Решение № 1106 от 27.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. Пловдив, 27.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330200683 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010264 / 05.12.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Б. А. Ц., ЕГН 9**********, с адрес: ***, ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия Закон са наложени административни наказания глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като в Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Iз2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи.

Б. А. Ц. лично и чрез процесуалния си представител адвокат В. С. И. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление със съображения, че е невъзможно достигане на такава скорост от автомобила, заради „възрастта“ му и предположение, че техническото средство, с което е засечена скоростта е неизправно.

Въззиваемата страна, Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище рег. № 103000-2398 / 30.01.2025 година, с което е представена административнонаказателната преписка, от Началника се излагат доводи за правилност и законосъобразност на Наказателното постановление и се моли да се остави Жалбата без уважение, а при евентуалното й уважаване – да се намалят разноските за адвокатско 1 възнаграждение до размера на минималното предвиденото по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 27.09.2024 година в изпълнение на задължения по контрол на пътната безопасност за времето от 08:00 часа до 18:00 часа с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546, поставена в служебен автомобил с рег. № *** се засича превишаване на скоростта на моторните превозни средства, преминаващи в посока от изток на запад по улица „В. Левски“ в ***.

За целта в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е попълнен протокол (рег. № 1030р-2417 / 01.10.2024 година), отразяващ, че измерването се извършва на общинска пътна мрежа с общо ограничение на скоростта от 50 км/ч (без пътен знак за друга стойност на скорост, която не трябва да се превишава), с посока на действие за приближаващите мобилната система моторни превозни средства, поставена в стационарен режим на измерване.

Така в 11:18:23 часа с трафик радара TR4D (част от системата TFR1-M) в режим „М“ (обхват 100 м - 120 м) до № 121 на улица „В. Левски“ в посока на движение срещу радарния лъч със скорост 104 км/ч е засечен лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ***, регистриран като собствен на Б. А. Ц., ЕГН **********, от ***.

След проверка на записите от мобилната система за видеоконтрол и констатиране, че за установеното превишаване на скоростта се предвижда, освен наказание глоба, и наказание лишаване от право да се управлява МПС, е образувана административнонаказателна преписка, възложена на *** към Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив З. Н. Г. (актосъставител).

По изпратено от Сектор „Пътна полиция“ на 02 РУ на МВР - Пловдив (Районното управление, обслужващо територията, на която е адресната регистрация на жалбоподателя) писмо с указания с приложени снимков материал от засеченото нарушение и справка за собственост на МПС на 11.11.2024 година Б. Ц. попълва декларация в съответствие с чл. 186, ал. 5 от ЗДП, че около 11:20 часа на 27.09.2024 той е управлявал собствения си 2 автомобил.

Така след покана на 14.11.2024 година жалбоподателят се явява Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели полицай З. Н. Г. му е съставя и връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3325502 / 14.11.2024 година.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетел полицейски служител, които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по надлежния ред по НПК документи – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

На Б. А. Ц. е вменено в отговорност нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, забраняващ превишаване на скорост от 50 км/ч при движение на пътните превозни средства от категория В в населено място, като няма спор, че *** е населено място и лек автомобил Опел Вектра“ с ДК № *** е категория В по смисъла на 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДП.

По т. 65 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б. А); мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б).

Нарушението е установено с техническо средство, съответстващо на изискванията по Глава четвърта, Раздел ІІ от Закона за измерванията – за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (№ 4835 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология) със срок на годност до 24.02.2020 година.

Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип и в случая, видно от представените документи, за мобилната система TFR1-M № 546, с която е установено процесното нарушение, тези изисквания са спазени.

По императивните норми на Глава четвърта, Раздел ІІІ от Закона за измерванията мобилната система TFR1-M № 546 е преминала последваща проверка за съответствие: извършена е от оторизиран проверител – 3

Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радарни скоростомери в Сектор „Управление на собствеността“ - полицейска техника, към Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР.

В тази връзка са несъстоятелни и защитните доводи за неизправност на техническото средство към датата на нарушението, защото по искане на Съда е представен Протокол № 1-33-24 за последваща проверка на АТСС, с което е установено нарушението, като тази последващата проверката е осъществена на 21.02.2024 година, а по т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година и не се спори, че Лабораторията в Сектор „Управление на собствеността“ на МВР е оторизирана от Председателя Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в съответствие с чл.

3 от Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (приета с ПМС № 31 от 12.02.2003 година, обн., ДВ, бр. 17 от 21.02.2003 година).

Съгласно Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи и стационарните, и мобилните АТСС заснемат статични и / или динамични изображения с данни за нарушенията на правилата за движение (чл. 2), като за осъществяването на контрола с АТСС не се изисква намеса от страна на служителя – той само позиционира служебното моторно превозно средство, насочва уреда в контролираната посока, прави необходимите настройки и го включва за започване на автоматизирания контрол, а след приключване на работния процес изключва АТСС, като информацията със запаметените данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения (чл. 9).

В случая уредът, използван за засичане на скоростта, е приведен в работен режим от полицейски служител, преминал обучение за работа с автоматизирани технически средства и системи, тип TFR1-M, видно от представения по делото Списък рег. № 2030р-15365 / 26.06.2024 година, както и Акт серия GA № 3325502 е съставен от полицай, преминал същото обучение, пак видно от Списъка.

От своя страна чл. 189, ал. 15 от ЗДП визира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, а по смисъла на чл. 104, чл. 105 и чл.

109 от НПК във връзка с препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства – фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване, и като веществени доказателства се събират и проверяват 4 всички предмети, които могат да послужат за изясняване на фактите.

При анализ на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че нарушението на правилата за движение, извършено в 11:18:23 часа на 27.09.2024 година в *** на улица „В. Левски“ № 121 с лек автомобил Опел Вектра“ с ДК № ***, може да се установи чрез използване на временно разположена на участък от пътя мобилна АТСС (в случая мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 546) и запаметените данни да се използват за санкциониране на нарушителя – Б. А. Ц., който на посочените дата и час в разрез с императива по чл. 21, ал. 1 от ЗДП управлява моторно превозно средство от категория В с превишена скорост от 101 км/ч над допустимата (при приспаднат толеранс от 3 км/ч в негова полза).

За деянието е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, съгласно чийто текст на водача, превишил разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, се налага 700 лева глоба и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като, макар и нарушението да е установено с АТСС, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП то не се санкционира с издаване на електронен фиш, а с наказателно постановление и това формално административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, за да се приеме от Съда наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – наказанията са в границите на посоченото в закона, като размерът им е конкретно определен и административнонаказващият орган не може да го преценя.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но следва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно чийто чл. 6, ал. 1, т. 12 за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/ч в населено място се отнемат 18 контролни точки.