Решение № 298 от 20.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Стара Загора, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20245500100094 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.108 ЗС.

Образувано е по искова молба от С. Г. М., живуща в К., чрез адв.Р. Д. от АК – София против Н. Н. Н. от гр. Е.П. и С. Х. С. от гр. С.З., с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищцата твърди, че е универсален правоприемник по завещание на наследството, оставено от Б.Г.В., починал на ***г. Твърди, че същият я наричал в завещанието си своя съпруга и че живяла със завещателя в К. през последните двадесет години от живота му до неговата смърт. Сочи, че Б.Г.В. при емигрирането си в К. променил имената на Р.Д.В. (R.G.V.), както и че на 09.12.2019г. в К. подписал пред двама свидетели своето последно завещание, с което заявил, че отменя всичките си предишни завещания и допълнения към завещания. В завещанието, след като се разпоредил как да бъдат погасени дълговете му, съответно осребряване на част от имуществото му, завещателят посочвал единствено нея като лице, което да изпълни последната му воля, включително и по отношение разпределение на остатъка от наследството му. Цитира текстове от завещанието. Твърди, че след като завещателят посочил С. М. за негов „довереник“, я определил като единствен човек, който може да се разпорежда с неговото имущество, като и дал пълна автономия при преценката, как и кога да стори това. Само въз основа на този текст, единственият извод бил, че всяко разпореждане с имущество от неговото наследство, извършено от лице, различно от ищцата, щяло да бъде недействително, против закона и волята на завещателя. Сочи, че завещанието било съставено в страната по последното местоживеене на Б.В. – К., чиято правна уредба на извършеното завещание се намирала в Закон за завещания, имоти и наследяване (SBC 2009) и по-специално в Глава 13 от същия закон, 1 извадка, от който прилага. Твърди, че завещанието е валидно извършено според законите на Британска Колумбия, К., където живял и чийто гражданин бил Б.В.. Цитира чл. 89 и чл. 90 от КМЧП, приложими при наследяване с международен елемент. Счита, че предвид тези законови постановки, завещанието, извършено от Б.В. било валидно и се разпростирало и върху имотите от наследството, находящи се в Република България. Към деня на своята кончина, Б.В. бил собственик по наследство от своята майка и дарение от своя баща на апартамент № 15, разположен на осмия етаж от жилищна сграда с гаражи и ОСД, находящ се в гр. С.З., ***, със застроена площ на апартамента от 94.96 кв. метра, състоящ се от: кухненски бокс, столова, дневна, две спални и сервизни помещения, с граници и съседи на апартамента /по предходен документ за собственост/ от изток - улица, от запад - двор, от север - стълбище и апартамент № 16, и от юг - жилищен блок, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ***, и гараж № 5 разположен на минус първи /сутеренен етаж от жилищна сграда с гаражи и ОСД, находящ се в гр. С.З., ***, със застроена площ 17.40 кв. метра, състоящ се от: една гаражна клетка, с граници и съседи /по предходен документ за собственост/ от изток - коридор, от запад - двор, от север - гараж № 6, и от юг гараж № 4, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ***.

Сочи, че без да зачете последната воля на баща си и в противоречие със закона, Р.Б.В. на 15.05.2023г. сключила два договора за покупко-продажба, с който правила опит да прехвърли собствеността на процесните апартамент № 15 и гараж № 5, представляващи част от завещанието на нейния баща. Счита, че транслативният ефект от сделките не бил настъпил по причина, че праводателят на купувачите Р.Б.Б. не е собственик на това, което е прехвърлила, а приобретателите - ответници по настоящата искова молба (Н.

Н. Н. и С. Х. С.), не били придобили собственост върху имотите предмет на атакуваните с предявените искове сделки. Владението върху имотите, както било посочено в НА било предадено от продавача на купувача в деня на сключването им.

Ищцата твърди, че по силата на завещанието на Б.В., правото да прехвърли собствеността върху процесните апартамент № 15 и гаража № 5, като част от негово наследство принадлежало единствено на нея, поради което приобретателите по сделките не били придобили собствеността върху описаните обекти, едновременно с това, тъй като ищцата оспорвала правото им на собственост за нея бил налице правен интерес от завеждане на делото.

Твърди, че приобретателите не били станали собственици на прехвърленото им с нотариалните актове и поради друга съществена причина, а именно, че в описаните нотариални актове от 15.05.2023г. следвало да фигурира името като продавач и на сестрата на Р.В. – Д.Л.В., която също била наследник по закон с равни права на продавача. Цитира съдебна практика. Счита, че в случая, съобразно правилото на чл. 24 от ЗЗД, когато прехвърлителят не бил собственик на продадения имот, договорът за продажба щял да породи 2 облигационно действие, но нямало да породи вещно-прехвърлително действие.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да признае за установено по отношение на ответницата Н. Н. Н., че С. Г.

М. е собственик по силата на завещание, оставено от Б.Г.В., с канадско име Р.Д.В. (R.G.V.), на самостоятелен обект от сграда, представляващ апартамент № 15, разположен на осмия етаж от жилищна сграда с гаражи и ОСД, находящ се в гр. С.З., ***, със застроена площ на апартамента от 94.96 кв. метра, състоящ се от: кухненски бокс, столова, дневна, две спални и сервизни помещения, с граници и съседи на апартамента /по предходен документ за собственост/ от изток - улица, от запад - двор, от север - стълбище и апартамент № 16 и от юг - жилищен блок, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ***; Да осъди Н. Н. Н. да предаде на С. Г.

М. фактическата власт върху апартамент № 15.

Да признае за установено по отношение на ответника С. Х. С., че С. Г.

