Решение № 148 от 08.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Сливница, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Н. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, подадена чрез процесуалния му представител от адв. Е. Ф. от САК, срещу Наказателно постановление № 24-1204-001628/06.12.2024 г. издадено от В.И.П. – началник сектор в ОДМВР – С., с-р „Пътна полиция“ ОДМВР – С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. за това, че на 06.11.2024 г., в 20.44 часа, в общ. Божурище, на път ПП I-8, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200 ЦДИ“, с рег. № **, с посока на движение към гр. С., управлява Лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200 ЦДИ“, с рег.

№ **, лична собственост, като водачът не съобразява поведението си с пътната маркировка М12 – не преминава в съседната пътна лента за продължаване на движението си в същата посока, с което извършил: „Не съобразява поведението си с пътната маркировка“, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за нарушения на материалноправните и процесуалноправните правила при издаване на атакуваното НП, тъй като в НП липсва произнасяне по подаденото възражение срещу АУАН, което води до нарушение на чл. 59, ал.

1 ЗАНН, тъй като санкционният акт е останал немотивиран и с това АНО е нарушил правото на защита на жалбоподателя, което според процесуалния му представител съставлява основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. Ф., от която е постъпила молба, с която е взела становище по същество.

В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – началник сектор в ОДМВР – С., с-р „Пътна полиция“ ОДМВР – С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като е по делото е постъпила писмена защита, с която се прави искане атакуваното НП да бъде потвърдено, като съдът присъди на въззиваемата страна и юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 16.01.2025 г., видно от разписката в него, а жалбата е подадена в РС – Сливница по пощата на 30.01.2025 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.11.2024 г., жалбоподателят М. Н. Е. управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200 ЦДИ“, с рег. № **, като се движел на територията на общ.

Божурище, по ПП I-8, с посока на движение към гр. С.. По същото време на смяна били полицейските служители И.Г.Й. и А.Т.А., които извършвали контрол на движението. Същите се намирали в района на км. 41, в близост до пешеходната пътека.

Участъкът от пътя, започващ от км. 40+500 до км. 40+950, поради високата концентрация на ПТП, бил регулиран с пътни знаци Ж15 – „Край на пътна лента“, В26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ и Д17 – „Пешеходна пътека“, както и с пътна маркировка М16 – „Успоредни бели и черни линии, насочени към платното за движение“ и напречна шумна маркировка М20. По този начин с пътния знак Ж15 се указвало, че от две лентите за движение ставала една, като пространството от пътното платено, оставащо между лентата за движение в едната посока и тази в другата посока, било маркирано с пътна маркировка М16, така, че да укаже на водачите, че не следва да преминават през нея.

Около 20.44 часа, на 06.11.2024 г. жалбоподателят приближил горепосочения участък от пътя, като се движел в лявата лента за движение в посока към гр. С.. Въпреки, че участъкът вил регулиран от пътния знак Ж15 и пътната маркировка М16, жалбоподателят продължил движението си в лявата лента, навлизайки в пътната маркировка М16 и преминавайки през нея по цялата й дължина, достигайки мястото, където били спрели служебния си автомобил свидетелите Й. и А., което било непосредствено до пешеходната пътека.

Поведението на жалбоподателя било възприето от свидетелите полицейски служители, които му подали сигнал да спре, на който той се подчинил. На Е. било обяснено в какво се състои извършеното от него нарушение както и възможността за същото да му бъде издаден фиш, но водачът отказал.

С оглед на горното и за така установеното нарушение актосъставителят И.Г.Й. – на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля А.Т.А., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1017399 от 06.11.2024 г., за нарушение на чл. 6, т.

1 ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът не съобразява поведението си с пътна маркировка М12, не преминава в съседната пътна лента за продължаване на движението си в същата посока.

Срещу така съставения АУАН било подадено възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН вх. № УРИ 517000-19871/20.11.2024 г., изпратено по пощата на 13.11.2024 г., с което адв. Ф., е възразила срещу АУАН, тъй като констатациите в АУАН били неясни и абстрактни, което правело невъзможно да разбере какво е извършеното нарушение, като наред с това не бил посочен и нормативният акт, разписващ правилото за поведение. Дори и да се приемело, че се касае за ЗДвП то, чл. 6, т. 1 ЗДвП от същата имала четири предложения. Релевирано е и 2 възражение за маловажност на случая, в който смисъл моли за прекратяване на производството.

Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана, В.И.П. – началник сектор в ОДМВР – С., с-р „Пътна полиция“ ОДМВР – С., издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 241204-001628/06.12.2024 г., с което за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. В наказателното постановление АНО не се произнесъл по подаденото възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН Серия GA № 1017399 от 06.11.2024 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14307/15.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на В.И.П., справка за нарушител/водач, известие за доставяне, Заповед № 517з-3840/08.07.2019 г. на директора на ОДМВР – С., акт за встъпване в длъжност на И.Г.Й. и извадка от одобрен проект от ОДМВР и АПИ в зоната на 41+000 с посока към гр. С., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Г.Й. и А.Т.А..

Посоченият доказателствен материал е относително непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда, а не се оспорва и от самия жалбоподател. Съдът се позова и на показанията на свидетелите, които имаха конкретни спомени за случая, като изводите си за наличието или липсата на сочената в АУАН пътна маркировка съдът направи на база представената по делото схема на пътния участък, видно от която на соченото от свидетелите място няма пътна маркировка М12, а единствено пътен знак Ж15 и пътна маркировка М16 и М20, които обаче не се сочи да са били нарушени. Същевременно няма основание да не бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетелите, доколкото не са заинтересовани от изхода на делото, имаха конкретни спомени за случилото се, като показанията ми бяха логични и непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Напълно възможно е при съставянето на АУАН свидетелят Й. да е допуснал грешка, както поради причината, че пътния знак Ж15 обичайно е съпроводен и от пътна маркировка М12, като и поради наличието на маркировка М16, която в конкретния случай също е логично да е съпроводена от пътна маркировка М12. При това положение съдът намира, че няма основание да не бъда дадена вяра на показанията свидетелите в останалата им част, като наличието или липсата на пътната маркировка М12 се установява от обективния доказателствен материал, а именно схемата на пътния участък.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при 3 съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира напълно на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна – не съобразява поведението си пътна маркировка М12, не преминава в съседната пътна лента за продължаване на движението си в същата посока. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което са съобразени правилата на чл. 40 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсата на произнасяне по подаденото възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН се явява основание за отмяна на НП, доколкото макар и това да е накърнило правата на жалбоподателя, същото не е от естество да ограничи правото му защита, доколкото в НП е било надлежно описано извършеното нарушение, а доводите, развити във възражението, биха могли да бъдат релевирани и пред съда по реда на съдебния контрол за законосъобразност на санкционния акт.

Макар и в жалбата да не се релевират сочените във възражението доводи за незаконосъобразност на АУАН, съдът намира за нужно да отбележи, че същите се явява неоснователни. Обстоятелството, че в АУАН е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил „чл. 6, т. 1 – не съобразява поведението си с пътната маркировка от ЗДвП“ не съставлява нарушение, доколкото е напълно ясно коя на сочената за нарушена правна норма, а именно чл. 6, т. 1 ЗДвП, като е посочено словесно и кое предложение от нормата е било нарушено, макар и да не e записано, че се касае за предложение последно или предложенeи четвърто, а да е записано, че „не съобразява поведението си с пътната маркировка“.