Решение № 629 от 09.10.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 3237/2023
- Вид
- Решение № 629
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- § 4 и сл. · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 629 гр. В., 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420103237 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. Т. Г., ЕГН **********; Д. Г. М., ЕГН **********; С. Х. Г., ЕГН **********, чрез Пълномощник Ц. Т. Г. от гр.В. Пълномощно с per. № 339 от 30.01.2020 година и Ц. Т. Г., ЕГН ********** - всички в качеството на наследници на Г.Р. Г. и М. Н. Г. — б.ж на гр.В., чрез адвокат М. Г. срещу Й. А.
Р. от гр.В., ЕГН ********** за признаване по отношение на ищците собствеността и осъждане на ответника да им предаде владението върху следните недвижими имоти, Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена със Заповед ДР- 43/16.09.2005 г. с площ от 1036 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985021, съседи : ***, ***, 12259.1128, 22, ***, ***, ведно със сгради, които попадат в имота : Сграда № *** със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи- 1 предназначение: Вилна сграда -еднофамилна и Сграда № *** със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи-1 предназначение: Постройка на допълващо застрояване и всикчи подобрения в имота, както и Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена със Заповед РД- 43/16.09.2005 г. с площ от 1322 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985022, съседи :***,***, 12259.1128,24, ***, ***.
Ищците твърдят, че М. Т. Г. е преживяла съпруга от втори брак на Г.Р. /Р. Г., б.ж на гр.В., починал през 2004 година.Първата съпруга на Г. Г. - М. Н. Г. е починала през 1971 година, като е оставила преживяли наследници - съпруг и деца.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 т. 2, н.дело № 1954 година по описа на Районен съд -гр.В. от 27.04.1954 година Г. Г. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: Лозе от 1 декар в района на град В., 1 местността „Г.К.“ при съседи : М.И., К.п. и П.С.. Процесният имот е бли изцяло във владение на Г. Г., който го е ползвал съобразно предназначението му, облагородявал и поддържал изцяло. Първата съпруга - М. Г. е притежавала наследствен имот, която през 5060 години на 20 век е бил отчужден за строеж на Х.з. в околностите на град В. и за обезщетение на същата е бил предоставен имот, който е бил съседен на закупеният от Г. Г..
До смъртта на М. Г., имотите са били владени от Г. Г. и М. Г. според предназначението им.
Процесиите имоти се намират в района на Врачанските лозя, като не са били отчуждавани през годините и не са били отнемани. След смъртта на М. Г. и сключването на втори брак с М. Г., Г. Г., заедно с втората си съпруга е продължил да ползва имотите, като са започнали да отглеждат и животни. Двата имота, като съседни са били използвани заедно, между тях не е имало поставена ограда. В тези имоти те са били постоянно и непрекъснато, като свободно и явно са владеели същите и никой не е пречил на владението им.
След смъртта на Г. Г. през 2004 година, М. Г. е продължила да ползва имотите сама и е продължила да отглежда животни. След известно време, тя се е разболяла и се отказала да отглежда животни в имотите, като се преместила да живее в град В.. В имотите М. Г. е идвала за кратко, за ги наглежда, въпреки, че същите са оградени и заключени.Миналата година, синът на дъщерята на Г. Г. -Д. М. е посетил имотите и е установил, че външната порта е свалена, дърветата в имота са отсечени, а къщата, в която е имало документи и вещи е отворена и в нея липсват документите и част от покъщината.
Съответно, в имотите не е имало никой, като съответно не е имало признаци, че имотите се поддържат или стопанисват, по начин на тяхното предназначение.
При това фактическо положение, М. Г. е взела решение да прехвърли имотите на Д. М. чрез съответната разпоредителна сделка, за да може тя или нейното семейство да ги поддържат и да ги стопанисват за в бъдеще. След като е посетила съответните институции за необходимите документи е установила, че за процесиите два имота е удостоверено правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на Й. А. Р. от гр.В. с нотариален акт № 22 т.1 н.дело № 266 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година и нотариален акт № 23 т.1 н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година.
Твърди се, че прозцесните недвижими имоти са идентични по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на Изпълнителният Директор на АК на град В. с описаният недвижим имот в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 т.II н.дело № 1954 година по описа на Районен съд -гр. В. от 27.04.1954 година - имот по предходен план 985022 и съседният имот с номер по предходен план 985021, който е получен при замяна.
Считат, че така издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на собственост на Й. А. Р. е непротивопоставим на придобито правото на собственост с нотариален акт за покупко-продажба на праводателя Г. Г., който е притежавал това право въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 т.И н.дело № 1954 година по описа на Районен съд -гр. В. от 27.04.1954 година, които е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по местонахождение и съседи.
По отношение на съседният имот с номер по предходен план — 985021 и със кад. № ***,същият е бил предмет на замяна с притежаван недвижим имот от М. Г., който се е намирал в земеделска площ, но с оглед Постановление на МС за създаване на Х.з. в гр.
В. е извършено отчуждаване на процесният имот. Построените в него сгради са изградени от Г. Г. и М. Г. в периода от 1960 година до 1975 година и са били поддържани и стопанисвани от тях. Сградите са строени за задоволяване именно на нуждите на Г. Г. и М. Г. със собствени средства и труд, като същите са ползвани според предназначението им.