М. е собственик по силата на завещание, оставено от Б.Г.В., с канадско име Р.Д.В. (R.G.V.) на самостоятелен обект от сграда, представляващ гараж № 5 разположен на минус първи /сутеренен етаж от жилищна сграда с гаражи и ОСД, находящ се в гр. С.З., ***, със застроена площ 17.40 кв. метра, състоящ се от: една гаражна клетка, с граници и съседи /по предходен документ за собственост/ от изток - коридор, от запад - двор, от север- гараж № 6 и от юг гараж № 4, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ***, по силата на завещанието, оставено от Б.Г.В. с канадско име Р.Д.В. (R.G.V.), Да осъди С. Х. С. да предаде на С. М. фактическата власт/държането върху гараж № 5.

Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответниците Н. Н. Н. и С. Х. С., чрез пълномощника си адв.А. С. оспорват предявения иск, като неоснователен и недоказан и молят съдът да го отхвърли.

Правят възражение за нищожност на завещанието от 09.12.2019г.

Считат, че същото не е изготвено в признатата от Закона за наследството форма. Сочат, че завещателят, видно от представените доказателства, бил с двойно гражданско, едното, от което българско. Считат, че съгласно чл. 48, ал.

2 от КМЧП отечествено право на лице с две или повече гражданства, едното от които - българско, било българското право. В. имал местожителство в К., а починал в С., т.е. наследството било открито в България. Следователно на основание чл. 40, ал.3 от КМЧП се прилагало българското материално право.

Приложението на българското право не можело да бъде преодоляно и по реда на чл. 89, ал.3 КМЧП, който признавал ограничена автономия на волята на наследодателя, като му позволявал да избере във формата на завещание подчиняване на наследяването на имуществото му в цялост от неговото отечествено право т.е. на правопорядъка на държавата, чиито гражданин бил 3 той към момента на избора. Считат, че завещателят можел да избере валидно единствено българското право за приложимо за наследяване на имуществата си в РБългария, което той не сторил чрез избраната форма на завещанието си.

Следователно завещанието следвало да бъде съставено в някоя от предвидените в ЗН форми и тъй като това не е така, то било недействително по отношение на процесните имоти. По тази причина нямало вещнотранслативен ефект и не легитимирало ищцата като собственик. Твърдят, че приложими към настоящия спор са разпоредбите на чл. 89 ал. 2 от КМЧП, във вр. чл. 91 т. 8 и 9 от КМЧП, във вр. чл. 90 ал. 1 и ал. 2 от КМЧП. Според цитираните разпоредби наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират, като в обхвата на приложимото право към наследяването влизат и разполагаемата част и условията за действителност на завещанието.

От друга страна, дори да се приеме, че за действителността на завещанието приложимо право било това на провинция Британска Колумбия, К., намират че същото не отговаряло на изискванията на Закон за завещание, имоти и наследяване/SBC 2009/, поради което било нищожно. Съставеното завещание противоречало на разпоредбите за действителност на същото по част четвърта - Завещания от цитирания закон. Видно от представения препис от завещанието, липсвал подпис на завещателя на всяка страница от завещанието, като завещателят вместо подпис поставил само инициали, а на стр.6 нямало и такива. Като свидетели на завещанието се подписали нотариуса, извършил нотариалната заверка и неговия правен сътрудник, което във връзка с удостоверителните функции на нотариуса било недопустимо.

На второ място, ако съдът приемел, че завещанието не било нищожно, считат, че имотите, за които се претендирала собственост в настоящото производство не били включени в завещателните разпореждания, направени с него. Така то представлявало завет, а не универсално завещание. С това завещание ищцата била определена за „довереник“ на завещателя, т.е. за изпълнител на завещанието и за управител на имуществото му. В точка 6 от завещанието изрично било посочено, че завещателят предоставял на довереника цялото си имущество за управление, а не в собственост. В т.7 разпореждала плащане на дълговете му, данъци и други задължения. В завещанието особено внимание било отделено в т.8 на участието му в компания Splendid Automobiles INC и действията, които следвало да извърши довереникът във връзка с това. Явно било, че завещанието било съставено и имало за цел разпореждане с имуществото на наследодателя в К. и завещателят въобще не бил имал предвид имоти в Р.България. Твърдят, че завещателят починал в С., като преди смъртта си споделил с едната си дъщеря, че имотите в България остават за нея и сестра й. Ако се тълкували клаузите на завещанието в тяхната взаимовръзка, в смисъла, произтичащ от целия акт, предвид целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността, щяло да се стигне до извод, че завещателят искал да се разпореди с имуществото си в К., но не и с това в РБългария.

4

На трето място, ако съдът приемел, че завещанието е универсално, че касае цялото имущество на наследодателя, считат че не бил довършен фактическия състав по придобиване собствеността на процесните имоти от ищцата. Съгласно англосаксонското право /част от което е и Закон за завещания, имоти и наследяване /SBC 2009/ на провинция Британска Колумбия, К./ довереникът или управителят на имуществото следвало да го разпредели, което ставало с надлежен акт. Твърдят, че такова разпределение не било извършено и съобразно изискванията на т.9 от завещанието. Считат, че ищцата, след като не си била разпределила в собственост претендираните имоти не можела да се легитимира като техен собственик, а продължавала да бъде управител на имуществото. Не ставало ясно дали имотите били част от така нареченото „остатъчно наследство“, за да бъдат разпределени.

На последно място, имат съмнение за автентичността на завещанието и се съмняват то да носи подписа на посочения за завещател, което ако е така го правило нищожно. Освен това, не било ясно дали завещателят Р.Д.В. и Б.Г.Б. са едно и също лице, което било задължение на ищцата да установи.