Протокол № 423 от 04.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 423 гр. Пазарджик, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Соня Захариева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220104700 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Страните не се явяват. Представляват се от пълномощниците си - адв.Ш. за ищцата Л. Е. и адв. И. за ответника Община *.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпилите писмени доказателства на третото неучастващо лице Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Пазарджик, Общинска служба по земеделие – гр.*.

АДВ. Ш.: Да се приемат.

АДВ.И.: Да се приемат. Заявявам, както и вещото лице посочи, това удостоверява към 2011г. дали е предаден. От там нататък нямаме доказателства за предаването, но и по силата на закона считам, че имотът си е общински.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

1

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца, а именно Протоколно решение №2/23.06.2011г. на Общинска служба по земеделие – гр.* и Решение №Б2 на Поземлена комисия – гр.* от 01.02.1996г.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетелите:

Сне се самоличността на първия свидетел, доведен от ищцата: я г м - на 53 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство по смисъла на чл.166, ал.1, т.2 от ГПК.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

СВИД. м: Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.

Познавам Латинка Е.. Аз съм зет на нейната внучка. Ангажиран съм бил от нея във връзка с процедура по обстоятелствена проверка за снабдяването с акт за собственост. Имотът е 46223, в землището на *, знам го имота. Понеже знам, че бабата си работи този имот, и един ден ми каза да видя какви документи има за този имот. Не можахме да намерим и започнах да я снабдявам с документи. Извадихме от нотариус, каквото трябва да правим, извадихме скица, данъчна оценка, направиха ни декларация за обстоятелствена проверка и в момента, в който подадохме за подпис от Общината за общинска собственост, ни бе отказан подпис, че имотът не е общински, и не можахме да правим процедура. Четири дни след това Общината се активира и направи акт за общинска собственост. Аз съм инженер геодезист, занимавам се с трасиране на имоти и узаконяване на сгради. Аз знам къде се намира този имот - накрая на *, в посока „Паланката“, от лявата страна. Това е имот, който има 12 реда лозе - почти по средата на имота, от лявата страна е заграден с бодлива тел, от дясната страна - с мрежа, която в момента леко е пропаднала, от долната страна граничи с растителността на дерето и това е на главния път, който води до язовира.

Около 3 декара е площта. Приблизително площта на лозето може да е около 1/3 от имота, не мога да я определя точно, не съм си поставял за цел да го меря. В останалата част се садеше преди тикви, боб, от другата страна картофи садеше бабата. Това е наследствен имот. Аз знам, че бабата започна да го работи, откакто е починал мъжът й – дядото. Преди това са го работили заедно, от преди смъртта на съпруга й е това лозе. Ежегодно се сади от тогава, бабата го прави и преди смъртта на дядото и след това. То се води ливада.

2

Обработва се площта около лозето. Само бабата ходи, някой път за компания със съседки, синът й ходи, дъщерите й ходят да не е сама в тия години. Иначе основно тя, те така са се и разбрали. Този имот се вижда от пътя, то е само нашето лозе там, другите са по-надолу. Няма застрояване в имота. Дувар има отпред и оградата. Тази ограда е на съседния имот. Има паметник пред имота с градинка. Освен полумасивната ограда, от лявата страна има дървени колове с телена мрежа. Не е като имотна граница, тя е сложена да не влизат животни в лозето. Има ограда, но не по границите на имота, а близо до лозето. От дясната страна там слиза един път за съседните имоти, там мрежата беше по имотна граница. От улицата гледано говоря с лице към имота - отдясно беше мрежа, сега е леко паднала, от лявата страна до лозето са дървени колове с телена мрежа, там връзват животни понякога. В тези години някой друг, освен Л. и нейното семейство, не ми е известно да е присъствал и да е имал претенции за този имот.

Работил съм в Община * от 2016г. до 2020г. мисля. Никога като служител не съм имал някакъв ангажимент за този имот. Мисля, че по едно време имаше и беше ми вменена отговорността да отговарям за общинската собственост. Никога този имот не ми е стоял на вниманието и Общината не ми е поставяла някаква задача за този имот, нито съм се възползвал нещо, нито по някакъв начин да се управлява. Към този момент въобще не знаех, че са така нещата. Пет години съм работил в Общината, като 2016г. съм назначен. Не мога да кажа в кой период съм бил заместник-кмет на Общината, не си спомням.

Оградата, която е към пътя, е полумасивна. Тя е бетон около 40 см над нивото на пътя и горе е ограда – ажурна, метална. Действия по управлението или стопанисването на този имот не съм възлагал на никого.

Разпитът ПРИКЛЮЧИ. Свидетелят напусна залата.

В залата влиза вторият свидетел, осигурен от ищеца.

ПРИСТЪПИ се към разпит на втория свидетел, доведен от страна на ищеца.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва: л й Е.-мА – на 36 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, внучка на ищцата.

3

На свидетеля се разясниха правата по чл.166 ал.1 т.2 от ГПК. л мА: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

СВИД.мА: Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Моята баба гледа имот, който се намира на изхода на гр. * по пътя за „Паланката“.

Откакто си спомням аз, с моя дядо го стопанисват, гледат. В момента има лозе.

Орат земята, пръскат лозето, ограждали са го, имаше отпред откъм улицата ограда, от дясната страна, където свършваше имотът, там имаше също ограда, в лявата страна на имота в момента има и тел. Три декара е имотът, лозето е някъде около средата на имота, като от годините садяха и тикви, боб и картофи, които гледаха с дядо ми в останалата част. Напролет ще се сади отново. Миналата година беше насадила тикви на тази площ извън лозето.

