Решение № 366 от 19.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Перник, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500418 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 144/ 14.02.24 г. по гр.дело 1217/ 23 г. състав на районен съд Перник е постановил:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Б. К.

К., ЕГН ********** от ***, че Ц. И. Я., ЕГН **********, В. З. Я., ЕГН **********, и В. З.

М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** са собственици по силата на наследствено правоприемство, давност и дворищна регулация на общо 1/6 идеална част, а всяка от тях по отделно на по 1/18 идеална част от Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет) кв. метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в квартал ***(***) по дворищно-регулационния план на село ***, утвърден със Заповед № *** от *** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад - парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет) кв. метра, заедно с паянтова постройка.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на М. И. Я.-К., ЕГН ********** от ***, че Ц. И. Я., ЕГН **********, В. З. Я., ЕГН **********, и В. З. М., ЕГН **********, са собственици по силата на наследствено правоприемство, давност и 1 дворищна регулация на общо 1/6 идеална част, а всяка от тях по отделно на по 1/18 идеална част от Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет) кв. метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в квартал ***(***) по дворищно-регулационния план на село ***, утвърден със Заповед № ***от *** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет) кв. метра, заедно с паянтова постройка.

ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС М. И. Я.-К., ЕГН ********** от *** да предаде владението на Ц. И. Я., ЕГН **********, В. З. Я., ЕГН **********, и В. З. М., ЕГН ********** върху притежаваните от тях 1/6 идеални части, а всяка от тях по отделно на по 1/18 идеална част от Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет) кв. метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в квартал ***(***) по дворищно-регулационния план на село ***, утвърден със Заповед № ***от *** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет) кв. метра, заедно с паянтова постройка.

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.75, ал.2 ЗН нищожността на извършената между М. И. Я.-К., ЕГН ********** и Б. К. К., ЕГН **********, съдебна делба на Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет) кв. метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в квартал ***(***) по дворищнорегулационния план на село ***, утвърден със Заповед № ***от*** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад - парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет) кв. метра, заедно с паянтова постройка, одобрена със съдебна спогодба обективирана в Определение от 18.01.2016 г. на Районен съд гр. Перник, постановено по гр. дело № 07159/2014 г.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията- гр.Перник, като акт № ***, том ***, дело № 421 от 17.03.2016 г., до размера на признатата на ищцовата страна 1/6 ид.ч. от процесния имот.

Ответниците са осъдени да заплатят и сторените по делото разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата М. Я. чрез адв.П.. В жалбата се твърди, на първо място, че решението е недопустимо. Това била така, поради неизпълнение указанията на районния съд от страна на ищците за посочване цената на всеки иск поотделно и то по начин ясен за всички, а не определяем.

Според жалбоподателката, ответниците посочили единствено, че цената на всеки иск е в размер на 1/6 от данъчната оценка за имота, без повече конкретизация, което е в 2 противоречие с чл.127, ал.1 т.3 ГПК и районния съд вместо да постанови решение по същество е следвало да прекрати производството. На следващо място сочи се и това, че обжалваното решение е в противоречие с материалния закон. В тази връзка в жалбата се излагат подробни доводи, че установеното осиновяване на наследодателя на ищците- З.Я. е трансформирано в пълно такова, поради което той не е наследник на биологичните си родители. А щом това е така, неговите наследници не могат да черпят права от наследствено правоотношение между К.М. и Л.М. от една страна и З.Я. от друга, тъй като такова не е възникнало. Счита се, че осиновяването не възниква, като едно правоотношение между двамата осиновители съпрузи и осиновеното дете, а между всеки от осиновителите и осиновения поотделно. Поради това, тъй като осиновителката П. Я. е била жива към 1961 г. осиновяването на З.Я. се е трансформирало в пълно такова и наследствените връзки с биологичните му родители са прекъснати.

На последно място се сочат допуснати пред районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в пропуск да се връчи препис от уточнената искова молба на допълнително конституираните задължителни другари, както и допускане на свидетели на ищцовата страна в противоречие на чл.147 ГПК.

Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се върне за ново разглеждане от друг състав и алтернативно- да се постанови ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски.

От въззиваемите, чрез техния пълномощник- адв.Д. е постъпил отговор на въззивната жалба. Сочи се, че решението на районния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. Изложени са подробни мотиви, че указанията на районния съд по цената на исковете са изпълнени. Сочи се, че решението е постановено при точно приложение на материалния закон, като са преповторени голяма част от мотивите на районния съд и се отрича да са опуснати нарушения на процесуални правила.

Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато е постановено по непредявен иск- когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, доколкото и ответника изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като 3 е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо, като произнесено по непредявен иск (решение № 306/29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 94/09.05.2014 г. по гр. д. № 566/2013 г. на III г. о. на ВКС; решение № 128/22.02.2016 г. по гр. д. № 931/2015 г. на II г. о. на ВКС; решение № 138/22.02.2016 г. по гр. д. № 2722/2015 г. на II г. о. на ВКС).

Поради така изложеното неопределяне точно на държавната такса и несъбиране на същата няма никакво отношение към допустимостта на решението, а е свързано с последиците по чл.129, ал.6 и 7 ГПК.

Въпреки това следва да се посочи, че ищците са изпълнили точно указанията на съда и са внесли определената им държавна такса. На лист 340 от първоинстанционното производство е приложена данъчна оценка именно за процесния имот.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Фактите по делото не са спорни между страните.

След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната инстанция достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което не се налага нейното детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият състав приема същата, като своя.

Накратко- няма спор, а и това е видно и от представеното удостоверение за раждане, че наследодателят на ищците З.К.Я. е роден на ***, като негови биологични родители са Л.Т.М. и К.Я.М.. Тъй като последните имали три деца, а брата на К. нямал нито едно той и съпругата му осиновили З.. Това се доказва от събрания, като писмено доказателство официално заверен препис от Държавен вестник, бр.*** от ***. В неговия неофициален раздел е публикуван диспозитива на Определение № ***от *** по ч.гр.д. № *** на второ гражданско отделение на *** съд, като същото е приложено по делото и от него е видно, че на основание чл.43 от Закона за извънбрачните деца и осиновяванията е било допуснато осиновяването на З.К.Я. на *** години от А.Я.М. и съпругата му П. А. Я..

Видно от представеното удостоверение за наследници А.Я.М. е починал на ***, като има за свои наследници преживяла съпруга П. Б.Г., която е починала на *** и един син З. А.Я., който е починал на *** Тримата ищци са наследници на последния /преживяла съпруга и две деца/.

Видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на К.Я.М. негови синове са И.К.Я. и З. А.Я., а негова дъщеря е Б. К. К.. И.К.Я. е починал на *** и е оставил за свои наследници съпругата си И.К. И. и две деца - син М.И.Я. и дъщеря М. И. Я..

4

Видно от представеното удостоверение за наследници от *** на Л.Т.М., починала на *** и К.Я.М. /поч. ***/ те са оставили за наследници трите си деца- Б. К. К., И.К.Я. и З.Я.. Правилно районния съд е ценил именно това удостоверение с оглед на останалите доказателства и направени правни изводи.

К.М. и Л.М. са придобили по давност и по силата на дворищна регулация собствеността върху процесния УПИ, за което са се легитимират с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 10, том IV, дело № 1010/1971 г., съставен на 12.06.1971 г., нотариален акт № ***, том ***, дело № 1100 от 29.06.1971 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № ***, том ***, дело № 3252 от 18.10.1994 г. С нотариален акт за дарение със запазено вещно право на ползване, вписан в Службата по вписванията като акт № ***, том ***, вх. рег. № *** от 16.05.2005 г. К.Я.М. е прехвърлил своята 1/ 2 идеална част от процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка на ответницата М. И. Я.-К.. Липсват данни това разпореждане да е оспорено по реда на чл.24, ал.4 СК, а такова и не се твърди от никоя от страните, поради което същото следва да се приеме за валидно.