Решение № 260655 от 29.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7895 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявeни са от И.Н.Х. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 03.11.2017 г. пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Дачия Дъстър“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди: мозъчно сътресение /комоцио церебри/, без открита вътречерепна травма, периорбитален хематом в дясно, травматична иридодиализа на дясно око, довела до загуба на зрението с около 70% по - ниско от нормата, хидроцеле синистра /натрупване на течност между обвивките на ляв тестис/, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Катастрофата оставила неизлечим отпечатък върху присихиката на ищеца. Преживеният от него стрес станал причина за множество негативни емоции, главоболие, безсъние и постоянни кошмари. Страдал от тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в отказ да общува с околните, социална изолираност, продължаващ страх от МПС и от нови инциденти, чувство на зависимост от околните и непълноценност. Твърди, че ответникът му изплатил застрахователно обезщетение от 10 000 лв., което не съответствало на действителния размер на претърпените от него вреди. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 120 000 лв./изменение на иска в съдебно заседание от 16.12.2020 г./, която сума е определил след приспадане на обезщетението от 10 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял част от вредите, описани в ИМ - хидроцеле синистра/натрупване на течност между обвивките на ляв тестис/ и загуба на зрението с около 70 % по-ниско от нормата; оспорва твърденията, че тези вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП; признава следните вреди: контузия на глава, периорбитален хематом на дясно око, мозъчно сътресение, без загуба на съзнание; травма на дясно око - иридодиализа/откъсване на ириса от неговия корен/, за които изплатил обезщетение от 10 000 лв.; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, поради влошено негово здравословно състояние в резултат на предходни ПТП, които довели до по-бавно възстановяване и увеличаване на вида и степента на уврежданията; оспорва размера на претендираното обезщетение Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.

Страните не спорят, че преди предявяването на исковата молба ищецът е отправил претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изплатил застрахователно облезщетение от 10 000 лв. С писмо от 26.04.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че с платежен документ от 25.04.2018 г. му е изплатил застрахователното обезщетение от 10 000 лв., което се потвърждава и от платежно нареждане от 25.04.2018 г.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 03.11.2017 г., около 06:25 ч., лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № *******, се е движел в гр. Айтос по ул.

„Славянска” в посока към гр. Бургас. Преди да достигне до кръговото кръстовище, поради загуба на напречна устойчивост (вероятно движение с висока скорост), автомобилът се е отклонил надясно и се е ударил с предната си част в крайпътно дърво. Улица „Славянска” в гр. Айтос се е намирала на главен път с ширина около 10 м., като са били обособени две ленти за движение в двете посоки, отделени с непрекъсната линия М1. Преди кръговото кръстовище е имало лек ляв завой. Вещото лице е посочило, че не е могло по изчислителен път да определи скоростта на движение на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № *******, тъй като не са били извършени измервания на деформациите на превозното средство и не са били описани следи от гуми. Независимо от това, експертът е заявил, че, описаните увреждания по автомобила, дават основание да се направи извод, че най-вероятната скорост скорост на движение е била над 80 км/ч. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на автомобила, който се е движел с висока скорост, при която превозното средство е изгубило напречна устойчивост. Водачът е могъл да предотврати ПТП, ако се бе движил със съобразена с пътните условия скорост. С писмо от 22.10.2019г. от МВР, Областна дирекция на МВР- Бургас, РУ- Айтос, е уведомила процесуалния представител на ищеца, че спрямо водача Н.Х.Д.на 03.11.2017 г. в гр. Айтос е било издадено НП № 17-0237-000864/09.11.2017г. по описа на РУ- Айтос , като за допуснато нарушение на чл.20 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. В писмото е посочено, че наказателното остановление е влязло в сила на 11.01.2018 г.

За установяване на претърпените от ищеца травми и неимуществени вреди по делото са изслушани няколко медицински експертизи, изготвени от вещо лице – невролог, вещо лице – офталмолог, вещо лице – уролог и вещо лице – психиатър.

От медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – невролог, чието заключение съдът приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата с кратка загуба на съзнание /комоцио церебри - мозъчно сътресение/, документирано в листа за преглед в Спешното отделение по следния начин: „без ясен спомен около инцидента“ и контузна рана в областта на дясното око с периорбитален хематом. Според вещото лице, тези телесни увреждания кореспондират с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Относно преживяната черепно-мозъчна травма на ищеца е било приложено консервативно медикаментозно лечение с вливания на водно-солеви разтвори, нестероидни противовъзпалителни, „Децинон“ по време на болничното лечение от 03.11.2017 г. до 06.11.2017г. Пострадалият е бил изписан в добро общо състояние, с препоръка за спазване на щадящ режим, без физическо и психическо напрежение, както и с предписана терапия у дома. Вещото лице е посочило, че медикаментозното лечение продължава и към датата на изготвяне на заключението – 27.01.2020 г., под контрол на психиатър. Ищецът е претърпял интензивни болки и страдания с главоболие и световъртеж в първите дни след травмата, които постепенно са намалели, но не са отзвучали и могат да продължат с години. Периодът за възстановяване след черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение е в рамките на 15-20 дни, но е индивидуален и може да продължи с години. Експертът е посочил, че възстановителният период продължава за ищеца, като в тази насока се е позовал на допълнително представената медицинска документация за неговото лечение, проведено контролно неврообразно изследване по повод на „световъртеж“ и консултация с психиатър. Вещото лице заявява, че са налице остатъчни последици за ищеца от получената черепно-мозъчна травма: дискоординационен синдром - смутено равновесие, тревожно разстройство, за които пострадалият провежда медикаментозно лечение, както и зрителни смущения.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че щадящият режим изисква да пациентът да не се подлага на физическо и умствено натоварване - да не вдига тежко, да е в покой поне 10-15 дни след травмата, да не гледа телевизия, да не чете. Оплакванията от световъртеж при ищеца са свързани с претърпяната от него мозъчна травма. Състоянието на пострадалия налага проследяване под контрол на невролог, психиатър и неврообразна диагностика, както и ЕЕГ, защото като късна последица може да настъпи и посттравматична епилепсия. Усложненията са индивидуални. Те могат да продължат месеци, могат да продължат и години или да останат за цял живот. Дискоординационният синдром при ищеца продължава и понастоящем.

Вещото лице заявява, че е извършило личен преглед на ищеца, при който той отрекъл да е имал черепно-мозъчни травми преди катастрофата, а само контузия на крака при ПТП с мотор. При изготвяне на експертизата невролог Н. е съобразила и справки от РЗИ - Пловдив за извършени прегледи на ищеца. Направило й впечатление, че в справките имало информация за няколко травми на главата на пострадалия преди процесната катастрофа, затова изрично го попитала при прегледа за тези травми, но той отрекъл да е имал такива и й представил епикриза за проведено лечение на контузен крак при падане от мотор, без да е отбелязано, че е имал някаква травма на главата. Вещото лице заявява, че ако ищецът е преживял предишни черепно-мозъчни травми, при него би се получило наслагване и това би довело до засилване на оплакванията, ако е имал такива симптоми преди това. Според вещото лице, увреждането на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия не може да доведе до паник атаки. Артериалната хипертония при получена криза може да предизвика световъртежна криза, но оплакванията при ищеца не са свързани с артериална хипертония, а представляват церебрастенен посттравматичен синдром. При хипертония, след като се повиши кръвното налягане, може да се получи световъртеж, но това състояние се изяснява веднага. При ищеца няма данни, че при хипертонична криза се появява световъртеж, а са персистиращи оплаквания след травмата. Вещото лице заявява, че се е запознала с изследване на ищеца - „компютър томография на главен мозък“ от 18.10.2019 г., което е нормално.

От заключението на вещото лице – офталмолог, което съдът приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил следните увреждания: контузна рана в областта на дясно око, разкъсна рана на конюнктивата, хифема, иридодиализа, травматична мидриаза, руптура на хороидеята. Всички тези увреждания кореспондират с настъпила тъпа травма в областта на дясното око, получена при пътно-транспортното произшествие на 03.11.2017 г. По повод на претърпяната черепно-мозъчна трамва с мозъчно сътресение на ищеца е било приложено системно лечение с водно-солеви разтвори, НСПВС („Алмирал“) и „Дицинон“ за периода 03.11.2017 г. - 06.11.2017 г., както и локално лечение с капки, съдържащи НСПВС („Индоколир“, „Йелокс“). Към датата на изготвяне на заключението пациентът приема медикаменти под контрол от психиатър. Непосредствено след настъпване на инцидента ищецът е претърпял силна загуба на зрение на дясното око, разкъсване на конюнктивата и хифема (изпълване на предната част на окото с кръв). В хода на лечението е било наблюдавано известно подобрение на зрението до 30 %, като наличието на травматична мидриаза и иридодиализа е довело до дискомфорт и заслепяване от светлинните източници.