Определение № 560 от 07.08.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Пловдив, 07.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20235330204422 по описа за 2023 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 12.07.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 725/2021 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР - Пловдив образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от Н. А. чрез адв. Д. Т. срещу цитирания прокурорски акт, с която предлагат цитираното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и върнато на РП.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 725/2021 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР - Пловдив, доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство №725/2021г. по описа на при 02 РУ МВР гр.Пловдив е образувано на.30.11.2021г., на основание чл.212, ал.1 от НПК, с Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив и се води за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, извършено на неустановена дата в гр.

Пловдив, като до момента на обжалването на прокурорския акт по делото не е 1 възникнала процесуалната фигура на обвиняем.

Жалбоподателката Н. А. и ****** й — Л. К. били съсобственици на основание договори за покупко-продажба с покойните им родители на следния недвижим имот : еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №*** по кадастрална карта на гр. Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, ул. „А.“ № *, със застроена площ от 103 кв.м., разположена в поземлен имот -общинска собственост, с идентификатор № *** с площ от 175 кв.м. На основание нотариален акт № 31, т.ХІІ, дело №6791/28.12.1989г. по описа на ПРС, жалб. А. притежавала правото на собственост на целия първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен възел, ведно с ½ идеална част от сутерена и от правото на стоеж, а ****** и - Л. К. притежавала ½ част от сутерена и правото на строеж.

През 1991 г. жалбоподателката предоставила на дъщерята на нейната ****** - св. С. Г. В. и нейния съпруг св. Д. В. своята част от имота за ползване, като в началото на 1998г. до 2008г. св. А. на няколко пъти заминавала да работи в Италия. Докато св. А. се намирала извън страната, през 2008г. св. В. предприел подобрения в имота, без да има необходимите издадени разрешения за това, като те се състояли в следното: дървен навес върху новопостроена тераса с размери -5м./3м./2.20м.; новопостроено помещение /кухня/ в приземен етаж с размери 4,5м./2м./2м. ; подменен гредоред с бетонна плоча Н-12см. между приземен и първи етаж с обща площ 90 кв.м. ; съществуваща стая в приземен етаж, подкопана с 1м. под основите и с изпълнен бетонов пояс; удължаване на коридор на приземен етаж с размери 2,15м./1м./2м.

След окончателното завръщане на св. А., тя установила направените преустройства в недвижимия имот, като св. В. й заявили, че щели да придобият по давност нейната част от имота, тъй като тя била изразила съгласие за това и тъй като били извършили преустройство на жилищната сграда. След като св. А. се противопоставила на намерението на свидетелите С. и Д. В. , същите я затворили в къщата и насилствено я накарали да подпише писмена декларация по смисъла на чл. 183 ЗУТ. За тези им действия те били осъдени с влязла в сила присъда по НОХД № 357/20Юг. по описа на ПРС XIV н.с. За извършените подобрения в гореспоменатия недвижим имот, 2 св. А. подала сигнал до ДНСК - сектор Пловдив, както и до кмета на Община Пловдив, Район „Западен“, като по случая била започната проверка.

В същото време, с решение по гр. д. № 959/2011 г. на Окръжен съд Пловдив,III гр.с., св. Н. А. била осъдена да заплати на св. Д. В. сумата от 22 148,50 лева, представляващи увеличената стойност на имота, вследствие на извършените от него подобрения. Това решение било потвърдено с решение на Пловдивски апелативен съд по въззивно гр. д. № 845/2012г. на основание чл. 404, т.1 от ГПК, въз основа на осъдителното решение на въззивния съд, в полза на св. В. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 00042/2013г. по описа на ЧСИ А. А. . С Решение №159/14.06.2013г., постановено по гр. д. № 1492/201 Зг. Върховният касационен съд отменил въззивното решение на ПАС и отхвърлил предявения от св. В. против св. А. иск по чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС.

Междувременно хода на образуваното изпълнително производство, принудителното изпълнение било насочено срещу недвижимия имот на ул.

„А.“ №*, гр. Пловдив, собственост на св. А.. Св. Д. В. участвал като купувач в наддаването и с постановление на ЧСИ от 23.05.201 Зг. именно на него бил възложен имота, представляващ първи жилищен етаж от сграда с идентификатор №***, ведно с Vi идеална част от сутерена.

Постановлението за възлагане влязло в сила на 29.05.2014г., като с постановление от 09.09.2014г. от ЧСИ Н. В. било прекратено изпълнителното производство, на основалие чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК, с оглед горецитираното отменително решение на ВКС.

От страна на Община Пловдив, Район „Западен“ бил издаден Констативен Акт № 7, въз основа на извършената проверка на недвижимия имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „А.“ №*, касаеща извършените подобрения, като били установени следните нарушения, а именно : строителните дейности и преустройството на жилищната сграда били извършени без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ и съгласно разпорежданията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ това дало основание за започване на процедура по премахване на извършеното строителство и възстановяване проектния вид на сградата. Така, от кмета на Община Пловдив, Район „Западен“, била издадена Заповед № РД 0993/18.03.201 Зг., с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 223, ал.1,т.8 от 3

ЗУТ било наредено премахването на незаконния строеж в имота, находящ се в гр. Пловдив, ул. „А.“ №*, като бил даден срок тримесечен срок това. За изпълнение на заповедта надлежно били уведомени св. В. , който извършил подобренията, както и собственика на имота - св. Н. А., но въпреки това същите не предприели действия по премахване на незаконното строителство.

