Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 5 от 26.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 490/2022
Вид
Присъда № 5
Подписан
26.04.2023
В сила
24.01.2024
Състав
Пенка Николаева Братанова, Мирослав Милчев Начев, Веселина Димитрова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.339 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.222 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.279, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281, ал.1, т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281, ал.1, т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда №5 от 26.04.2023г. по ВНОХД № 490/2022 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

Делото е образувано по протест на А. С.- прокурор в Районна прокуратураКюстендил срещу присъда №5/ 26.04.2023 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД №588/2021 г. по описа на същия съд. С посочената присъда ДнРС е признал подсъдимия В.

Н. К. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 НК- затова, че на 31.08.2020 г. в к.к.“***“, община ***, област ***, в хотел “***“, се е заканил на Д. Н. Н. от гр. *** с престъпление против неговата личност – с убийство с думите „Децата ти ще останат сираци“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. На основание чл.304 НПК К. е оправдан по повдигнатото обвинение. В протеста сe изтъкват доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствения материал. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. К. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Присъдата се обжалва и от адв. М.- повереник на частния обвинител Д. Н. Н.. В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост на присъдата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава, с която подс. К. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Представителят на КнОП поддържа протеста на КнРП; сочи, че ДнРС е допуснал превратно тълкуване на доказателствения материал; изтъква доводи за доказаност на повдигнатото обвинение. Пледира за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, осъдителна, с която подс. К. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи ефективно наказание лишаване от свобода в размер на средния, предвиден в закона, което да се изтърпи ефективно.

Повереникът на частния обвинител адв. М. поддържа въззивната си жалба; поддържа пледоарията на прокурора, изразява становище за доказаност на обвинението; иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс. К. бъде признат за виновен и му се наложи ефективно наказание лишаване от свобода в размер към средния, предвиден в закона.

Защитникът на подс.К.- адв.И.А. оспорва въззивната жалба и протест, изтъква доводи за недоказаност на обвинението и законосъобразност на постановената присъда. Пледира за необходимостта от потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.

Подсъдимият В. Н. К. твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба и протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, те са основателни, което наложи необходимостта от отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, осъдителна такава.

Първоинстанционната присъда е постановена при превратно тълкуване на доказателствата по делото, без последните да са обсъдени съвкупно и в съответствие със закона и с правилата на логиката. При събирането им ДнРС е допуснал и отстраними процесуални нарушения, които не са с характер на съществени- не е приобщил показанията на свидетелите Д. Н. и К. Р. от досъдебното производство въпреки направеното искане за това от страна на защитата. Тези нарушения бяха отстранени от КнОС, който освен това проведе допълнително разследване (допълнителен преразпит на св.Н., Р., К., Н. К., Д. и Д. и допълнителни обяснения на К.), и при самостоятелен и независим анализ на доказателствата, поотделно и в съвкупност, възприе за установена фактическа обстановка, частично различаваща се от тази на контролирания съд. В частност, въззивният съд не се съгласи с фактическите изводи на първата инстанция по съществото на изпълнителното 1 деяние, като прие съответно обратното, а именно, че при проведения разговор между подс.К. и св.Н. е първият е отправил заканата „…Децата ти ще останат сираци…“. За да достигне до тези факти, въззивният съд не се съгласи с оценката, която първостепенният е дал на основни и обвинителни доказателства по делото. КнОС намери тази оценка за резултат на превратно представяне на съдържанието и значението на доказателствата, довело до неправилното им отхвърляне.

Въззивният съд, въз основа на самостоятелен прочит на доказателствата, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс.В. Н. К. живее постоянно в гр. ***, има две деца, разведен е, но поддържа отношения с бившата си съпруга св.К.. Не е осъждан, но има наложено административно наказание по чл.78а от НК с присъда по НЧХД № 775/13 г. на ДнРС за престъпление по чл.130, ал.1 НК, в сила от 29.08.2016г.

Подс.К. и частния обвинител Н. се познавали от дълги години, като в миналото работели в една фирма на т.нар. в гр. *** „братя Г.“. Св.Н. бил общ работник и нямал противоречия с подс. К., който по повод работата си се ползвал с име на избухлив и нервен човек в гр. ***.

Св.Н. е моторист, председател на мотоклуб и организатор на мотосъбори, посещаван и от самия подсъдим и сина му св. Н. К.. Н. и К. не поддържали близки контакти и между тях не били възниквали конфликти. Св.Н. имал записан в телефона си телефонен номер, ползван от К.

В началото на м.август 2020 г. от гр. *** безследно изчезнал гражданина Я. М., чието издирване не давало резултат и довело до широк обществен отзвук и недоволство сред гражданите на ***.

По този повод била създадена група във Фейсбук „Къде е Я.?“, в която множество граждани, между които и св.Н., изразявали своите предположения за случилото се, както и съмнения, че полицейските органи в гр.*** полагат усилия да разкрият случая.

Общественият натиск провокирал демонстрация на извършваните процесуални действия по разследването, които били широко медийно отразени, създавайки впечатление за съпричастност от страна на подс. К. към изчезването на М.. Такава връзка била обсъждана активно в социалните мрежи и медии в региона.

В тази връзка спрямо подс. К. били проведени следствени действия, като при извършено претърсване в дома му били открити боеприпаси и същият бил привлечен като обвиняем на 26.08.2020 г. за престъпление по чл.339 от НК. На 28.08.2020 г. му била определена мярка за процесуална принуда „домашен арест“, която търпял в гр. ***.

На 29.08.2020 г. св.Д. Н. заедно със семейството си- св. Кр.Р. и двете си малолетни деца отишъл на почивка в к.к.“***“, хотел „***“. Резервацията им в хотела била за 5 дни- за периода от 29.08 до 03.09.2020 г.

