Решение № 129 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503587 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение № 261798 от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 8664/2014 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от Г. Л. Я. срещу С. И. Д., в качеството й на наследник на Г. Ц. Д., иск за обявяване на сключения на 15.01.2010 г. предварителен договор между Г. Ц. Д. и Г. Л. Я. за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД относно 5/6 ид.части от АПАРТАМЕНТ № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град ***, ж.к. „***”, р-н „***”, в блок № **, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 57.43 кв. метра, при съседи по нотариален акт: изток - двор, запад - двор, север апартамент № 11, юг - двор, а по схема от СГКК при съседи: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор *** и под обекта самостоятелен обект с идентификатор ***; ЗАЕДНО с

ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗЕ/ № 26, с площ от 5.60 кв. метра, при съседи: изток - коридор, запад - двор, север - мазе № 27, юг - мазе № 25; ЗАЕДНО с 4.513% ид. части от общите части на сградата. С оглед изхода на правния спор е присъдил в полза на С. И. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 лева.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Г. Л. Я., който в 1 законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Със същата навежда възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че са неправилни и незаконосъобразни изводите на съда, че от представения предварителен договор за покупко-продажба, не може да се установи действителната воля на страните относно размера на обещаните идеални части. Навежда, че действително е налице поправка в изписването на същите, като ръкописно първоначално е изписано 4/6 ид. части, а после е поправено на 5/6 ид. части. В същото време обаче сочи, че до цифровото означение на броя идеални части е налице изписване на волята на страните и с думи, от което става ясно, че предмет на договора е прехвърлянето на правото на собственост върху 5/6 ид. части от процесния имот. Заявява, че съдът следва да вземе предвид именно словесно изразените обеми от правото на собственост и съответно да приеме, че всички елементи от окончателния договор са налице, поради което предявеният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.

С оглед изложеното моли, въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви процесния предварителен договор за окончателен.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Ю. Н., която е конституирана като страна в производството на мястото на починалата в хода на делото С. И. Д..

Останалите законни наследници на С. Д. са направили отказ от наследство и не са страни в производството. С отговора се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, излагат се подробно доводи и се моли, въззивният съд да потвърди същото. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба на Г. Л.

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Я. е

По възраженията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното 2 решение, намира следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че на 15.01.2010 г. между Г. Ц. Д., в качеството на продавач и Г.

Л. Я., в качеството на купувач, е сключен предварителен договор, съгласно който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху идеални части от недвижим имот, съставляващ апартамент № **, от бл.

№ **, вх. *, ет. *, находящ се в гр. ***, ж.к. „***”, район ***, с площ от 57.43 кв. м., с мазе № ** с площ 5.60 кв.м,заедно с 5,314 % върху 100 ид. части.

Уговорена е продажна цена на имота от 27 000 лв., от която купувачът заплаща 25 000 лв. при подписване на договора, който служи като разписка за сумата, а остатъкът от продажната цена в размер на 2 000 лева купувачът ще изплати след нотариалното изповядване на сделката. Страните се договорили да сключат окончателен договор най- късно до 17.02.2010 г.

От съдържанието на представения пред съда предварителен договор се установява, че предмет на сделката са идеални части от имота, които заедно с описанието на имота са изписани ръкописно в чл.1.1.

Страните спорят дали начинът на обективиране/изписване на обещаните идеални части дава възможност да се установи действителната воля на договарящите и съответно какъв точно е предмета на договора или поради направената поправка, този предмет не може да се установи със сигурност, поради което в договора липсва един от съществените елементи на окончателния договор и съответно не са налице предпоставките, за да бъде уважен иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

Видно е от представения предварителен договор, че идеалните части, собствеността върху които се обещава да бъде прехвърлена, са изписани ръкописно с химикалка, цифром и словом, като е направена поправка на цифрите, което ги прави нечетливи.

Съобразно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-почеркова експертиза, което настоящият съдебен състав изцяло кредитира, първоначално с химикал е написано 4/6, а впоследствие отгоре е поправено на 5/6. Преди цифровото (поправено) изражение на идеалните части, между редовете е налице ръкописно изписване във вид на допълване на текста на думите „пет шести ид.ч.,, а след него, над реда и текста с описанието на имота (също ръкописен) отново има изписано „и.ч.“, което обаче видимо 3 изглежда с различен почерк.

От т.5 от предварителния договор е видно, че продавачът се е легитимирал като собственик с нотариален акт „№ 174, том I, дело 164/2009 г. на СРС“, което описание съвпада, с изключение на това, че е посочено, че нотариалното дело е на СРС, с представения по делото нотариален акт № 174, том I, рег. № 6872, дело № 164/2009 г. на нотариус Е. З. с рег. № *** и район на действие СРС. От същия е видно, че Г. Д. е придобил собствеността на 4/6 идеални части от описания в предварителния договор недвижим имот. В тази точка, не е посочено, че за 1/6 или повече ид. части от имота Г. Д. е собственик на друго основание, различно от сделката, предмет та нотариалния акт.

Същевременно от доказателствата по делото става ясно, че Г. Д. е собственик на още 1/6 ид. части от описания в предварителния договор имот по силата на наследствено правоприемство. При преценка на изложеното, включително по реда на чл. 20 от ЗЗД, може да се направи обоснован извод, че обещаното бъдещо прехвърляне на собственост еднакво вероятно може да се отнася както за 4/6 ид. части, така и за 5/6 ид. части от имота.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, за това, каква част от собствеността върху процесния недвижим имот е предмет на обещанието за сключване на окончателен договор.

За да бъде обявен за окончателен един договор, трябва да включва всички съществени елементи на окончателния договор, а именно да е ясно кои са страните, да е индивидуализирана вещта и да е установена конкретна или определяема цена за същата. (решение № 180 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7686/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

В настоящия случай в предварителния договор е налице яснота по отношение на това кои са страните и каква е уговорената продажна цена на имота. Съществува, обаче, неяснота по отношение на индивидуализацията на вещта, респ. на предмета на договора, не е ясно и категорично посочено каква ид.част от недв. имот ще бъде прехвърлена съобразно условията на договора.

Не може да се направи категоричен извод каква е била волята на продавача, който е разполагал с 5/6 ид. части от имота, на не е имал пречка да прехвърли само 4/6 ид.ч. на купувача. Очевидно е, че е направена поправка в 4 изписването на размера на идеалните части, но не е ясно кой и при какви обстоятелства е направил поправката и била ли е същата направена със съгласието и на двете страни по договора. Поправката опорочава волята на продавача досежно уговорения предмет (доколкото за него въниква задължението, което е неясно уговорено досежно размера му), дотолкова, че би могло де се приеме, че липсва предмет на предваритения договор.

При липса на съществена уговорка във връзка с предмета на договора, предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не може да бъде уважен, поради липса на съществена предпоставка и доколкото съдът не може с решението си да замести волята на продавача като служебно определи размера на неясно посочените идеални части, предмет на сделката.

Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна има право на направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 1 100 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН състав,

СЪД, ГО, Х-ти

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261798 от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 8664/2014 г. по описа на СГС, ГО, 9-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г. Л. Я., ЕГН ********** да заплати на В. Ю. Н., ЕГН **********, конституираната по делото като законен наследник на починалата С. И. Д., сумата от 1 100 лв. (хиляда и сто лева) сторени разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6