Навеждат се твърдения, че в настоящият случай, процесиите имоти попадат в площ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ- В.л.. В създаденият помощен план на ползвателите на гр.В., одобрен от областен управител на 10.01.2005 г бивш имот № 985.21 е записан на наследници на М.
Г., а бивш имот № 985.22 е записан на Г. Г., като същите имоти са заявени чрез анкета от Г. Г.
2 и документи за това положение са предоставени от него, като предполагат, че съществуват и са запазени в изготвените преписки за създаване на плана на ползвателите и плана на собствениците на имоти по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.Й. Р. не е подавала заявление, нито анкета за отразяване на право на собственост на процесиите имоти по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата не е владяла имота нито лично, нито чрез други лица повече от 10 години, не е строила сгради, не е поддържала имотите.
Поради това, констатациите на нотариуса относно придобиването на правото на собственост по давност и владение не почиват на правни основания, съгласно специалните нормативни правила.
Владението на имота също не е било изгубвано или отнемано от трети лица скрито или чрез насилие, поради това призната за собственик Й. А. Р. не е могла да упражнява спокойно, явно и непрекъснато владение върху процесиите имоти. За да бъде признат за собственик на недвижим имот съобразно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владелецът следва да се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа. С оглед обстоятелствата по делото, ответницата не се намирала в имота, нито го е поддържала в рамките на дължимата грижа.
Отправено е и искане при евентуално уважаване на исковете, съдът да отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 22 т.1 н.дело № 266 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година и нотариален акт № 23 т.1 н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година.
В срочно подаден отговор ответника Й. А. Р., чрез процесуалния си представител адвокат П. С. намира предявените искове за допустими, но неоснователни.
Посочва, че през 2006 г. е закупила недвижим имот в гр.В., местност Г.К. №1, където е и настоящият и адрес. Процесиите имоти, предмет на спора, се намират срещу закупения от ответника имот. Когато заживели със семейството си в имота си, до същите имало само малка пътека, тъй като никой не ползвал съседните имоти. Изградили със собствени средства път, изчистили израсналите дървета и храсти. Действително, когато закупили с мъжът й имота през 2006 г., в имот № 1128.21 в гр.В., ищцата М. Т. Г. отглеждала стадо крави. Тъй като никога не почиствала след кравите, както и в самия имот, всички собственици от съседните имоти писали многобройни жалби срещу нея и след няколко месеца тя повече не се появила в имота. От нея знаели, че имота не е нейна собственост, само и е даден да го ползва и смятали, че е Общински.
Инкасатора на ЧЕЗ Е.Б. Ц.Р. Г., не веднъж е ходил при М. да си плати тока, но тя е отказвала.Ел.захранването било изключено и при разговор с инкасатора разбрали, че имота не е неин и нищо няма да плаща.
През цялото това време, ответницата, мъжът й и техния син /който е починал през 2020 г./, облагородили процесиите имоти, косили тревата, рязали и чистили израсналите дървета и храсти, тъй като имотите били непроходими. През м.септември 2021г. на основание чл.587, ал.2 от ГПК, изготвили документи, които били заверени от Община В. и от Областна администрация В. и според които имотите нямат собственик. Така ответницата придобила двата имота, предмет на спора. Заявява, че през всичките години никой не е идвал или ползвал тези имоти, единствено тя и семейството й ги стопанисвали.
На следващо място се твърди, че е видно от приложените по делото писмени доказателства - нот.акт № 192 том 2 дело 411 от 1964г., че според него е закупен 1 дка, а не 3 претендираните от ищците имоти.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
Представен като доказателство по делото нотариален акт № 192, том II, нот. дело № 111 от 27.04.1964 г. за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който Г. Р. Г. е придобил собственост върху недвижим имот - описан като Лозе от 1 дка. в района на гр. В., Местността „ Г.К.“, при съседи: М.Н., К.п. и П.С.;
Представена като доказателство по делото е нотариално заверена декларация от Д. Г.
М., че името на починалия й баща Г.Р. Г., с което е записан в Удостоверение за наследници № 15571 от 16.11.2022 година на Община В. и Г. Р. Г., с което е записан в нотариален акт № 192, том II, нот. дело № 111 от 27.04.1964 г. за покупко – продажба на недвижим имот, са имена на едно и също лице.
Представени като доказателства по делото са удостоверение за наследници на М. Н. Г. и на Г.Р. Г., от което се установява, че ищците са наследници на Г. Г. – ищцата М. Г. е преживяла съпруга от втория брак, ищецът Д. М. е негова дъщеря от първия брак с М. Г., а С. Г. и Ц. Г. са съответно съпруга и син на поминалия на 24.10.2016 година син на Г. Г. от първия брак – Т. Г..Следователно, последните, с изключение на М. Г., са наследници и на тяхната майка М. Г..
От представения по делото нотариален акт за признаване правото на собственост по давност № 22 т.1 н.дело № 266 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година се установява, че на ответника Й. А. Р. е признато правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена със Заповед ДР- 43/16.09.2005 г. с площ от 1036 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985021, съседи :