Решение № 550 от 22.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Благоевград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20241200500814 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.

№3993/10.05.2024 г., подадена от „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Младост“, бул. „***“ №115И чрез юрисконсулт А. К., против Решение № 133 от 12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 721/2023г. по описа на РС-Петрич в частта, в която съдът отхвърля като неоснователен иска за следните суми: 1. 170, 26 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, предоставени от „Виваком България” ЕАД на ответника съгласно сключените договори; 2. 300, 14 лв., представляваща неустойка, дължима поради неплащането в срок на задълженията по сключените договори; 3. 126, 00 лв., представляваща неустойка, дължима поради невърнато оборудване, предоставено по сключения на 21.02.2020 г. договор.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. В тази връзка се прави искане да се отмени като неправилно и незаконосъобразно атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена предявената претенция в цялост.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от назначения на ответника в 1 първоинстанционното производство – адв. М. Б., в който отговор се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. правилност и законосъобразност на решението на РС – предмет на въззивната жалба. Иска се то да бъде потвърдено в цялост.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, въззиваемият чрез назначеният му особен представител поддържа отговора на въззивната жалба, изложеното в нея и искането за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, предявена от въззивника „Виваком България“ ЕАД, който твърди, че в качеството му на доставчик е предоставил на ответника (като абонат) мобилни услуги, въз основа на сключените между тях договор с № 12470362210201947868148/22.10.2019 г., договор с № 124703627102020-50273056/27.10.2020 г. и допълнително споразумение с № 124703621022020-48769227/21.02.2020 г., за периода 22.07.2021 г. – 21.10.2021 г. на общата стойност на визираните услуги 170, 26 лв. Твърди, че ответникът (като лизингополучател) му дължи и сумата от 471, 37 лв., представляваща сбор от лизингови вноски по сключени с него (като лизингодател) договор за лизинг от 22.10.2019 г. за мобилно устройство „GSM SAMSUNG GALAXY NOTE +“, за периода 22.07.2021 г. – 22.10.2021 г., както и договор за лизинг от 27.10.2020 г. за мобилно устройство „TABLET SAMSUNG GALAXY TAB A7“, за периода 22.07.2021 г. – 27.10.2022 г. Твърди, че поради неплащането в срок на задължението по договора за мобилните услуги от 27.10.2020 г. и по допълнителното споразумение от 21.02.2020 г. е настъпило предсрочното им прекратяване, в резултат на което абонатът дължи и компенсаторни неустойки от: 300, 14 лв., формирана от трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса и от разликата в цената на лизингованата вещ по лизинга от 27.10.2020 г. без сключване на договора за мобилни услуги и с оглед неговото сключване, както и 126 лв., представляваща стойността на невърнато техническо оборудване – оптично устройство със захранващ адаптер към него, предоставено във връзка с ползването на услугите по допълнителното споразумение от 21.02.2020 г.

Твърди, че за описаните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника (като длъжник в заповедното производство), при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхната дължимост да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – К. Х. Л. чрез назначения му особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. М. Х. Б. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград намира ищцовите претенции за неоснователни, излагайки доводи, че не е доказано 2 наличието на сочените облигационни връзки между страните по делото; липсват доказателства за реалното предоставяне на мобилните услуги от доставчика на абоната; претендираните неустойки не се дължат и поради обстоятелството, че клаузите, които ги уреждат, противоречат на правила от ЗЗП.

Предмет на производсвтото са обективно (кумулативно) съединени искове по: - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЕС във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 266 , ал. 1 ЗЗД – относно вземането за стойността на мобилните услуги; - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за лизинговите вноски, и - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – относно вземанията за неустойките.

От приложеното към гр. дело № 721/2023г. по описа на РС – Петрич ч. гр. д. № 1648/22 г. на Районен съд – Петрич се установява, че вземанията по исковата претенция са включени в предметната рамка на издадената по цитираното частно дело Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 994 от 30.11.2022 г., както и че заповедта е била връчена на ответника (имащ качеството на длъжник в заповедната процедура), по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, ищецът е предявил срещу него искове за съществуването на вземанията.

По делото са приети като писмени доказателства описаните по - горе договори за мобилни услуги, както и допълнително споразумение и на технически носители (компактдискове) – в оригинал, доколкото те са изготвени в електронен формат, а подписването им е извършено чрез техническо устройство за запис на ръчно положен подпис.

Приети са по делото 4 броя фактури – с № 0027693315/22.08.2021 г., с № 0027841429/22.09.2021 г., с № 0027995324/22.10.2021 г. и с № 0028148134/22.11.2021 г., удостоверяващи размера на претенциите на ищеца.

