Решение № 20913 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20913 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110166008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу П. И. С. за сумата от 248,19 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Н*** за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от 02.12.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 42,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 03.11.2022г., за сумата от 25,40 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от 02.12.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 5,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.12.2019г. – 03.11.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66313/2022г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Нелбо“ АД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот. Оспорва в имота да е била доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Не било доказано 1 реално изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави соченото от него количество топлинна енергия и да извърши услугата дялово разпределение, както и стойността на посочените услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност с приложение на 3 – годишен давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. По исковете за акцесорните вземания оспорва до ответника да са изпращани покани за плащане на задълженията.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 ЗПИНМ – л.19 и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62 том III рег. № 7892 дело № 155 от 2021г. – л.14, се установява, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот. Като собственик на имота ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

2

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е доставена топлинна енергия, отдадена от 1 бр. щранг – лира в помещението баня, на която няма техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия (ТЕ) се определя по изчислителен път. В имота е бил монтиран 1 бр. водомер за топла вода, като през процесния период показанията на водомера за топла вода са занулени.

В имота радиаторите са били затапени. Начислена и е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 248,02 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 256,75 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 8,73 лева.

Плащане на задължението не се твърди и не се установява.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия.

Неоснователно се възразява, че клиентът на ТЕ изпада в забава за плащането на цената на доставената топлинна енергия след покана, защото в Общите условия е предвиден срок за плащане на задълженията – 45 – дневен срок. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответникът е изпаднал в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 42,12 лева.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, 3 давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 02.12.2022г. При това погасено по давност е вземането за м.05.2019г. – м.10.2019г., вкл. Съгласно заключението на вещото лице за периода м.05.2019г. – м.10.2019г., вкл. е нямало потребление на топлинна енергия. При това размерът на вземането за цена за доставена топлинна енергия за периода м.11.2019г. – м.04.2021г. възлиза на сумата от 248,02 лева.

От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 248,02 лева за периода м.11.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 42,12 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.