Решение № 92 от 13.10.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Омуртаг, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20233510100132 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът Л. С. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, твърди в исковата молба, че с ответницата сключили граждански брак на 12.04.1981 г. и от този брак имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. Сочи се в молбата, че от 14 години съпрузите не живеели заедно. Ето защо ищецът моли съда да прекрати брака му с ответницата поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.

Ответницата Р. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, редовно пР.ана се явява лично и заявява, че не оспорва иска и че не възразява бракът й с ищеца да бъде прекратен. В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, в която посочва, че искът е допустим и основателен и че желае бракът й с ищеца да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Съдът след преценка становищата на страните във връзка с представените по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 21.11.1988г. от Кметство ***, въз основа на акт за сключен граждански брак № 3 от 12.04.1981г., страните са законни съпрузи от 12.04.1981г., когато са сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние при Кметство ***. Приложено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 965/19.06.2023 г., издадено от Община Омуртаг, от което се установява, че вписаното в удостоверението за сключен граждански брак име на съпругата Р.Щ.Р.а и името Р. Ш.

1

Е., са имена на едно и също лице. Приложена е заповед за защита, издадена по реда на ЗЗДН против ищеца, в полза на ответницата, с която са постановени мерките по чл. 5, ал. 1 т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. По делото са разпитани водените от ищцовата страна свидетели Е.Х.и П.П.които заявяват, че познават страните и посочват, че същите не живеят заедно от около петнадесет години, като уточняват, че разделили когато ответницата заминала за Република Турция. Според свидетелите нямало вероятност страните да се съберат и да заздравят брака си. Съдът не намира основния да не кредитира показанията на свидетелите, тъй като показанията им са логични и последователни и кореспондират помежду си.

При тези данни съдът стигна до извода, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Последният съществува само формално, тъй като е опразнен от дължимото според закона и морала негово вътрешно съдържание - липсват дължимите между съпрузите отношения на взаимност, зачитане, доверие и разбирателство. Налице е дълга фактическа раздяла между съпрузите и е установена отчужденост между тях. Тези обстоятелства са създали предпоставки за унищожаване на общността между съпрузите. Липсват данни за предприети мерки за помирение, което показва, че съпрузите нямат намерение да съществуват като нормално семейство.

Косвено доказателство за това е и приложената заповед за защита. Ето защо съдът счита, че съществуването на този брак не би било в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, поради което и следва същият да бъде прекратен на основание чл.49 ал.1 от СК.

По въпроса за вината: Предвид обстоятелството, че нито една от страните не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то съдът не следва да обсъжда този въпрос и да се произнася по същия.

Страните не притежават семейно жилище и съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на такова.

Родените от брака деца са пълнолетни, поради което съдът не следва да се произнася по въпросите за упражняване на родителски права и за издръжка на ненавършили пълнолетие деца, както и за издръжка между съпрузите, с оглед липсата на претенции за присъждане на такава.

Досежно доходите на ищеца е представена декларация, в която същият е декларирал, че има годишен доход в размер на 6 000.00 лева от пенсия. Ответницата е представила служебна бележка, издадена от Община Омуртаг, според която през 2022 г. е реализирала годишен доход от трудово правоотношение в размер на 3948.87 лева.

Предвид тези данни съдът счита, че следва всяка от страните да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса съгласно чл. 6, т. 2 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на по 20 лева по сметка на РС – Омуртаг. По делото не са налице претенции от която и да е от страните за присъждане на деловодните разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

2

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Л. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Р. Ш.

Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 12.04.1981г година, пред длъжностното лице по гражданското състояние при Кметство ***, съставен акт за граждански брак № 3 от

12.04.1981г., поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО

РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл.49 ал.1 от СК.

ОСЪЖДА Л. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг сумата в размер на 20 /двадесет/ лева - окончателна държавна такса за развод.

ОСЪЖДА Р. Ш. Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг сумата в размер на 20 /двадесет/ лева - окончателна държавна такса за развод.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна П. Захариева

3