Заповед за изпълнение № 856 от 27.04.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 982/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 856
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом
Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 27.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 982 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът Б. Я. С. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:
306,78 EUR (триста и шест евро и 78 цента), представляваща главница за периода от 30.09.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва за период от 09.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:
26,27 EUR (двадесет и шест евро и 27 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2023 г. до 31.12.2023 г.,
97,38 EUR (деветдесет и седем евро и 38 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 09.04.2026 г.
Вземането произтича от следните обстоятелства: На 11.09.2023 г. между"**********" ЕАДи Б. Я.С. е сключен договор за потребителски кредит№**********, по силата на който дружеството муе предоставило заем в размер на 600.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 651.39 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 51.38 лв.На основание сключения междустраните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 31.12.2023 г., на 4 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 162.85 лв. Между"**********“ ЕООДи Б. Я.С. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.На същата дата между„**********“ ЕООДи „**********“ ЕАДе сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договорa за потребителски кредит.Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от 1 страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „**********“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител. На 04.08.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 04.08.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "**********“ ЕООД, по силата на който вземането на "**********“ ЕООД срещу Б. Я. С., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** от дата 11.09.2023 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "**********“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-AT/********** от дата 08.08.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента..
При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът установи следното:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти, което е само привидно. В ОУ, а и в договора за кредит, е посочено, че срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на **********. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от **********.
Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави.
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по 2 кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит.
Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти. След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Още повече, че от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „**********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**********“ ЕООД. Следователно юридическото лице-поръчител, се явява и свързано с кредитодателя лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е равен на размера на предоставения кредит.
Освен това в договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 48.18% , но съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено.
С оглед гореизложеното се налага извод, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението досежно сумите за договорна лихва, възнаграждение по договор за поръчителство и мораторни лихви, следва да бъде отхвърлено, като се присъди само главницата, съобразно претендирания от заявителя размер.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********
3
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.