Решение № 44 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело **0253410200196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № *** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД, представлявано от Н.Г.И., е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

Наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана пред наказващия орган на 07.10.2025 г., т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поР. което жалбата е процесуално допустима.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява административнонаказващият орган – от юрисконсулт И. А.; от адв.

Р.

Н., а

Районна прокуратура – Силистра не изпраща представител.

От приетите писмени доказателства по административнонаказателната преписка (наказателно постановление, АУАН, протокол за проверка, декларация по чл. 402 КТ, писмени обяснения, трудов договор № *** г., протокол/данни за електронни трудови записи, заповеди за правомощия), както и от гласните доказателства, съдът приема за установено следното:

На *** г. в *** ч. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в **, ул. „**“ **, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че лицето М.Х.М. (ЕГН **********) извършва трудова дейност – шие на машина калъфки/столовки.

При изследване на характера на отношенията е изискана и депозирана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, въз основа на която (както е възпроизведено в НП/АУАН) е констатирано, че лицето е прието на работа на *** г. при отсъствие на сключен писмен трудов договор; отразени са и белези, типични за трудово правоотношение – длъжност „шивач“, работно време 08:00–17:00 ч. и възнаграждение ** лв. за брой изделие. На ** г. в ДИТ – Силистра е представен трудов договор № *** г., сключен между дружеството и М.Х.М. за длъжността „шивач“ в същия обект при 8-часов 1 работен ден и месечно възнаграждение ** лв., както и протокол/данни за вписани електронни трудови записи (по данни на НАП), от което административнонаказващият орган е направил извод, че лицето е допуснато до работа на *** г. преди сключване на трудов договор в предписаната писмена форма.

Съдът анализира свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства, като съобразява и изискването за непосредственост и вътрешна логика на показанията.

Актосъставителят Р. И. Ж. заявява, че проверката е извършена на *** г. в *** ч. в шивашкия цех в **, където е заварила М.М. да шие на машина. Свидетелката излага, че на ** г. са представени документи, включително трудов договор, а актът е съставен на 09.09.2025 г. в ДИТ – Силистра в присъствието на свидетели по съставянето и управителя; сочи също, че декларациите са попълвани и подписвани индивидуално и доброволно. Съдът кредитира тези показания като последователни, конкретни и основани на лични преки възприятия относно релевантния факт на полагане на труд към момента на проверката, както и относно последващото представяне на трудов договор с покъсна дата.

Свидетелят М. Д. Г. потвърждава, че проверката е била организирана по сигнал и е имало два обекта (в ** и ***), като екипите са били разделени; сочи, че тя и колегата са били в ***, а колежката Ж. – в **. Свидетелката удостоверява, че актът е съставен/предявен в ДИТ – Силистра в присъствието , на колегата и управителя. Показанията подкрепят процесуалната редовност по съставянето/връчването на АУАН и не опровергават прякото възприятие на актосъставителя за случилото се на терен в **.

Свидетелят Д. Р. Ц. заявява, че проверките в двата обекта са започнали едновременно, като той и Г. са били в ***, а Ж. – в **; уточнява, че по актовете на Ж. е „свидетел по съставянето“.

Съдът приема показанията като достоверни относно организацията на проверката и качеството му на свидетел по съставянето, което е релевантно при обсъждане на възраженията за чл. 40 ЗАНН.

Свидетелят, воден от жалбоподателя, Г.А.И., с постоянен адрес: **, ул. „***, заявява, че на *** г. работниците са били привикани „по спешност“ за поправка на върната продукция, като се касаело за няколко часа работа (посочва 4–5 часа), и потвърждава факта на реално полагане на труд в този ден. Съдът кредитира показанията му относно обяснението за причината (стопанска неотложност и срокове), но приема, че те не отричат факта на предоставяне на работна сила, а напротив – потвърждават го.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. Контролните органи на инспекцията по труда имат право да изискват писмени декларации във връзка с упражняването на контролните правомощия – чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, поР. което събраната декларация е допустимо доказателствено средство в административнонаказателния процес. За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ санкционната разпоредба е чл. 414, ал. 3 КТ – за работодател се предвижда имуществена санкция/глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Наказателните постановления по КТ се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399–401 КТ (вкл. директора на ДИТ) или от оправомощени от него лица – чл. 416, ал. 5 КТ, поР. което наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган.

По същество, от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че на *** г. към момента на проверката М.Х.М. фактически е предоставяла работна сила в обекта на „***“ ЕООД (шиене на машина), а трудов договор е оформен впоследствие (№ ***). Ето защо обективните признаци на състава по чл. 61, ал. 1 КТ са осъществени.

Доводът на жалбоподателя, че трудът е бил „ад хок“, „за един ден“ и продиктуван от стопанска неотложност, е ирелевантен към наличието на нарушението: императивната норма на чл.

61, ал. 1 КТ не предвижда изключение според продължителността на работата или според мотивите на работодателя. Освен това, материалите по делото (включително показанията на водения свидетел) сочат именно на организирано полагане на труд в производствен обект.

2

Относно възражението за „маловажен случай“: по принцип, съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на Върховен касационен съд, преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В материята на КТ обаче е въведена специална императивна норма: чл. 415в, ал. 2 КТ изрично постановява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и на чл. 62 и 63 КТ). В този смисъл съдебната практика приема, че законодателно е изключена маловажността (както по специалната, така и по общата уредба), поР. което произнасяне за „маловажност“ е недопустимо при този вид нарушения.

По възраженията за процесуални нарушения, съдът приема следното.

На първо място, изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, дата и място, обстоятелства и доказателства. В настоящия случай НП индивидуализира ясно датата (*** г.), часа (*** ч.) и мястото (шивашки цех в **, ул.

„**“ **), както и лицето и релевантните доказателствени източници (декларация по чл. 402 КТ, последващо представен трудов договор и протокол за електронни трудови записи), поР. което не е налице порок по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

На второ място, възражението, че свидетелите по акта не са присъствали на терен в **, не води автоматично до незаконосъобразност на НП. Чл. 40, ал. 3 ЗАНН допуска, при липса на свидетели, присъствали при извършването/установяването на нарушението, актът да се състави в присъствието на други двама свидетели. Същността на тази фигура е, че тези лица са свидетели на съставянето на акта, а не непременно очевидци на самото нарушение – позиция, застъпена и в практиката (вкл. разяснено, че свидетелите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН са „единствено на съставянето“ на акта). Допълнително, дори когато спорът е за правилното приложение на чл. 40 ЗАНН, съдилищата приемат, че когато вписаните свидетели са достатъчно индивидуализирани и могат да бъдат призовани и разпитани (както е сторено по настоящото дело), липсата на определени данни, включително различия между служебен и личен адрес, не води сама по себе си до съществено ограничаване на правото на защита.

На трето място, доводът от писмените бележки, че „повече от половината нарушения“ били установени в друг обект (***), е неотносим към настоящото административнонаказателно дело доколкото предмет на съдебния контрол е конкретното НП за конкретното лице М.Х.М. и конкретното място, индивидуализирано в НП (**, ул. „**“ **). По делото е налице прекият свидетелски източник на актосъставителя за случилото се именно в този обект, а показанията на останалите инспектори не опровергават този факт.

С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Наложената имуществена санкция 1 600 лв. е в долната граница на предвидения в чл. 414, ал. 3 КТ диапазон (1 500–15 000 лв.) и не се явява явно несъразмерна спрямо характера на нарушението, което законодателят третира като особено значимо от гледна точка на закрилата на труда и протИ.действието на недекларирания труд.

По претенцията за разноски: жалбоподателят е заявил искане за присъждане на разноски и е посочил, че ще представи списък. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По делото обаче не се установява представен списък на разноските и доказателства за извършването им, поР. което съдът не присъжда разноски. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението/организацията, чийто орган е издал атакувания акт, се присъжда възнаграждение, когато е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът се определя от съда и е ограничен от максимума по чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон, който 3 служи като ориентир и горна граница по смисъла на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното искане, съдът следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) €.

По изложените съображения и на основание чл. 63, 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г. като законосъобразно и обосновано.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра сумата 50 (петдесет) €, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията по НПК и по реда на глава дванадесета АПК, съгласно чл. 63в ЗАНН.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4