Определение № 37987 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37987 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110115974 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. П., ЕГН **********, чрез адв. М. Д. Т., срещу „ДРУЖЕСТВО (с предходни наименования „ФИРМА и „ФИРМА), ЕИК ********, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно: сумата от 5 776,20 евро – главница по запис на заповед, издаден на 14.04.2008 г., с падеж 01.05.2008 г.; сумата от 3 810 евро (по изпълнителен лист 3 810,20 евро) – неизплатена част от главница по запис на заповед, издаден на 14.04.2008 г., с падеж 01.05.2009 г.; законната лихва върху главниците от 23.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 374,99 лева – разноски по делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов, с рег. № 850 в Регистъра на КЧСИ, поради настъпила погасителна давност.

Ищцата твърди, че е била страна по Договор за финансов лизинг № 420103012 от 14.04.2008 г., по силата на който ответното дружество (с тогавашно наименование „ФИРМА) като лизингодател е предоставило като лизингополучател лизингов обект: лек автомобил MINI COOPER S, с шаси № WMWRE31050TD00057 (посочен в исковата молба като WMWRE31050TD0057) и двигател № W10B16AAD0179127. Посочва, че на 11.12.2009 г. е върнала лизинговия обект на лизингодателя с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата, като до връщането на автомобила всички лизингови вноски са били заплатени. Излага, че впоследствие узнала за образувано срещу нея изпълнително дело № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 на КЧСИ, въз основа на издаден Изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, ГО, 48ми състав. Твърди, че при извършена справка по изпълнителното дело установила, че последното валидно изпълнително действие, поискано от взискателя и извършено от ЧСИ, е от 02.02.2018 г., когато е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху 1 вземанията в ДРУЖЕСТВО. Поддържа, че след 02.02.2018 г. взискателят не е подавал молби и ЧСИ не е извършвал никакви валидни и ефективни изпълнителни действия в продължение на повече от 5 години, не е поддържана висящността на изпълнителния процес и липсват основания за спиране или прекъсване на давността. Поради това моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че процесните вземания за главници, законна лихва и разноски по Изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав, са погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Прави доказателствено искане да бъде изискано копие от цялото изп. д. № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДРУЖЕСТВО е депозирал отговор на исковата молба, с който навежда твърдения за нередовност на исковата молба по чл. 128, т. 3 ГПК поради неприлагане за ответника на препис от пълномощното и договора за правна защита, оспорва допустимостта на предявения иск, а по същество прави изрично признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Потвърждава сключването на Договор за финансов лизинг № 420103012/14.04.2008 г., издаването на 14.04.2008 г. от ищцата на 3 броя записи на заповед за обезпечаване на вземанията по договора, снабдяването със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 12.04.2011 г. по ч. гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, 48-ми състав, както и образуването на изп. д. № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 на КЧСИ. Посочва, че последната депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело е от месец януари 2018 г. (с вх. № 822/25.01.2018 г., съответно 29.01.2018 г.), във връзка с която на 02.02.2018 г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Поддържа, че предвид липсата на поискани и извършени изпълнителни действия за повече от две години след това, изпълнителното производство по изп. д. № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС още през 2020 г. (на 25.01.2020 г. / 02.02.2020 г.). Излага доводи, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като след прекратяването по право на изпълнителното производство и преди подаването на исковата молба на 19.03.2025 г. кредиторът не е предприемал никакви действия за събиране на вземането, не е образувал ново изпълнително дело, не е изтеглял изпълнителния лист от кантората на ЧСИ Бизов, не е изпращал покани за плащане до длъжника, а ищцата не се е позовала извънсъдебно пред кредитора на изтеклата давност. Оспорва допустимостта на петитума и в частта, с която се иска установяване, че сумите „не се дължат“, с аргумент, че съгласно чл. 110 и чл. 118 ЗЗД давността погасява само правото на принудително изпълнение, а не самото материално право. Евентуално, в случай че съдът приеме иска за допустим, ответникът заявява, че искът е основателен и прави признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Оспорва като неверни и неотносими твърденията на ищцата, че лизинговите вноски до връщането на автомобила на 11.12.2009 г. са били платени, като пояснява, че договорът за лизинг е бил развален на основание т. 4.1 и т. 4.2 от Общите условия поради неплащане на дължими вноски. Моли при постановяване на решение при признание на иска съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да 2 възложи разноските по делото в тежест на ищцата, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Не възразява срещу допускането на представените от ищцата писмени доказателства и искането за приобщаване на препис от изп. д. № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов.

По допустимостта:

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. Наред с това, както самият ответник посочва в отговора на исковата молба (позовавайки се на Решение № 587 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 274/2023 г., IV г. о.), когато длъжникът се позовава на давност по отношение на вземания по влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, търсената с отрицателния установителен иск защита е именно установяване погасяването на правото на принудително изпълнение по реда на чл. 439 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в Изпълнителен лист от 12.04.2011 г., издаден по гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав (за сумата от 5 776,20 евро – главница по запис на заповед от 14.04.2008 г. с падеж 01.05.2008 г.; сумата от 3 810,20 евро – неизплатена част от главница по запис на заповед от 14.04.2008 г. с падеж 01.05.2009 г.; законната лихва върху главниците от 23.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 374,99 лева – разноски по делото). Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в Изпълнителен лист от 12.04.2011 г., издаден по гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав,

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на 3 принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че е издаден Изпълнителен лист от 12.04.2011 г., издаден по гр. д. № 8029/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 259/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 на КЧСИ, както и че между страните не са спорни обстоятелствата, че е погасено правото на принудително изпълнение на процесните притезания, тъй като е изтекъл определеният със закона

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случай че ищецът не заяви, че желае постановяване на решение при признание на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при признание на иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след провеждане на съдебно дирене и 4 събиране на доказателства.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5