Акт № 4998 от 04.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4998

Хасково, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I тричленен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ канд № 20267260700878 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. Х. М., [ЕГН], [населено място], [жк], ет.12, ап.47, действащ чрез адвокат В. Ч. -АК-Хасково, против Решение № 146/02.06.2026г., постановено по АНД №/20265640200232 по описа на Районен съд – Хасково за 2026г., с което е потвърдено НП № РУ-20/18.02.2026г. на Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба, в размер на 50 лева /25,56 евро/.

Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Конкретно сочи, че разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП е приложена неправилно, т.к. в момента на паркирането и на установяване на нарушението, автомобилът не е бил пречка за движението. Районен съд Хасково бил игнорирал съществените процесуални нарушения на формалното производство регламентирано в ЗАНН. Нито актосъставителят, нито свидетелят по АУАН били установили лично и въз основа на официални документи извършеното административно нарушение, за да съставят АУАН. Твърди и че деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя не е конкретизирано, нито от свидетелите в процеса, нито от писмените доказателства. Не бил изяснен въпроса, как и до колко е затруднявал движението паркираният автомобил и т.н.. Съдът единствено бил кредитирал свидетелските показания, с които се преценявало, че автомобилът създава затруднение на движението. Касаторът твърди, че неправилно е приложено и материалното право и е постановено незаконосъобразно съдебно решение. Кредитирани са несъществуващи доказателства според жалбоподателя. Районен съд Хасково не бил изяснил докрай фактическата обстановка, в това число дали мястото на паркиране на автомобила е било пречка за движението. Касаторът, моли за отмяна на атакуваното решение на РС-Хасково, отмяна на потвърденото с него НП и присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Кмета на Община Хасково оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх. № 11822/01.07.2026 г. Счита, че съдебното решение на ХРС е валидно, допустимо и правилно. Намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество се явява основателна. Правилно Районен съд Хасково е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и издаването на АУАН и НП. В отговора се твърди, че първоинстанционният съд е изградил своето вътрешно убеждение след провеждане на пълноценно съдебно следствие, почиващо на обективен анализ на всички приобщени писмени и гласни доказателства. Наведените в касационната жалба оплаквания били напълно несъстоятелни и представляват единствено израз на субективното несъгласие на санкционираното лице с постановения неблагоприятен за него резултат. Твърди се още, че в хода на производството пред Районния съд били събрани безспорни гласни доказателства (чрез разпит на длъжностните лица от контролните органи), които категорично доказвали, че същите са възприели лично, пряко и непосредствено обективната действителност на мястото на нарушението. Според ответника по касационната жалба твърдението, че деянието не е конкретизирано "нито от свидетелите, нито в процеса, нито от писмените доказателства", не кореспондирало с обективната действителност. В АУАН и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление били описани изчерпателно времето, датата, точното място на извършване на нарушението, както и индивидуализиращите данни на паркираното пътно превозно средство. Деянието било правилно подведено под приложимата материална норма на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Налице било пълно съответствие между текстовото описание на нарушението (паркиране по начин, който създава пречка за движението) и цифровата му квалификация. Правото на защита на жалбоподателя не било нарушено по никакъв начин, тъй като той бил напълно наясно кога, къде и чрез какво действие е осъществил състава на административното нарушение. Ключовият аргумент на жалбоподателя се съдържал във възражението, че не било изяснено "как и доколко е затруднявал движението паркираният автомобил". Не се сочело дали е закривал пътен знак, или пътното платно било толкова тясно, че други автомобили да не могат да преминат. Твърди се, че с оглед редакцията на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и използването на съюза "или" Административнонаказващият орган не бил обвързан от задължение да доказва, че автомобилът едновременно е създавал пречка и е закривал знак. Достатъчно било установяването на факта, че е представлявал "пречка", тоест предполагала се алтернативност на изброените елементи от състава на нарушението. Според ответника пречка за движението била налице във всеки един случай, в който неправилно паркираното моторно превозно средство възпрепятствало нормалния, безпрепятствен и плавен поток на движение, налагайки на останалите участници (водачи или пешеходци) да променят своята траектория, да намаляват скоростта си до спиране или да предприемат рискови маневри за заобикаляне. Иска се касационната инстанция да остави в сила решението на РС-Хасково и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Хасково в решението си е приел, че на 09.12.2025г., около 16,14 часа, в [населено място], св.Ц. Б. и св.И. В. - старши полицаи, при обход забелязали лек автомобил [Марка] peг. № ******, който бил паркиран в зоната на кръстовището образувано от [улица]до №* и бул. "[]", в [населено място], от дясната страна на пътното платно, където МПС-то било пречка и затруднявало движението на другите участници в движението. Свидетелите Б. и В. съставили фиш за констатираното от тях нарушение, с който наложили глоба в размер на 50 лв. и залепили уведомление за съставянето на фиш на предното стъкло на автомобила. Жалбоподателят В. М. подал възражение срещу фиша. Така на 12.01.2026г. бил издаден АУАН №1970-27/13.01.26г. Въз основа на този АУАН е било издадено и атакуваното Наказателно постановление № РУ-20/18.02.2026г. на Кмета на Община-Хасково.

