Решение № 27 от 10.03.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. *****, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.Ц. при участието на секретаря Р.Д.Д. като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20225520100230 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Н. Я. Я. срещу Рудник „****“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че е работил по трудов договор от 22.06.2007 г. с ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била „****.“. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено на 24.01.2022 г. със заповед № **** от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена му на 24.01.2022 г.

Твърди, че работил като тракторист, а пряк началник му бил Р. Р., който бил началник на звеното „Вторични суровини“. Твърди, че на 16.11.2021 г. началникът му Р. Р. му възложил да транспортира двустранно задвижващ се барабан до станция 1302, а от там е отишъл до вулканизаторите на станция 1223, след което отново до 1302, където е закачил вече натовареното ремарке и се прибрал в участък „Вторични суровини“. Твърди, че на 16.11.2021 г. заедно с П.Д. П. отишли пеш до барчето в района на рудника, за да си вземат храна, след което тръгнали отново пеш да се прибират към звеното. Твърди, че почивките им, 2 по 30 минути, ползвали според реалната възможност да 1 прекратят работа и да починат, тъй като карали в различни участъци и не можели да спрат, поради което ги ползвали като се върнали в техния си участък. Твърди, че на връщане минали през паркинга да оставят празните буркани, като самият паркинг на „Геоложка база“ им бил по път. Твърди, че след като оставили бурканите на връщане към звеното се засекли с В. К. И., който отивал към барчето. Твърди, че на края на паркинга изскочили цивилни лица, които се оказало, че били полицаи, били задържани, без да знаят за какво, а в последствие разбрали, че в служебен автомобил *** имало открито горИ.. Твърди, че в този ден въпросният лек автомобил *** дори не го бил виждал. Твърди, че мястото на задържането им било на 100 метра от мястото, където се намирал лекия автомобил. Твърди, че полицаите го питали дали е бил в лекия автомобил ***, той отрекъл, но след това бил задържан за 24 часа. Твърди, че относно трактор № 776 и непопълнени моточасове, същото не е сторено, защото бил задържан, а това се правило в края на работния ден или началото на следващия. Твърди, че само той управлявал този трактор, но на 16.11.2021 г. не се е налагало да го управлява. Твърди, че за трактор 773 не е имал физическа възможност да попълни картата поради задържането му от полицаите. Твърди, че посоченото в заповедта, че направил опит към 18 часа на 16.11.2021 г. да открадне около 150 литра червена течност чрез служебен автомобил *** с вътр. № **** било само предположение и нямало никакви доказателства за това. Твърди, че не запознат с посочените от работодателя вътрешни актове, посочени в уволнителната заповед. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 8280 лева за периода от 24.01.2022 г. до 24.07.2022 г. /след допуснато изменение на размер на иска по реда на чл. 214 ГПК в последното открито съдебно заседание/, през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „****“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „****.“ в звено „Вторични суровини“, което било прекратено със заповед № 2

**** от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022 г. Твърди, че на 16.11.2021 г. ищецът бил назначен на работа дневна, 12 часова смяна, с работно време от 8 часа до 20 часа. Твърди, че на 16.11.2021 г. около 18 часа злоупотребил с доверието на работодателя, като без знание и разрешение, напуснал работното си място, и съвместно с П.Д. П. и В. К. И., чрез използване на служебен автомобил *** с вътр. № **** извършил опит за кражба на общо 150 литра червена прозрачна течност с мирис на горИ., без надлежно разрешително за това. Твърди, че горИ.то било предварително подготвено за изнасяне от рудника, разпределено в 14 ПВЦ бутилки по 11 литра всяка, които били иззети като веществено доказателство по ДП № 327ЗМ-251/2021 г. на РУ-*****. Твърди, че с тези деяния ищецът е извършил дисциплинарно нарушение. Твърди, че била сформирана комисия за изследване на случая, която установила, че ищецът напуснал преждевременно работното си място, а на 17.11.2021 г. била установена липса на 132 литра дизелово горИ. от трактор К-701, с № 775 от звено „Вторични суровини“. Твърди, че били констатирани непопълнени коректно работно лимитни карти за няколко машини от звеното. Твърди, че от записи на охранителни камери се виждало, че автомобилът *** в 17,44 часа на 16.11.2021 г. излиза от звено Вторични суровини без включени светлини, преди навлизане в паркинга на Геоложка база за кратко включва светлини, след което отново изгасват при навлизане в паркинга, а в периода от 17,00 до 17,45 часа няма преминаващи пеш хора. Твърди, че с действията си ищецът е нарушил множество вътрешни актове на работодателя, както и задължения по длъжностна характеристика, които са поименно и изрично изброени. Оспорват се твърденията на фактическата обстановка, описана в исковата молба, като се пресъздава установената от дружеството друга фактическа обстановка. Излага съображения, че извършеното деяние от ищеца представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както и за правилно приложение и преценка на всички обстоятелства при извършения избор от работодателя на дисциплинарното уволнение като съответстващо дисциплинарно наказание в случая. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя писмена защита.

