Решение № 8417 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8417 гр. С., 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110121225 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД от И. И. И., М. И. И., Р. Д. Т., И. В. И., В. Д. И. срещу Столична община за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищците недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в гр. С., общ. Столична, обл. С., район В., кв. С.П., площ: 3864 кв.м., за периода от 01.06.2022 г. до 01.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 11.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както следва: на И. И. И., притежаваща ¼ ид.ч. от имота, сумата от 2500 лв., на М. И. И., притежаваща ¼ ид.ч. от имота, сумата от 2500 лв., на Р. Д. Т., притежаваща 1/6 ид.ч. от имота, сумата от 1666 лв., на И. В. И. притежаваща 1/6 ид.ч. от имота, сумата от 1666 лв., на В. Д. И. притежаваща 1/6 ид.ч. от имота, сумата от 1666 лв.

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“ и попадащ в регулационните граници на града, както следва: УПИ с площ от 4200 кв.м., находящ се в гр. С., кв. В., местността П.Р., съставляващ имот № ***, квартал 25, по регулационния план на гр. С., м. С.П., при съседи: път, наследници на Л.И., наследници на М.П. и река, а по скица на поземлен имот: Поземлен имот с идентификатор 1

*****.****.***, находящ се в гр. С., общ. Столична, обл. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/ 20.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. С., район В., кв. С.П., площ: 3864 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ***; съседи: *****.****.***, *****.****.****;

*****.****.****,

*****.****.***,

*****.****.****,

*****.****.***,

*****.****.****,

*****.****.****,

*****.****.****,

*****.****.****, съгласно Скица на Поземлен имот № № 15- 666020 17.09.2018 г. на СГКК - гр. С.. Твърдят, че правото им на собственост е възстановено с Решение № ВР51 от 02.06.1999 г. на ПК „В.“ - гр. С.. Сочат, че с писмо на Главния архитект на Столична община № № ТП-94-00-60 от 10.03.2010 г. са уведомени, че съгласно Общия устройствен план на Столична община, приет с Решение на Министерски съвет № 960 т.27 от 16.12.2009 г. и Закона за устройство и застрояване на Столична община, територията, в която се намира имот ПИ *** от кв.25, м. С.П., район „В.“, попада в две зони, както следва: „зона за паркове и градини“ - източна и западна част от имота, а също така и „терени за транспортна инфраструктура“ - за улици, пътища, летища средната част от имота. Посоченото предназначение на имота било потвърдено впоследствие и от Главния архитект на район „В.“ при СО, който ги уведомил с писмо № АГ-9400-1043 от 04.11.2010 г., че за Поземлен имот пл.№ *** с площ 4200 кв.м. има отреждане за парк. С оглед посоченото, излагат, че дълго време им било отказвано разрешение за каквото и да строителство. Аргументират, че съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ, когато в терените, определени за озеленени площи, попадат поземлени имоти частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред. Така посоченото твърдят, че не е сторено от Столична община и към настоящия момент. Твърдят също и че сроковете, предвидени в чл. 208 от ЗУТ, в които следва да започнат отчуждителните производства за озеленени площи по чл.