Тази фактическа обстановка въззивната инстанция приема за установена от писмените доказателства по делото и свидетелските показания на св.Ц. Б. и св.И. В.. Така съдът достига до извод за извършено от касационния жалбоподател на нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, което правилно било санкционирано на осн. чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП с глоба 50,00 лева.

Отделно от това РС-Хасково е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а от там да водят до отмяната на НП. Предвид изложеното в своето решение, съдът е потвърдил наказателното постановление.

Така постановеното решение според касационната инстанция е неправилно.

Настоящият състав не споделя извода на РС-Хасково за липса на допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, доказаност на вмененото нарушение и законосъобразност на наказателното постановление.

Според АУАН и НП, В. Х. М. е извършил нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, т.к. е паркирал автомобила си в [населено място], на [улица]до №* посока бул. "[*]", от дясната страна на пътното платно на място, където създава пречка на останалите ППС. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, според който текст - Чл. 98. Ал.(1) Престоят и паркирането са забранени: т.1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Действително законодателят си е послужил със съюза "или", като е въвел няколко форми на изпълнителното деяния, алтернативното наличие на която и да е от тях води до осъществяване на това нарушение. В случая обаче, видно от описанието на нарушението в АУАН и НП е посочено на първо място, че процесният автомобил е бил паркиран неправилно в зоната на кръстовището образувано от [улица]до №2 в посока на бул. "[*]", в [населено място], от дясната страна на пътното платно, където МПС-то било пречка и затруднявало движението на другите участници в движението. Тоест в случая от описанието на нарушението не става ясно дали се касае за нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, за такова по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, според която Чл. 98. Ал.(1) Престоят и паркирането са забранени: т.6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, или за неправилно паркиране на процесното МПС съгласно изискванията на чл.94, ал.3 и ал.4 от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че правилото за престой и паркиране в населените места е разписано в чл.94, ал.3 и ал.4 от ЗДвП – чл.94, ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

И ал.4 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

Тоест изправени сме пред смесването на няколко текста от ЗДвП, уреждащи различни нарушения, посочени вече по-горе. Тоест имаме неточно, непълно и противоречиво описано нарушение, което въззивният съд, а и настоящата инстанция не е в състояние да коригира или да тълкува чрез различни тълкувателни способи за да разбере какво точно е имал предвид актосъставителят и административно наказващия орган, и в какво точно се изразява фактическата обстановка при която е извършено нарушението. Това неточно описание на фактите и обстоятелствата при които е извършено нарушението, винаги е съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да се разбере какво точно нарушение се вменява на жалбоподателя. Според посоченото по-горе описание на нарушение веднъж процесното МПС е паркирано неправилно, след това е паркирано в кръстовище, след това на място, където превозното средство е пречка и създава опасност. Няма как комулативно да са изпълнени и трите нарушения. Още повече, че се сочи, че автомобилът е спрян от дясната страна на пътното платно в посока на бул.“[държава]“, което пък по никакъв начин не е в противоречие на правилата за паркиране в населените места /виж по-горе чл.94, ал.3 и ал.4 от ЗДвП/.

Даже да игнорираме описаното по-горе и да приемем, че се касае за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, то в случая следва да се посочи, че липсват описани факти и обстоятелства в АУАН и НП, които да индивидуализират по какъв точно начин процесното МПС пречи и затруднява движението на останалите участници в движението. Твърденията едва в становището по касационната жалба, че във всеки един случай неправилно паркираното моторно превозно средство възпрепятствало нормалния, безпрепятствен и плавен поток на движение, налагайки на останалите участници (водачи или пешеходци) да променят своята траектория, да намаляват скоростта си до спиране или да предприемат рискови маневри за заобикаляне, не променя извода на настоящата инстанция за непълнота, неточност и противоречие в описанието на нарушението. Напротив, това твърдение на ответникът, би следвало да намери отражение в АУАН и НП. Да се посочи, по какъв точно начин пречи и затруднява движението паркираното МПС. Нещо което в случая не е сторено от контролния и административно наказващия орган.