В атакуваното постановление е отбелязано , че през 2015г., с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с вх. per. № 3244 то 09.02.2015г., Акт № 105, том 8,дело № 1323, Л. К. продала на дъщеря си св. С.

В. ½ идеална част от сутерена на жилищната сграда, находяща се на ул. „А.“ №*, гр. Пловдив.Впоследствие жалбоподателката А. подала иск по чл. 108 от ЗС, като с Решение № 1019/11.07.2016г. на Окръжен съд - Пловдив била призната за собственик на първия етаж от горепосочения недвижим имот и на ½ идеална част от сутерена на сградата, като съгласно съдебното решение свидетелите Д. и С. В. били осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението на имота на св. А.. Посоченото решение било отменено от Апелативен съд - Пловдив, за което св. А. подала касационна жалба и с Решение №63 от 23.04.2019г. на ВКС, I гр. отделение, решението на Апелативен съд - гр. Пловдив било отменено, а св. А. била призната за собственик на първия етаж и на ½ от сутерена на сградата.

Тъй като през цялото време, докато траели съдебните спорове, св. А. не била допускана до недвижимия имот, бил издаден Изпълнителен лист по описа на Окръжен съд - Пловдив, въз основа на който било образувано изпълнително дело №994/2019г. по описа на ЧСИ П. И. с per. №821/КЧИС. С Протокол за въвод във владение на 25.07.2019г. св. А. получила ключове за достъп до имота.

Тъй като земята, върху която бил построена жилищната сграда била общинска, въз основа на Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 26.04.2021г. тя била придобита от свидетелите С. и Д. В. .

Впоследствие във връзка с изпълнението на Заповед № РД 0993/18.03.2013г. относно незаконното преустройство на недвижимия имот, св.

В. посетил Община Пловдив - Район „Западен“, където му било обяснено, че предвид естеството на извършените от него подобрения, следва да бъде премахната цялата жилищна сграда. Въз основа на това, в началото на м.

4 август 2021г., св. В. наел фирма за премахване на сградата и тя била съборена за негова сметка за сумата от 30 000 лева, като за това от Община Пловдив Район „Западен“ било издадено Удостоверение № 118/07.09.2021 г. В последствие свидетелите С. и Д. В. продали поземления имот.

На 30.09.2021г. ЧСИ П. И. , констатирал, че жилищната сграда, находяща ва ул. „А.“ №*, гр. Пловдив била съборена, за което съобщил на св.

А.. С оглед неправомерните действия от страна на св. В. по събарянето на сградата, тя подала жалба в Районна прокуратура гр. Пловдив, като по случая била извършена проверка на основание чл. 145, ал.1, т.З от ЗСВ, а впоследствие образувано и настоящето наказателно производство.

В хода на досъдебното производство са били събрани множество устни и писмени доказателства, които непротиворечиво потвърждават възприетата от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка ,а именно - показанията на свидетелите Н. К. А., Д. А. В. , С. Г. В. , както и всички приложени и относими по делото документи.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло извода на представителя на РП-Пловдив, а именно, че в конкретния казус както от обективна, така и от субективна страна не се установяват съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста на чл. 323, ал.1 от НК. За да е налице „самоуправство” по смисъла на Наказателния кодекс е необходимо деецът самоволно, не по установения от закона ред да осъществи едно оспорвано от другиго действително или предполагаемо право. За да бъде възможно да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор.

Спорът за право възниква тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие за самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване.

Правилно прокурорът е приел , че самоуправни действия могат да бъдат извършено само с действие, а от субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл у дееца. От обсъдените материали по делото е извлечен едиствения законосъобразен извод от страна на публичното обвинение, тъй като безспорно се установява , че предприетите от страна на св. Д. В. действия по събаряне на недвижимия имот - жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „А.“ №*, не могат да бъдат определени като самоволни, и извършени „не по установения от закона ред“. Същите са били продиктувани 5 от разпоредбата, предвидена в чл. 225а от ЗУТ и в изпълнение на Заповед №РД 09-93/18.03.2013г., издадена от кмета на Община Пловдив - Район „Западен“, като за издаването на заповедта надлежно е била уведомена и св.

Н. А. и тя като собственик на недвижимия имот също е била задължена да предприеме действия в насока изпълнение на горепосочената заповед.

Причината за събарянето на недвижимия имот е породена вследствие на извършени от страна на св. В. подобрения в имота, без той да се е снабдил с надлежни строителни книжа, като поради естеството на същите, тяхното премахване не е могло да бъде осъществено, без да бъде премахната в цялост визираната жилищна сграда.

На база изложеното по- горе от страна на РП-Пловдив е направен единствения правнообоснования извод, че от обективна страна не е изпълнен съставът на престъплението по чл. 323,ал.1 от НК, тъй като действията на св.

В. не се явяват самоволни, а са именно в изпълнение на законовите разпоредби визирани в ЗУТ.

Съдът споделя и крайния извод на прокурора, а именно,че настоящето наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като в конкретния казус не са налице основни елементи от състава на престъплението по чл.

323,ал. 1 от НК, а именно обективните и субективни такива, които от своя страна обуславят неговата съставомерност. При внимателния прочит на всички събрани по досъдебното производство устни и писмени доказателства, представителят на РП- Пловдив е стигнал до извода и , че не са налице доказателства за осъществен състав и на друго престъпление от общ характер.