61, ал .4 от ЗУТ и за изграждане на техническа инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ, отдавна са изтекли, без Столична община да е изпълнила правомощията и задълженията си по принудителното отчуждаване. Аргументират, че търпят съществени ограничения на правото им на собственост. Сочат, че при наличието на влязъл в сила ОУП, щом имотът е предвиден за озеленяване, 2 нямат право да го продават на трето лице, а само при отчитане право на предимство за държавата и общината. Твърдят, че не могат да ползват имота, отреден за озеленяване по предназначение. Излагат, че към настоящ момент не им се издава разрешение за строеж, дори и за временен строеж, нито дори за временен открит паркинг. Твърдят, че макар да имат всички данъчни задължения, им е отказано ограждане на имота. Сочат, че за тях остава задължението да поддържат имота, да го пазят от увреждане и замърсяване, да предотвратяват посегателства и т.н. Твърдят, че макар ответникът да не е провел отчуждителна процедура, вече няколко години ползва имота, като дори прокарал път за преминаване. Аргументират, че ответникът се е обогатил, като същевременно за ищците настъпило обедняване, т.к. били лишени от ползата да получават граждански плодове за целия имот, респ. да реализират в пълен обем правото си на собственост. Развиват подробни съображения в насока, че ответникът няма намерение да проведе процедура по отчуждаване и обезщетяване относно така завзетата част от имота, както и че същият е почти в цялост завзет от него при пълна липса на правно основание, с което ищците били лишени от ползването на имота в пълен обем. При тези твърдения молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски. С уточняваща молба с вх. № 161794/09.05.2025 г. ищците са посочили квотите в собствеността, както и претенциите съобразно притежаваните квоти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, като развива и подробни съображения в тази насока. Извън това сочи, че решение на Поземлена комисия при Община „В.“ с № ВР51 от 02.06.1999 г., с което е възстановена собствеността, е нищожно поради нарушаване на правилата относно състава на комисията. Като друго основание за нищожност сочи нарушение на материалния закон и в тази връзка излага, че съгласно нормата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б от ЗСПЗЗ, във вр. с § 18 от ДР на ППЗСПЗЗ или проведено мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществени нужди. Излага, че по отношение на територията на С.П. е реализирано мероприятие с построяването на парк, в който са изградени алеи и пътища, 3 част от които попадат на територията на имота, което било пречка за реституция. Сочи, че съгласно чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Поземлената комисия при Район „В.“ е постановила решение за възстановяване правото на собственост върху имот в границите на урбанизираните територии - в случая С.П. без да е посочено, че възстановената „земя“ е част от парк и има ограничения в правото на собственост, а също така, че върху нея са изпълнени мероприятия за задоволяване на важни държавни и обществени нужди, свързани със залесяване на паркова растителност и изграждане на пътища, тротоари, алеи и други съоръжения. Излага, че според чл. 11, ал. 3 и ал. 4 ППЗСПЗЗ, застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и 3, включва Застроената площ на строежа /път и съоръжения/ и прилежащия терен, и се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, и на хигиенните и противопожарните норми. Сочи, че видно от приложената към решението на поземлената комисия скица издадена на 18.12.1998 г. от Столична община Район „В.“ на нея е бил отразен преминаващ през процесният имот път, за който ищците твърдят, че е бил изграден впоследствие в нарушение на правото им на собственост. Поддържа, че в конкретния случай, при проведената процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не е било определено каква е застроената част /съществуващ път преминаващ през имота/, респективно не е определена правилно и свободната площ, като липсата на надлежното провеждане на тази процедура възпрепятствала правната възможност да се възстанови правото на собственост в стари реални граници, респективно за част от имота е следвало да бъде проведена процедура по реда на чл. 106 от ЗСПЗЗ, с оглед обезщетяване собствениците, което не било направено. Сочи, че представеното по делото удостоверение съгласно чл. 13, ал. 5, т. 4 ППЗСПЗЗ не съдържа информация, относно размера на застроената част, което представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага още и че в заповед РД-09-103/14.04.99 г. не са посочени фактите, касаещи застрояването на имота - не са изследвани строежите и времето на реализиране на тези строежи, заповедта на кмета не съдържала и ясно посочване въз основа на какви строителни книжа и кога точно са изградени обектите. Аргументира, че в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се изследва въпросът дали мероприятието по отреждането е 4 реализирано. Достатъчно било наличието на фактическо строителство, наличието на строителна дейност, респ. съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 16 ДР на ППЗСПЗЗ, които били пречка един имот да се определи като незастроен, независимо дали се касае за „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. В заключение сочи, че в случая не е изследвано дали процесният имот е бил отреден за мероприятия възпрепятстващи неговата реституция. Счита, че цитираното решение е нищожно, поради което оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност, излага, че имотът попада в С.П. и същият е възстановен с ограничения за неговото ползване, с което ищците твърди, че са били наясно. Оспорва твърдението на ищците, че без тяхно знание и съгласие е изградил път след провеждане на възстановителната процедура. Оспорва твърдението на ищците, че процесният имот попада в хипотезата на чл. 62, ал. 5 и следва да бъдат обезщетени т.к. в него попадал съществуващ път, който е бил пречка за реституция, а също така попадали обекти по смисъла на чл. 62, ал. 7 от ЗУТ. Оспорва и твърдението за нарушения на чл. 67 и чл. 108, ал. 1 от ЗУТ. Оспорва размера на претенцията.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно главно доказване не само факта, че са собственици на имота, но и, че ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.

С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респ. препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да 5 реализира от него имуществена облага по друг начин. Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи.