Решение № 133 от 26.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Елисавета Радина при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500039 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващи от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд – Велинград е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.първо ГПК от М. Г. СТ., ЕГН ********** против „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК 200987375 да се признае за неистинен документ – нотариално заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ, на основание чл.63, ал.4 ЗМИП във вр. с §2 ДРА на ЗИМП със заявление 20190912171326.

С Решение №260180/04.10.2021г., постановено по гр.д.№1031/2020г. по описа на РС – Велинград е признато за установено по иска предявен от М. Г. СТ., ЕГН ********** на основание чл.124, ал.4 ГПК, че нотариално заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ, на осн. чл.63, ал.4 ЗМИП, във вр.

§2ДР на ЗИМП със заявление 20190912171326, е неистинен документ.

Осъдено е на осн. чл.78, ал.1 ГПК „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК 200987375 да заплати на М. Г. СТ., ЕГН ********** разноски за държавна такса в размер на 50лв. по гр. д.№1031/2020г. на РС – Велинград.

Осъдено е на осн. чл.78, ал.1 ГПК „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК 200987375 да заплати на М. Г. СТ., ЕГН **********, разноски за процесуално представителство в размер на 300лв. по гр.д.№1031/2020г. на РС Велинград.

Осъдено е на осн. чл.78, ал. 1 ГПК „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК 200987375 да заплати на М. Г. СТ., ЕГН **********, разноски за държавна такса в размер на 15лв. по в.ч.гр.д.№450/2021г. на Окръжен съд Пазарджик.

В законният срок решението се обжалва с въззивна жалба от “НАЛЕКС ГРУП“ ООД чрез процесуалния пълномощник адв.Б., с твърдения че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по съображения подробно изложени в жалбата.

Оспорват се изводите на съда, като се твърди, не кореспондират с писмените и гласни доказателствата по делото.

Счита, че по делото по категоричен начин е установено, че ищецът М.С. е действителен собственик на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД и че той упражнява краен ефективен контрол чрез упражняването на права чрез трети лица, а именно както дружеството „УТРО – С“ АД, така и чрез контрол над физическото лице ответник – А. К. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковите претенции като 1 неоснователни и недоказани. Претендира разноски за две инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв.Б., която поддържа въззивната жалба. Няма искане за доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответната страна – М.С. редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Л., който оспорва въззивната жалба. Няма искане за доказателства. Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази доводите във въззивната жалба, становищата и възраженията на страните пред въззивния съд, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал 2 ГПК, намира за установено следното:

Решението на районния съд е валидно (постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270, ал.1 ГПК.

Решението на районния съд е процесуално допустимо (няма основания за обезсилване на съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като: изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването (страна в производството пред районния съд); насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258, ал.1, ГПК); подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

РС – Велинград е сезиран с иск от М. Г. СТ. против „НАЛЕКС ГРУП“ ООД с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с искане да се признае за неистинен документ – нотариално заверена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП във вр. с §2 от ДР на ЗМИП, в която ищецът е посочен като действителен собственик на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД.

Искът за установяване неистинността на документ е отрицателен установителен иск за факт, който изрично е предвиден за допустим от закона. Чрез установителния иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК надлежно легитимираната страна /всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение/ може да иска установяване неавтентичност или невярност на документа, т.е. оспорване авторството на обективираното в подписания документ изявление или оспорване на съответствието между удостоверените в официален свидетелствуващ документ факти и действителното фактическо положение.

По делото не е спорно, че на 12.09.2019 г. пред ТРРЮЛНЦ е подадена нотариално заверена декларация от пълномощника на управителя на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД по чл.63, ал.5 ЗМИП, в която като действителен собственик на дружеството е посочен ищецът М. Г. СТ..

Спорът се свежда до това, дали ищецът е действителния собственик на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло неоснователни.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, проследил е хронологично вписванията в ТРРЮЛНЦ на процесните дружества. Установената и възприета фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към нея.

Формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.

Направените възражения във въззивната жалба за неправилно интерпретирани свидетелски показания са изцяло неоснователни, тъй като показанията и на двамата свидетели са подробно обсъдени в обжалваното решение.

2

Правилно са кредитирани показанията на свидетеля Д.М., която не е заинтересована от изхода на делото и не е показала предубеденост, която да постави под съмнение истинността на думите й. Напротив, показанията са логични, последователни и напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетеля А.И. не може да се установи по категоричен начин дали ищецът С. участва пряко или непряко в управлението на ответното дружество.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.272 ГПК, Пазарджишкия окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260180/04.10.2021г ., постановено по гр.д.№1031/2020г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК 200987375 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. СТ., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 300лв. /триста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3