Приети по делото са в проведеното открито съдебно заседание по делото на

09.02.2024г. приложени към молбата на ищеца документи като доказателства по делото, а именно договор № 124703622102019-47868148 сключен на 22.10.2019 за срок от 24 месеца за предоставяне на мобилна гласова услуга с номер 876722716 на тарифен план Smart М+.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е отхвърлил исковете за сумите: - 170, 26 лв. – стойност на мобилни услуги, предоставени от „Виваком България“ ЕАД (като доставчик) на К. Х. Л. (като абонат), въз основа на сключените между тях договор с № 12470362210201947868148/22.10.2019 г., договор с № 124703627102020-50273056/27.10.2020 г. и допълнително споразумение с № 124703621022020-48769227/21.02.2020 г., за периода 22.07.2021 г. – 21.10.2021 г.; - 300, 14 лв. – компенсаторна неустойка, дължима поради неплащането в срок на задължението по договора за мобилните услуги от 27.10.2020 г. и по допълнителното споразумение от 21.02.2020 г., в резултат на което е настъпило предсрочното им прекратяване, 3 като тази неустойка е формирана от трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса и от разликата в стандартната и в преференциалната цена на лизингованата вещ по договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен между „Виваком България“ ЕАД (като лизингодател) и К. Х. Л. (като лизингополучател), и - 126 лв. – компенсаторна неустойка, дължима поради неплащането в срок на задължението по договора за мобилните услуги от 27.10.2020 г. и по допълнителното споразумение от 21.02.2020 г., в резултат на което е настъпило предсрочното им прекратяване, като тази неустойка е формирана от стойността на невърнато техническо оборудване (оптично устройство със захранващ адаптер към него), предоставено от „Виваком България“ ЕАД на К. Х. Л., във връзка с ползването на мобилните услуги по допълнителното споразумение от 21.02.2020 г. и уважил претенцията на ищеца за сумата от 471, 37 лв. – сбор от лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 22.10.2019 г. за мобилно устройство „GSM SAMSUNG GALAXY NOTE +“, за периода 22.07.2021 г. – 22.10.2021 г., както и договор за лизинг от 27.10.2020 г. за мобилно устройство „TABLET SAMSUNG GALAXY TAB A7“, за периода 22.07.2021 г. – 27.10.2022 г., сключени между „Виваком България“ ЕАД (като лизингодател) и К. Х. Л.

(като лизингополучател).

При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:

По допустимостта на въззивната жалба:

Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, като следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

В тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на доставени мобилни услуги е да докаже наличие на облигационно правоотношение, създадено между него (като доставчик) и ответника (като абонат) по силата на твърдените договори за мобилни услуги; реалното предоставяне на такъв вид услуги, отговарящи на претендираната стойност; настъпване на падежа на задължението за заплащането на тяхната цена. Районният съд е отхвърлил тази претенция на ищеца, приемайки, че ангажираните от ищеца доказателства единствено 4 броя фактури – с № 0027693315/22.08.2021 г., с № 0027841429/22.09.2021 г., с № 0027995324/22.10.2021 г. и с № 4

0028148134/22.11.2021 г. не са подписани за получател и доказтекствената им стойност не е достатъчна за провеждане на пълно и главно доказване, че услугите, до които се отнасят, действително са били предоставени, за да се дължи заплащане на цената им.

Въззивният съд споделя тези изводи на съда относно доказателствената стойност на приетите по делото фактури с оглед вида на документ, който представляват. По делото липсват подробни разпечатки /детайлно потребление/, за да може ищецът да докаже извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор, както и други ползвани услуги, техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната дължима такса за тях. Действително, фактурите като частни свидетелстващи документи, изходящи от едната страна - кредитор не са основание за плащане. В съдебната практика се приема, че разпечатката за детайлно потребление за мобилен номер, както и фактурите и извлеченията от списъците за услугите по партидата на потребителя са годни и относими доказателствени средства в съвкупността им. Известно е, че доставената мобилна услуга не оставя във времето материална или веществена следа за съдържанието си, остава единствено дигитална следа за самото й осъществяване. Местата, където се регистрира информацията, че определена услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са само при съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, тоест за осъществяването й остава електронна следа, отчетена от оператора.

Следователно, ако е отбелязано такова регистриране, това означава, че услугата с описаните параметри е доставена, а информацията за нея се залага едновременно в различните системни програми, чрез които се извършват калкулациите, фактуриранията, справките, отчетите и т.н.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b7b9d65-87ba-4709-86fd-773192657b59