са налични мантинели, като от другата страна на пътя се наблюдават 2 крайпътни обекта. Видно от представените от ОПУПловдив снимки както на л. 24 от съдебното производство, така и на л. 19 от същото, от другата страна на пътя при км 49+800 липсват каквито и да е крайпътни обекти.

При служебна справка в интернет приложението google maps се установява, че посочените в статичното изображение координати, NL 42.204405 и E L 24.733775, отговарят като място приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Труд – гр. Пловдив бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър от пътния знак B26 при км 49+860, съгласно находящата се в близост до нея пътеуказателна табела Ж1 (1000м.) и находящата се в близост до знакът B26 пътеуказателна табела Ж1 (500м.). В случай на осъществяване на видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+860 (при посока от гр. Пловдив към с. Труд), би било възможно както позиционирането на АТСС по начина, посочен в представената снимка и с наблюдаваните около него крайпътни обекти, така и заснемането на автомобила и специфичната будка със заострен покрив, находяща се пред обект „Амек Тойс“. От представените доказателства същевременно се оборва посоченото в електронния фиш, че нарушението е установено и извършено на км 49+800.

С оглед на всички изброени доказателства, единственият възможен извод е, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800, както е посочено в електронния фиш, а значително преди това.

5

За пълнота няма как да не бъде коментирано и обстоятелството, че в Протокола по чл. 10 е описано, че разстоянието на АТСС от пътния знак е било 200 метра. Реално целият участък, който е обхващал знакът, поставен на км 49+860, е 124 метра (860-736), т.е. по-малко от посоченото в протокола разстояние между пътния знак и АТСС. Нещо повече, дори да се приеме, че АТСС е бил поставен на км 49+800, видно от статичното изображение, МПСто е заснето и е измерена скоростта му, когато се е намирало на разстояние 76 метра от АТСС. При режим „отдалечаване“ това би означавало, че МПС-то се намира на км 49+724 (при нарастване на километража в посока с. Труд-гр.

Пловдив), т.е. след кръстовището, находящо се на км 49+734, където вече е било отпаднало действието на пътния знак за ограничение на скоростта на основание чл. 50 от ППЗДвП.

С оглед на гореизложеното, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че контролът на въведено с пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Дори напротив, от събраните доказателства съдът достигна до извод, че на мястото на заснемането на нарушението на автомобила не е действал знак за ограничение на скоростта, а е важало общото ограничение от 90 км/ч., с което жалбоподателят се е съобразил при преценката за избор на скорост в пътния участък.

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че жалбоподателят е бил наказан по административен ред за нарушение, което не е извършвал, поради което и обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има доказателства такива да са били извършени, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., 6

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4727553, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на А.Г.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.