На 31.08.2020 г., малко след 20: 00 часа, докато вечерял със семейството си в ресторанта на хотела, св. Н. получил съобщение по приложението месинджър 1 към Фейсбук от подс. К. с въпроса: „….Как си, какво правиш, как я караш…“. Той отговорил, че обикаля и попитал какво става. Кореспонденцията продължила с отговор от К., „..браво, много ти се радвам…“. Св. Н. отговорил „…не ми излиза снимка…. Май си ме изтрил…“. К. му отговорил, че е спрял фейсбук профила си и отново посочил, че „…просто, много ти се радвам…“. На въпроса „..Защо?...“ от страна на Н., К. отговорил: „…винаги съм ти се радвал и нямам търпение да те видя, знаеш че и аз съм моторист…“. И продължил „…нямам търпение да те видя…“.

Св.Н. се усъмнил, че си кореспондира с подсъдимия и попитал: „…кой си, май се бъркам, дай снимка…“, на което К. отговорил “..Казвам се В.К..“ Н. посочил,че „ …има много К., но ок…“. К. отговорил „…не се прави, знаеш кой ти пише…брат му..“. Н. отговорил „..кой брат бе..“, с което чат-кореспонденцията приключила на този етап.

Св.Н. не бил убеден, че автор на съобщенията е К. и му се обадил през мобилен оператор по телефон *** в 20:29 часа в присъствието на св. К. Р.. Подс.К. вдигнал телефона и казал на св. Н. „…Е, виждаш ли, че знаеш кой ти пише..“ На въпрос на св.Н. какво иска от него и защо му пише, подс. К. отговорил, че с неговите писаници във фейсбук си е докарал 2 проблеми. Св.Н. попитал за какво става въпрос, подс. К. отговорил: „… тук има едни хора, които много ти се радват и да знаеш, че в скоро време ще се видите…“. Св.Н. чул по телефона освен гласа на К. смеещи се мъжки гласове. На въпрос дали да приема думите на К. като заплаха, последният отговорил: „…както искаш го приемай, децата ти скоро ще останат сираци…“, след което затворил телефона.

Св.Н. се притеснил от проведения разговор. Счел го като реална заплаха към себе си- както защото знаел характера на К., така и защото чул мъжки гласове. В контекста на споменаните неизвестни лица от страна на К., ги възприел като закана с убийство.

Разговорът бил чут от св.Р., която също се притеснила. След като двамата го обсъдили, св.

Н. се опитал да се свърже с К., но последният не му отговорил по телефона.

Притеснението на Н.и нараствало и около половин час по-късно, в 21:01 ч. св. Н. изпратил съобщение по месинджър на подсъдимия: „…освен за Д. не съм писал за друг, а най- вече за теб. Незнам какво са ти казали и кои ми се радва но не съм писал за теб. Утре ако искаш вечерта мога да дойда що искаш…“. Подс.К. отговорил: „…Спокоо…….. спокооо“…, след което комуникацията приключила.

Вечерта св.Н. и св.Р., след като обсъдили ситуацията, решили да се приберат в гр.***, откъдето да търсят съдействие от органите на властта. На 01.09.2020г. (два дни,преди да изтече резервацията в хотела), двамата напуснали хотела заедно с децата си и петеглили към ***.

Св.Н. се свързал със св.Д.- Началник на РУ на МВР *** с молба да бъде приет.

Двамата се срещнали следобед в РУ на МВР *** в присъствието на св. Д.- Началник сектор „Криминална полиция“ и съобщил за случилото. Св.Н. бил пребледнял, напрегнат и притеснен, разказал им за разменените съобщения с подсъдимия, както и предал възприетите от него думи на К.: „…Децата ти ще останат сираци…“. Св.Н. споделил, че познава подс.К. като отмъстителен човек и изразил убеденост, че може да посегне на живота му; страхувал се, че е много вероятно да се осъществи такова.

Било образувано досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 НПК, като подс.К. бил задържан и впоследствие му била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

По делото е приета комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, изпълнена от в.л. д-р К. и пс.М., от която се установяа, че проведения с подс. К. разговор е възбудил преживяване на стрес, безпокойство и страх, свързан със сигурността на семейството и децата му, както и на собствения му живот. Същият има избягващо поведение, има данни за разстройство в адаптацията и временна неработоспособност.

Изложената фактическа обстановка се установява и доказва от събраните на досъбедната фаза, съдебно заседание пред ДнрС и пред КнОС доказателствени средствагласни доказателствени:

- на св. Д. Н. пред органита на ДП- л.77-79 (приобщени от ОС към доказатествата по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК); пред съдия от ДнРС по реда на чл.222 НПК (приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и 2 НПК) по ЧНД № 774/20 г. на ДнРС, както и от преразпита му пред КнОС- л.51;

- на св.Кр.Р.- пред органите на ДП- л.90 (приобщени от ОС по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), пред ДнрС- л.87 и пред КОС- л.53;

- на св. М. Д.- пред органите на ДП- л.92 (приобщени от ОС по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), пред ДнРС- л.88 и пред ОС в с.з. от 26.04.2023 г.;

- на св.Б. Д.- пред органите на ДП- л.93 (приобщени от ОС по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК;

- частично от показанията на св. Н. К. от ДП пред органите на ДП- л.92 (приобщени от ОС по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), пред ДнРС и пред КнОС- л. 55;

- частично от показанията на св.Г. К. пред ДнРС- л.96;

- частично от показанията на св. П.К.- пред ДнРС- л.121 и пред КнОС- л.65;

- частично от обясненията на подс. К.- пред КнОС, пред ДнРС и пред ДП 3

(депозирани в присъствие на защитник и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 НПК от настоящата инстанция);