Решение № 8104 от 01.12.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7851/2012
- Вид
- Решение № 8104
- Подписан
- 01.12.2017
- В сила
- 29.10.2020
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3, изр. второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№
.................... гр.София, 01.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7851 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред.ДВ, бр.17/2009 г./.
Ищецът Г.З.Н. поддържа твърдения, че е известен политик, общественик, синдикалист и държавник.
Поддържа фактически и правни доводи, че е
Председател на Областното ръководство на ПП З.П.- Българските зелени и е член на Контролен съвет на ПП З.П.- Българските зелени. В началото на 2008 г. било образувано наказателно производство срещу нея за извършване на престъпно деяние, което никога не е извършвала. В резултат преживяла тежко наказателната репресия и огромни и многобройни унижения. За образуваното производство се разчуло много бързо на територията на страната и извън нея; било разпространено чрез медиите. По този начин бил сринат авторитета й, било опозорено нейното добро име в обществото; била дискредитирана и компроментирана. В резултат, била уволнена от работа, което наложило да изостави семейството и болният си съпруг, за да търси друга работа, тъй като тя издържала семейството. Освен това, ищцата рухнала психически и получила тежка психологична травма. В резултат на преживения стрес се поболяла и развила тежко заболяване, което довело и до оперативна намеса. Увредено било общото й здравословно състояние и била нарушена имунната й система. Изключително тежко била увредена и политическата й кариера, тъй като това попречило на участието й в парламентарните избори през 2009 г.
С решение от 28.01.2011 г. постановено по НАХД № 8492/2010 г. на СРС била призната за невиновна. Въпреки това, неоснователното обвинение срещу нея и причинило неимуществени и имуществени вреди, които описва подробно.
Претендира заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение в размер на 700000.00 лв. и за причинените й имуществени вреди /претърпени загуби/ от незаконното обвинение в размер на 500 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по проведеното наказателно производство, както и законните лихви върху сумите, считано от 01.02.2008 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумите.
В срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П.НА Р.Б.изразява следното становище: Оспорва претенциите по основание и размер. Изразява становище, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват твърденията на ищцата за действително претърпените вреди във връзка с неоснователното обвинение. Оспорва, като завишена по размер претенцията за неимуществени вреди с изразяване на правни и фактически доводи, че същата не съответства на принципа за справедливост, икономическият стандарт в страната и съдебната практика в сходни случаи. Оспорва, като неоснователна претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, доколкото отговорността за тях се претендира в производството, в което са били направени. Изразява становище, че на репариране подлежат само реално претърпени и доказани вреди. Прави възражение, че претенциите за законна лихва са неоснователни преди датата на влизане в сила на акта, сложил край на наказателното производство и излага правни доводи за това.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. ДВ бр.17/2009 г./ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. ДВ бр.17/2009 г./ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Чрез представеното в производството лично трудово досие на ищцата от МБАЛ П.
ЕООД се установява, че същата е заемала длъжността „технически секретар“ при ОТЕЛК П., като със заповед № 756/14.12.2007 г. на управителя на МБАЛ П. ЕООД трудовото й правоотношение е било прекратено с дисциплинарно уволнение. В мотивите на издадената заповед е посочено, че Г.Н. е извършила дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя с поведението си – написване и подписване на жалба срещу решение на ОТЕЛК П. до НЕЛК от името на В.Б.Й..
Страните не спорят и се установява от приложеното трудово досие, че заповедта за дисциплинарно уволнение е била отменена като незаконосъобразна при атакуването й по съдебен ред – решение № 533/31.10.2008 г. постановено от ОС В.Т.по гр.д.№ 922/2008 г. по описа на същия съд. Установява се, че Н. е отказала да заеме длъжността, на която е била възстановена след проведеното съдебно производство и със заповед № 29/21.07.2009 г. на управителя на МБАЛ П. ЕООД трудовото й правоотношение е било прекратено.
Чрез приложеното наказателно производство – НАХД № 8492/2010 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в се установява, че с Постановление от 30.09.2008 г. е било образувано досъдебно производство срещу Г.З.Н., за това че на 05.01.2007 г. в гр.П. е съставила неистински частен документ-жалба от името на В.Б.Й. до Председателя на НЕЛК София и го е употребила, за да докаже че съществува право за В.Б.Й. да бъде променена ТНР и да бъде освидетелствана – престъпление по чл.309, ал.1 НК. С постановление от 05.07.2010 г. на СРП образуваното досъдебно производство № 5274/2008 г. по описа на 04 РУП СДВР на СРС е било изпратено с предложение обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК. С влязло в сила на 14.02.2011 г. Решение от 28.01.2011 г. на СРС, НО, 14 с-в по описа на същия съд постановено по НАХД № 8492/2010 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в ищцата е била призната за невиновна в извършване на посоченото престъпно деяние и съответно била оправдана. В съдебна фаза е било проведено едно съдебно заседание – на 28.01.2011 г. Досъдебното производство е продължило от 30.09.2008 г. до 06.07.2010 г., като Н. е била привлечена като обвиняем с постановление от 21.03.2009 г. Установява се, че по проведеното наказателно производство на ищцата не са били налагани ограничения във връзка с воденото производство; не е била взета спрямо нея мярка за неотклонение.
