Акт от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11271 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110150024 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от ****** против *****.

Ищецът твърди, че е имал сключен договор № **** с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор - ответника А, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Посочва, че ответникът е издал фактура с № *** за периода 28.12.2022 - 27.01.2023 г. съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № ****.

Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за същия номер мобилна услуга е договорен план А1 М клас VIP М 13,20 лв. без ДДС. С оглед на това дължимите такси за този номер следвало да са 13,20 лв. без ДДС, а заплатените са в повече -17,63 лв. без ДДС. След направена справка ищецът установил, че е заплатил 3,99 лв. в повече без ДДС за дължимите услуги, като ответникът се е обогатил с тази сума. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата от 2,04 евро (3,99 лв.) без ДДС, или 2,44 евро (4,78 лв.) с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно начислени от ответника по горепосочената фактура, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на договорни отношения между ****, в качеството му на Оператор и ******, в 1 качеството му на абонат относно електронно-съобщителни услуги - предмет на Договор № ****, ведно с приложения към него (Договор № ****), както и наличието фактура № **** и начислени суми в нея за мобилна услуга № ****.

Твърди, че за процесния период, за така посочения номер, са действали и условията на ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към Договор № **** Избор и условия на специален промоционален роуминг тарифен план B T U от 14.10.2019 г., поради което в процесната фактура всички суми са начислени правилно. Оспорва, че ищецът е заплатил цената по процесната фактура, включително претендираната сума. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Правна квалификация:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че действително е заплатил (предал) процесната сума на ответника.

Ответникът следва да докаже, че е получил и задържа плащането на годно правно основание, а именно, че действало е допълнително приложение (B T U) и начисляването е правилно.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че са били налице договорни отношения между ****, в качеството му на Оператор и ******, в качеството му на Абонат относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № ****, ведно с приложения към него (Договор № ****), както и наличието фактура № **** и начислени суми в нея за мобилна услуга № ****.

В хода на настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е налице основание за задържане на получената сума, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца. При наличието изрично оспорване от страна на ищеца, представените фактури и приложения към договора достатъчни да обосноват извод, че сумите по фактурата са били начислени съобразно 2 договореното между страните, вкл. и при наличие на твърдените промени в тарифния план, както и че са били предоставени мобилни услуги, чиято стойност съответства на фактурираната такава. Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на M към ответника.

Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая се касае за изпълнение на парично задължение, което по своя характер не представлява престация с оглед личността и затова може да бъде изпълнено от всеки. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, което твърдение остана недоказано по делото, обедняването е настъпило в тежест на M, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД).

По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

3

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски. Ищцовото дружество претендира разноски 50,00 лева – държавна такса, 200 лева – адвокатско възнаграждение, и 2,30 лева – разходи за пощенски услуги.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните причини:

Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от това ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1 лев. Ето защо, за да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 100,00 лева. Разноски за пощенски услуги не следва да бъдат присъждани.

По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 150,00 лева, равняващи се на 76,69 евро.

По отношение на разноските за информационната среща по медиация:

На основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК и доколкото видно от протокол от 12.03.2026 г. на Съдебния център по медиация към СГС ищецът не се е явил без уважителни причини на информационна среща за процедура по медиация, в която страните са били задължени да участват с нарочно определение на съда и във връзка с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 Приложение 2 от Наредба № 12 от 28.07.2025 г. на ВСС за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сума в размер на 30,68 евро, представляващи възнаграждение на медиатора. Изложените пред съда причини за неявяване не са уважителни, същите в голямата си част изразяват принципното несъгласие на ищеца със задължаването на страните да се явят на срещата. Останалите причини за неявяване са във връзка с това, че 4 седалището на ищеца е в гр.Бургас, а срещата в гр. София, като също не са извинителни, тъй като самия ищец е избрал да заве делото в гр.

София, въпреки възможността да заведе същото в гр. Бургас, където ответникът има поделение, което обстоятелство е служебно известно на съдията-докладчик от стотиците дела които страните имат помежду си в СРС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на M, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 2,44 евро (4,78 лв.) с вкл. ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, за които суми е издадена фактура с № *** за периода 28.12.2022 - 27.01.2023 г. съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № ****.

ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, да заплати на M, ЕИК ****, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, сумата от сумата от 150,00 лева, равняващи се на 76,69 евро, представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК M, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 30,68 евро, представляваща разноски за информационна среща и медиация.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5