3

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 28.07.2022 г. е обявен за окончателен доклада, обективиран в определението от 03.05.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор от 22.06.2007 г., като последната заемана от ищеца длъжност е „****.“, което трудово правоотношение било прекратено със заповед № **** от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022г.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Принципно, за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е обаче съдебната практика, постановена в решения по чл.

290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г.

III г.о. и множество други решения/, че в рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява 4 предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които найусловно биха могли да се групират както следва: липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/.

По отношение на въведените с исковата молба твърдения за незаконосъобразност на заповедта поради липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина съдът намира следното:

Основен момент във възраженията на ищеца по същество на вмененото му дисциплинарно нарушение е, че не е извършил вменените му с обжалваната заповед дисциплинарни нарушения изразяващи се в преждевременно напускане на работното място чрез използване на служебен автомобил *** с вътрешен номер **** и с която извършил опит за кражба чрез изнасяне извън територията на рудника на общо около 150 литра червена прозрачна течност с мирис на горИ., без надлежно разрешително за това; че за отчетен период месец ноември 2021 г. не е водил редовно документацията във връзка с извършваната работа и техническото състояние и обслужване на тракторите, на които е бил водач чрез непопълнени работно лимитни карти за трактор **** № 776 инв. № **** на 12.11.2021 г., непопълнено горИ. от 12.11.2021 г. и краен моточасовник от 10.11.2021 г.; за трактор К-701 инв. № **** на 16.11.2021 г. непопълнено налично горИ., изразходвано горИ., показания на краен моточасовник и изработени часове.

По отношение на второто вменено нарушение за непопълване на 12.11.2021 г. и на 16.11.2021 г. на данни за трактор **** № 776 инв. № **** и трактор К-701 инв. № ****, от показанията на св. И. И. и писмените доказателства по делото е видно, че е било невъзможно ищецът да попълни данните на тракторите на 16.11.2021 г., тъй като е бил задържан от органите на полицията и по обективни причини това не е могъл да стори в същия ден.

От това е видно, че вмененото нарушение е факт, но не е извършено по вина на ищеца, тъй като е бил задържан от органите на полицията и поради това обективно възпрепятстван да попълни тези документи за тракторите.

Непопълването на данните за първия трактор за дата 12.11.2021 г. съдът намира, че не е обстоятелство, което да е с фатални последици, тъй като не се доказва да е налице системно и дълготрайно непопълване на данните за 5 трактора, а само инцидентно последните ден, два.

По отношение на вмененото нарушение за преждевременно напускане на работното място без надлежно разрешение чрез служебен автомобил *** и извършен опит за кражба на горИ. съдът намира, че същите се установяват убедително от събраните по делото доказателства. Напълно кореспондират показанията на св. И. И., председател на комисия за разследване на случая и разпитаните трима свидетели, служители на ОД на МВР-Стара Загора, задържали ищеца на място на паркинга след КПП, където се спират личните автомобили и където е бил спрян процесния лек автомобил ***. Напълно идентични са показанията на тримата свидетели полицаи, които са имали оперативен сигнал за изнасяне на горИ. от рудника, били са позиционирани на място и са чакали повече от 30 минути, като в дадения момент около 17,30 часа се е задал процесния служебен лек автомобил ***, който е приближавал паркинга с включени фарове, а при навлизане в паркинга са били изключени фаровете и е бил паркиран в непосредствена близост до паркираните един до друг лични МПС на ищеца и другите двама работници, били с него в служебния лек автомобил ***, от който били слезнали и тръгнали да обикалят паркинга и между спрелите коли да гледат за наличие на хора, след което пък били задържани от свидетелите полицаи. Напълно в унисон на тези показания са показанията на св. И. И., който като председател на назначена комисия е изследвал записите от видеонаблюдението около паркинга и също е констатирал идването на Ладата Нива към паркинга, включително и особено загасяването на фаровете на автомобила преди влизане в паркинга /абсолютно безпристрастно и независимо един от друг групите свидетели посочиха това обстоятелство/. Абсолютно безспорно е установено обстоятелството, че три лица – ищеца Н. Я., заедно с лицата В. И. и П. П. са слезнали от процесната ***, след което малко по-късно след визуално проследяване на движението и действията им са били задържани от органите на полицията, тоест тримата свидетели полицаи. Напълно идентични са показанията им по отношение на тези обстоятелства и по никакъв начин не се компрометират те от обстоятелството, че не си спомнят точно с кой служебен автомобил са били на въпросната акция от множеството извършвани от тях.