Установява се, че за правна защита и съдействие по НАХД № 8492/2010 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в ищцата е заплатила по договор за правна защита № **********/28.01.2011 г. в брой на адв.Н.Х.М. сумата 500 лв.
Чрез събраните в производството гласни доказателства се установяват следните релевантни за спора обстоятелства:
Свидетелят М.Д. А. /л.68/ заявява, че познава ищцата от Зелената партия, като политик. Знае, че същата е била член на Контролния съвет на Зелената партия, като била стигнала до висока позиция – секретар на НКС. Споделя, че ищцата е била ощетена от факта, че срещу нея се води наказателно производство свързано с документи. Това дало повод да се говорят негативни неща за нея, че е злоупотребила с документи с предположение, че ще злоупотреби и с документи на партията. Първоначално била издигната кандидатурата й за народен представител и впоследствие била оттеглена от ПС на Зелената партия. Била издигната и кандидатурата й за местните избори 2009-2011 г. Свидетелят сочи, че е разбрал, че ищцата се е разболяла от онкологично заболяване и се наложило да й оказват помощ. Заявява, че това е нещото, което е отключило процеса на заболяването. Тези неща се разнесли, според свидетеля, из местните и партийни структури, като споделя информация от няколко областни центрове – Хасково, Варна, Русе, Благоевград, Бургас, Стара Загора. Не станал обаче достояние факта, че е оправдана. Била отстранена от ръководните политически длъжности през 2007-2008 г. Свидетелят сочи, че познава ищцата от 2000-2001 г., а контактите им се задълбочили, когато тя потърсила помощ от тях /Национална организация на онкоболните и Национално пациентско сдружение/. От стресовите ситуации ищцата напълняла, била емоционално разстроена, получавала емоционални нервни кризи. Свидетелят сочи, че е разбрал за воденото срещу ищцата наказателно производство от председателя на партията.
Свидетелят В. Д. Й. /л.69/, преценени съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е дъщеря на ищеца), се установява, че на ищцата е било повдигнато обвинение по наказателното производство през 2008 г. като същото продължило близо три години. Наложило се да се премести да живее при нея в гр.Велико Търново, тъй като не можела да си намери работа в Бяла черква, където останал баща й. Воденото наказателно производство, според свидетеля, било причина да я освободят от работа, което й било казано директно. През това време била много ангажирана с делата и постоянно пътувала до София заради делата. Сринала се психически, загубила служебно положение, загубила обществено положение, което рефлектирало върху цялото им семейство. Според свидетеля, вероятно поради тези причини се отключило и онкологичното заболяване през 2011 г. и се наложила спешна операция. Сочи, че в момента /27.11.2013 г./ ищцата е с втора операция и има бронхиални проблеми и ползва инхалатор.
Чрез показанията на свидетеля З.Д.Й., /л.69/, преценени съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е син на ищеца), се установява, че в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство ищцата била много стресирана, заради това че ще остане без работа, което се и случило. По това време всичко било много зле за всички, за цялото семейство, защото баща им тогава бил пенсиониран вече. Само с една пенсия се издържали. По това време той /свидетелят/ и сестра му живеели във Велико Търново. Ищцата била уволнена и си търсела работа, но като имало дело срещу нея това било пречка да си намери работа. Това обстоятелство, свидетеля сочи, че възприел от ищцата. Като останала без работа и се разболяла я взели във Велико Търново, за да я гледат.
Пробвала да си намери работа в университета за някои компютърни специалности.
По едно време си намерила работа на непълен работен ден. Ищцата била много разстроена психически и физически. Ходила по психиатри. По това време било установено и онкологичното й заболяване, като оттам я стресирали и съответно стресирали и цялото семейство, че й остават 6 месеца живот. Лекарят направо й го казал. Освен това се оплаквала, че й изтръпват краката. Получавала задушаване, което продължава и към настоящия момент. Свидетелят сочи, че свързва тези оплаквания и заболявания с проявата на негативните последици на обвинението върху нейната физика и психика; и върху цялото им семейство. Преди това, ищцата била абсолютно здрава и нямала никакви проблеми. Близки от страна на баща му се отдръпнали от семейството, когато узнали за воденото дело срещу майка му. Тези, които са били приятели, си останали такива. Заявява, че някои от приятелките на майка му също се отдръпнали към нея именно заради воденото наказателно дело.
Разпечатката съдържа 29 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b7e4319-c1b3-4b74-9574-c08f9ac139a1