Моят дядо почина 2008г., декември, мисля, че беше 17-ти, но може и да бъркам датата. След смъртта на дядо ми семейството ми се събра и се реши, че този имот е много скъп за баба ми, понеже е гледан заедно с дядо ми, и той остана единствено за нея, като тя ще се грижи за него и нашите роднини помагат, когато тя има нужда, свързана с дейността на имота - за пръскане, за рязане на лозето, за посаждения, но единствено собствеността и грижите за това беше и е на баба ми. Това лозе, не мога да кажа година, но баба ми и дядо ми го засадиха. Аз също съм ходила и съм помагала като дете за беритба на гроздето и тиквите. Никога не е била отстранявана баба ми от този имот, никой досега не е ходил там и да е казвал, че не е неин. Всеки един жител от гр. * знае, че това място е на баба ми. Не ми е известно Общината да е извършвала действия по този имот. Даже кмета на * да питате и той знае, че е на баба ми този имот. Община * никога не е ходила в този имот. Бях зам.-кмет в Община *. Мисля, че 2021г. напуснах, значи 2017-2018г. е било. Бях една година и временно изпълняващ длъжността кмет. Нямаше как да не знам, че Общината стопанисва някой имот и то на баба ми.

Свидетелят Явор м ми е съпруг. Тази ограда откъм пътя не мога да кажа колко е като височина, бетонова е, отгоре има някакви метални съоръжения, не мога да кажа точно какво представлява, но със сигурност Община * не я е направила. Тя е от много години, откакто аз се помня, тя е там. Не знам дали оградата е по имотните граници, може да го каже само геодезист. Имотът се вижда от пътя. Между този имот и пътя отпред има бетонова площадка, 4 казваха му обръщалото - там обръщаха автобусите. То е бетонирано пред самия имот и започва главният път за „Паланката“. Жителите на самия квартал си направиха площадка за децата. Има паметник в близост, но е извън имота.

Разпитът ПРИКЛЮЧИ. Свидетелят напусна залата.

В залата влиза свидетелят, осигурен от ответника.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля допуснат и доведен от ответника.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва: с с м – на 39 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с ищцата, в служебни отношения с ответника - назначен на длъжност главен специалист „Инвеститорски контрол“ в Община *.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

СВИД.м: Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Запознат съм за кой имот в гр. * става дума. Намира се на изхода на гр.* посока язовира.

От доста години съм минавал от там периодично. Първите ми спомени, когато съм минавал оттам, са около 2000г., защото минавахме през този имот понеже баща ми имаше място малко по-нагоре от имота и гледахме пчели извън селото, то вече е град, минавахме от там просто. До преди 6-7 години се гледаха тези кошери. Този имот беше празен, имаше едно пътче под имота и се стигаше до кошерите. Лозе имаше малко по-късно - 2003-2004г. се появи.

Насади се едно лозе. Мисля, че по едно време имаше някакви насаждения отстрани лозето, нещо като самите хора живущите бяха си садили зеленчукови насаждения. Мисля, че почти всяка година имаше зеленчуци. Когато се насади лозето, не минавахме вече през този имот, защото лозето беше по цялата дължина и нямаше как да се минава, и минавахме по друг път над имота.

Беше ливада и 2002 година се направи една бетонова ограда, ажурна. Мисля, че беше само от предната страна. Свободно беше от другите страни, само отпред беше оградено. В момента няма също телени огради, никакви огради няма, понеже бетонирахме една улица от задната страна зад този имот, направиха едни къщи и самите къщи от задната страна на имота изградиха ограда. Собствениците на къщите я изградиха. Не съм забелязал да има телени огради и колове - дървени или бетонни. Може свободно да се стигне до 5 лозето. Аз започнах работа в Община * 2012г., на това място понеже е в край на селото и е имало контейнери за смет - между имота и къщите. През годините периодично там се образуваха малки локални сметища. От 2012г., откакто съм в Общината, се е правило почистване, една част даже от долната страна на имота сме го косили - от лозето към населеното място се почистваше периодично. Тези нерегламентирани сметища попадаха в началото на имота, където е бетоновата ограда - на запад към града, в тази част, в тревите хвърляха и се образуваха тези сметища. Отделно от това, отпред има изградено като зона за отдих. За тази зона си спомням, че се постави една детска площадка. Мисля, че предишният кмет П. б, мандатът му беше 20112015г., значи мисля, че 2014г. преди да изтечете мандатът, постави там една детска люлка. Тази масивната ограда откъм улицата някъде около 2000 година е правена. Аз съм бил малък, когато съм минавал, по-скоро баща ми би познавал тези хора, които са я правили, аз не знам кой я е правил. Този имот, в който са кошерите, е близко, на около 100 метра, не е непосредствено до процесния имот, а западно, нагоре, на около 100 метра към плаН.та. Лозето не знам кой го е засадил, предполагам хората, не е саморасло - личи си, че е от хора засадено. Лично не ги познавам тези хора, не съм чувал конкретно име чие е лозето.

Когато сме минавали от там за пчелите, не е имало ограда, но телена и в момента не съм забелязал да има, която да огражда самото лозе или по-голяма част от имота.

Понеже имотът не се стопанисва от никой, има големи храсти и периодично сме го косили и почиствали от битови отпадъци и растителност, до лозето, в самия имот в началото. Вътре в имота - отпадъците бяха навътре, почти до лозето. От пътя до лозята - това се косеше. Лозето граничи с тази стена. До задната страна на лозето сме стигали да чистим, тази цялата площ сме я чистили от растителност и замърсявания. Гледайки с лице към имота, лявата част чистихме, от горната страна на лозето нямам спомен там да сме чистили. От долната част, лявата, откъм населеното място бяха замърсяванията.